НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ВЕЛИКИЯТ КОМБИНАТОР НА ВАРНА ОТ СРЕДАТА
НА 70-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК
Името на главния герой в моя разказ е променено, но всички събития, за които разказвам, са действителни
В края на 1974 г. ми предстоеше уволнение от Флота, което, като всички матроси, очаквах с голямо нетърпение. Подразделението, в което служех, се намираше на 2 км от основното поделение - Военноморската вертолетна ескадрила „Чайка”, и беше на самия бряг на Варненското езеро. В непосредствена близост до нас бяха гребната база на „Академик” и два яхт-клуба. Мога да кажа, че службата бе лека и намирах време да се занимавам с водни спортове - гребане, ветроходство и водни ски. От малък тренирах и плуване. Сприятелих се с боцмана на яхт-базата Димитър Желев (вече покойник), на когото помагах през свободното си време, а и усвоявах тънкости на морската професия. На останалите от персонала също помагах с каквото мога и всички ме обикнаха. Само че всички се страхуваха от началника Иван Раков, който при своето появяване всяваше повсеместна паника. Не можеше да търпи някой да стои там без да върши нищо.
Иван Раков беше около 45-годишен висок, едър мъж, излъчващ жизненост и безкрайна енергия. Беше винаги официално облечен с костюми и шлифери от скъпи платове. Веднъж шкурех и подготвях за лакиране една яхта и не усетих кога се бе приближил до мен.
- Колко още служба ти остава?
- Два месеца - отговорих.
- След уволнението веднага започваш работа при нас!
Въпреки, че тонът му беше заповеднически, вътрешно изпитах силна радост. Щях да работя това, което ми доставя голямо удоволствие. С нетърпение броях до края на службата. На двадесетия ден след уволнението ми Иван Раков ме качи в служебната кола. Влязохме в КРЗ „Одесос” и бях назначен на длъжност боцман. На излизане от „Личен състав” със заповед в ръка ми нареди:
- Давам ти срок до един месец да изкараш правоспособност до 10 бруто-тона.
Записах се в Морския клуб и след две седмици бях готов. Яхт-базата бе разположена на южния бряг на езерото сред високи тополи и орехи, които й даваха прохлада през летните месеци. Теренът, състоящ се от 20 тухлени бунгала, голяма кухня и столова. Беше собственост на Медицинския факултет, а лодките, катерите и яхтите бяха закупени от Кораборемонтния завод по „второ направление” (с валута). През лятото почиваха студенти от медицинските институти в София, Плевен и Пловдив, а през останалото време - работниците от завода. С колегата Митко ги обучавахме на водните спортове.
Разполагахме с един голям катер, който държахме и поддържахме в завода. Два катера на подводни
НА 70-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК
Името на главния герой в моя разказ е променено, но всички събития, за които разказвам, са действителни
В края на 1974 г. ми предстоеше уволнение от Флота, което, като всички матроси, очаквах с голямо нетърпение. Подразделението, в което служех, се намираше на 2 км от основното поделение - Военноморската вертолетна ескадрила „Чайка”, и беше на самия бряг на Варненското езеро. В непосредствена близост до нас бяха гребната база на „Академик” и два яхт-клуба. Мога да кажа, че службата бе лека и намирах време да се занимавам с водни спортове - гребане, ветроходство и водни ски. От малък тренирах и плуване. Сприятелих се с боцмана на яхт-базата Димитър Желев (вече покойник), на когото помагах през свободното си време, а и усвоявах тънкости на морската професия. На останалите от персонала също помагах с каквото мога и всички ме обикнаха. Само че всички се страхуваха от началника Иван Раков, който при своето появяване всяваше повсеместна паника. Не можеше да търпи някой да стои там без да върши нищо.
Иван Раков беше около 45-годишен висок, едър мъж, излъчващ жизненост и безкрайна енергия. Беше винаги официално облечен с костюми и шлифери от скъпи платове. Веднъж шкурех и подготвях за лакиране една яхта и не усетих кога се бе приближил до мен.
- Колко още служба ти остава?
- Два месеца - отговорих.
- След уволнението веднага започваш работа при нас!
Въпреки, че тонът му беше заповеднически, вътрешно изпитах силна радост. Щях да работя това, което ми доставя голямо удоволствие. С нетърпение броях до края на службата. На двадесетия ден след уволнението ми Иван Раков ме качи в служебната кола. Влязохме в КРЗ „Одесос” и бях назначен на длъжност боцман. На излизане от „Личен състав” със заповед в ръка ми нареди:
- Давам ти срок до един месец да изкараш правоспособност до 10 бруто-тона.
Записах се в Морския клуб и след две седмици бях готов. Яхт-базата бе разположена на южния бряг на езерото сред високи тополи и орехи, които й даваха прохлада през летните месеци. Теренът, състоящ се от 20 тухлени бунгала, голяма кухня и столова. Беше собственост на Медицинския факултет, а лодките, катерите и яхтите бяха закупени от Кораборемонтния завод по „второ направление” (с валута). През лятото почиваха студенти от медицинските институти в София, Плевен и Пловдив, а през останалото време - работниците от завода. С колегата Митко ги обучавахме на водните спортове.
Разполагахме с един голям катер, който държахме и поддържахме в завода. Два катера на подводни
Понеже в този разказ често се споменава съветският автомобил „Волга”, представяме на читателите на „Морски вестник” представителна извадка от „автопарка” на варненци през 1969 г., в която има и такава лека кола.
