НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КРАТЪК РЕЧНИК НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАЛАМБУР ЗА МЛАДИЯ ИЗБИРАТЕЛ
- Сега, да се изискваше за това някакъв труд или някакъв кой знай какъв ум - хайде де; а пък то нищо бре, чедо, нищичко не се изисква: стига ти само да си посвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през пръсти. Ама ще речеш: безобразия се вършат; нека се вършат, теб какво ти е? Мъ-ъ-ълчи си, па си гледай кефа. Защото и да дрънкаш - все едно, няма да оправиш света. Не е ли тъй? ... Е защо тогава да дразниш и да се смразяваш със силните хора? Аз се чудя как ти досега не си разбрал тази филисофия!
- Тъй ги редял един на Щастливеца в 1897-ма. Тогава имало и „разни хора с разни идеали”, а сега? Хората са си хора, но идеалите станаха кът, затова пък в предизборната кампания купешки приказки бол и по дебати, и по реферати. Българските се поизпариха, а чуждиците станаха заемки и верселям. Ето например, днес под път и над път ни занимават с бюлетините - нямало да има втори Костинброд, печатали ги в БНБ-то (олеле майко!). И забравяме, че тази матема е започнала с шарен боб и то баш в столицата. В Бургас на първите избори след Освобождението гласували с боб и кукуруз, в Сливен - с боб и нахут и прочия. Когато по време на Учредителното събрание един депутат си направил отвод, казали му да си събира ума, защото колко народен боб се е дало за него!
- Имахме едно време един даскал, Бай Доньо, който нито на семинар, нито на изпит пускаше без да се увери, че знаеш основните понятия, терминологията на науката му. И ни учеше човекът, не само да пита. Така и аз сега искам да занимая младия избирател с избрани глави от новия политически речник, кое като как и защо. Ще я карам не по азбучен ред, да ме прощавате.
1. Президент. Имаме си и ние, хем „демократично избран”. Аз не си спомням някой от списъка да е бил избиран недемократично, ама нейсе. Титулът му идва при нас още от Ювиги Хан Аспарух, който като стъпил на тази земя, построил ВЕЛИК ПРЕЗИД между Дунава и Черното море. Оттам му е коренът на президентството ни, изпружил се е между нас и не ни кърти за нищо, защото сме парламентарна
- Сега, да се изискваше за това някакъв труд или някакъв кой знай какъв ум - хайде де; а пък то нищо бре, чедо, нищичко не се изисква: стига ти само да си посвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през пръсти. Ама ще речеш: безобразия се вършат; нека се вършат, теб какво ти е? Мъ-ъ-ълчи си, па си гледай кефа. Защото и да дрънкаш - все едно, няма да оправиш света. Не е ли тъй? ... Е защо тогава да дразниш и да се смразяваш със силните хора? Аз се чудя как ти досега не си разбрал тази филисофия!
- Тъй ги редял един на Щастливеца в 1897-ма. Тогава имало и „разни хора с разни идеали”, а сега? Хората са си хора, но идеалите станаха кът, затова пък в предизборната кампания купешки приказки бол и по дебати, и по реферати. Българските се поизпариха, а чуждиците станаха заемки и верселям. Ето например, днес под път и над път ни занимават с бюлетините - нямало да има втори Костинброд, печатали ги в БНБ-то (олеле майко!). И забравяме, че тази матема е започнала с шарен боб и то баш в столицата. В Бургас на първите избори след Освобождението гласували с боб и кукуруз, в Сливен - с боб и нахут и прочия. Когато по време на Учредителното събрание един депутат си направил отвод, казали му да си събира ума, защото колко народен боб се е дало за него!
- Имахме едно време един даскал, Бай Доньо, който нито на семинар, нито на изпит пускаше без да се увери, че знаеш основните понятия, терминологията на науката му. И ни учеше човекът, не само да пита. Така и аз сега искам да занимая младия избирател с избрани глави от новия политически речник, кое като как и защо. Ще я карам не по азбучен ред, да ме прощавате.
1. Президент. Имаме си и ние, хем „демократично избран”. Аз не си спомням някой от списъка да е бил избиран недемократично, ама нейсе. Титулът му идва при нас още от Ювиги Хан Аспарух, който като стъпил на тази земя, построил ВЕЛИК ПРЕЗИД между Дунава и Черното море. Оттам му е коренът на президентството ни, изпружил се е между нас и не ни кърти за нищо, защото сме парламентарна
На тази илюстрация Туко Рамирез Ел команданте е показал как народецът носи на ръце милата му Демонкрация.
република, ама да ни се пречка - може! Обаче ако рече, може и да послужи, например като се разтури парламентът и той посочи служебните министри. Предният път като ни се случи, трябваше да се проведат едни избори и толкоз, а неговите какавани палиха, гасиха и баш с изборите се осраха, да видим сега какво ни чака!
2. Парламент. Произходът на думата е от френския, за говорене става дума, нещо като за лафмоабет. То си е така, мене ако питаш, ама не е баш така, но за това ще стане дума по-нататък.
3. Депутат. Хубава българска дума, която е дошла при нас през английския и трябва да означава „представител”. Ако парламентът е Народно събрание и депутатът ще е Народен представител, ама по вестниците четем „депутатът от ГЕРБ така и така”, „депутатката от БСП туй за туй”, та знае ли човек?
4. ДЪРЖАВА. Ето тука му е джумбюшът, защото напоследък стани-седни, все за това си говорим, че нямло държава. В славянската традиция „держава” се нарича златната топка с кръст, която владетелят държал до сърцето с лявата си ръка. Ако е Цар - в дясната стискал владетелския скиптър. Ако е президент - дясната ръка я държи в джоба на скъсаните гащи и си драпа... В „Света София” насред Цариград е изрисуван Император Константин VІІІ, как притиска до сърцето златен цилиндър, пълен с пръст, знае се какво символизира това. Днешните демонкратично избрани владетели и те често държат пръст, ама среден и го показват на народа тайно и само изотзад, да не се стряска.
5. ДЕМОНКРАЦИЯ. Ето тази е, дето най-много тежи и на царе, и на патриарси, но най-много на народеца. Защото се е развила до безобразие, а той едва крета. На знойната мома обаче не й пука и все иска да я носят на ръце. Докога така бе, брат ми!
Писа Бай Янко, унтерщеркругсщурмхофгефрайтер в оставка
P.S.
Има и още, брат ми, ама мястото във вестника е кът, а и времето няма да стигне на младия избирател да прочете. Знаеш ли откъде иде МИНИСТЕР? От слуга бе, на латински, ама на кой дявол слугуват нашите? Мен по ми се вярва да е сложна дума, мини - стерва, демек малка курвичка, а главната им е Премиер.
Може да ме попиташ защо съм се отказал от идята да се гласува с боб? Няма как да стане, защото в предаването „Бразди” на Националната телевизия съобщиха, че през миналата година в цялата страна е имало семе едва за 150 декара, представяш ли си!? Затова у мен назрява идеята на другите избори да гласуваме със силиконови цици. Имаме в изобилие, а и по-весело ще бъде в изборния ден, да не кажа, че високата активност е гарантирана.
2. Парламент. Произходът на думата е от френския, за говорене става дума, нещо като за лафмоабет. То си е така, мене ако питаш, ама не е баш така, но за това ще стане дума по-нататък.
3. Депутат. Хубава българска дума, която е дошла при нас през английския и трябва да означава „представител”. Ако парламентът е Народно събрание и депутатът ще е Народен представител, ама по вестниците четем „депутатът от ГЕРБ така и така”, „депутатката от БСП туй за туй”, та знае ли човек?
4. ДЪРЖАВА. Ето тука му е джумбюшът, защото напоследък стани-седни, все за това си говорим, че нямло държава. В славянската традиция „держава” се нарича златната топка с кръст, която владетелят държал до сърцето с лявата си ръка. Ако е Цар - в дясната стискал владетелския скиптър. Ако е президент - дясната ръка я държи в джоба на скъсаните гащи и си драпа... В „Света София” насред Цариград е изрисуван Император Константин VІІІ, как притиска до сърцето златен цилиндър, пълен с пръст, знае се какво символизира това. Днешните демонкратично избрани владетели и те често държат пръст, ама среден и го показват на народа тайно и само изотзад, да не се стряска.
5. ДЕМОНКРАЦИЯ. Ето тази е, дето най-много тежи и на царе, и на патриарси, но най-много на народеца. Защото се е развила до безобразие, а той едва крета. На знойната мома обаче не й пука и все иска да я носят на ръце. Докога така бе, брат ми!
Писа Бай Янко, унтерщеркругсщурмхофгефрайтер в оставка
P.S.
Има и още, брат ми, ама мястото във вестника е кът, а и времето няма да стигне на младия избирател да прочете. Знаеш ли откъде иде МИНИСТЕР? От слуга бе, на латински, ама на кой дявол слугуват нашите? Мен по ми се вярва да е сложна дума, мини - стерва, демек малка курвичка, а главната им е Премиер.
Може да ме попиташ защо съм се отказал от идята да се гласува с боб? Няма как да стане, защото в предаването „Бразди” на Националната телевизия съобщиха, че през миналата година в цялата страна е имало семе едва за 150 декара, представяш ли си!? Затова у мен назрява идеята на другите избори да гласуваме със силиконови цици. Имаме в изобилие, а и по-весело ще бъде в изборния ден, да не кажа, че високата активност е гарантирана.