Макар и наречена „яхт-база”, моторните катери за разходка на началници също имат място в нея. Снимката е от 1970 г.
Уникална снимка, направена през 1975 г.! Не защото на нея виждаме катер на Кораборемонтния завод във Варна, който със сигурност е бил в „яхт-базата”, а защото на нея се вижда носът на ремонтиращия се тук съветски пътнически лайнер „Адмирал Нахимов” (бившият германски Berlin). Както е известно, на 31 август 1986 г., в 23.20 ч. пътническият кораб е блъснат от съветския бълкер „Пьотр Васьов” и потъва на 8 мили от Новорусийск и на около 2 мили от брега. Загиват 423 от намиращите се на борда 1234 души.
криле „Волга”, пет бързоходни глисера за разходки и за водни ски, 14 яхти и 12 гребни пластмасови лодки. Оставаше месец и половина до откриването на летния сезон и с колегата работехме без почивен ден, като направихме допълнителни навеси, за да работим и при дъжд.
Иван Раков беше в постоянно движение. За последния месец смени четирима пазачи и четири санитарки. За една минута уволняваше и на следващия час назначаваше нов. От института му беше предоставен служебен автомобил - една „Волга” комби, бивша линейка, с шофьор. От завода имаше микробус с шофьор, който беше за превоз на персонала. Бяхме 12 души, а един ден Иван Раков докара и секретарка, на която осигури пишеща машина и постоянно й възлагаше работа.
Един ден разпореди: „Днес ще идва министърът. Искам от всички специално внимание и дисциплина.”
Бай Янко (нашият домакин) трябваше да отиде до вилата с шофьора Иван да донесе домашно вино и ракаия, с които да посрещнем министъра. Започна основно почистване на района, в което се включихме всички.
На летището за посрещане на министъра е била изпратена колата на декана на Медицинския факултет, но Иван Раков успява буквално „да измъкне” министъра, без останалите да разберат, и да го докара с „Волга”-та в яхтбазата. По това време министрите се движеха без охрана, както сега. Министър на народното здраве беше не кой да е, а проф. Атанас Малеев - брат на Мара Малеева, съпругата на първия човек в държавата - Тодор Живков. Излязохме да го посрещнем пред главния вход. Беше приветлив, усмихнат и се ръкува с всички.
- Фанке, другарят министър сигурно е гладен и зиморен след пътуването, пригответе набързо нещо за ядене! - изкомандва Раков.
Набързо бе приготвен аламинут от салам и пържени яйца. За първи път виждах отблизо такава важна личност да похапва сладко-сладко. А през това време цялата варненска милиция е вдигната на крак. От София са информирали, че министърът е отлетял за Варна, а посрещачите от Медицинския факултет са обявили, че го няма. След около час в района влезе автомобил на милицията и „Волга”-та на декана, за да си приберат проф. Малеев.
На следващия ден Раков пристигна с колата, разтовари от нея ацетонова боя, шкурка и разредител, като нареди:
- Да се заличат надписите „Медицинска помощ”, да се направи шаблон и от двете страни на вратите да се напише „Специален”.
А шофьорът получи разпореждане винаги да бъде с костюм и вратовръзка... Често пътувахме с него по служба в града и винаги бързахме. Раков нареждаше на Иван да пусне сирената и сигналната лампа, което не остана незабелязано от органите на реда. След около две седмици две патрулки на милицията влязаха в района със заповед от нашата „Волга” да се свали сирената и да се заличи надписа „Специален”. Иван Раков тръгна след тях като споменаваше на висок глас имената на високопоставени личности ... Върна се след около два часа във видимо добро настроение:
- Нищо няма да свалите от „Волга”-та. Само надписът „Специален” да се замени със „Сервизен”.
Това бе свършено веднага и всичко продължи по старому. На яхт-базата продължаваха да се устройват банкети, в които участваха хора, свързани по един или друг начин с управлението на града.
Началникът пътуваше до София почти всяка седмица. Сутринта отлиташе от Варна и същия ден след обяд се връщаше. Често вземаше със себе си колегата Митко като придружител. От него научих, че му се е налагало да взема командировки от четири различни институции. В София с такси обикалят няколко министерства и свършват работата на всички, които са осигурили командировката. Митко е бил свидетел как веднъж Иван Раков е удрял с длан по бюрото на съветника на Пенчо Кубадински ... След една такава командировка се беше сдобил с карта на офицер с чин капитан от Министерството на транспорта, която му даваше право да извършва контролни проверки и да пътува безплатно в автобусните и жп превози.
В завода започнаха да се носят легенди за капитан Раков. Всички, дори директорът, се отнасяха със страхопочитание пред него. Веднъж, когато влизахме в административната сграда, началникът на административния отдел Антонов му подхвърли набързо:
- Другарю Раков, като можете всичко, можете ли да намерите за нуждите на завода един локомотив?
Началникът не му отговори, а само леко се усмихна. След една седмица в завода бавно навлезе един локомотив, който тласкаше друг и като го остави на определено място, бавно се оттегли. След това разговарях с Антонов:
- Невероятно! Раков дори не поиска от завода писмо или някакъв друг официален документ ...
Заводът не разполагаше с парна централа и локомотивът дълги години служеше за тази цел, като бе преустроен и произвеждаше пара за цеховете.
На 1 юни открихме летния сезон, като този път министърът Малеев присъстваше официално. Иван Раков, облечен с морска униформа с отличителни знаци на капитан далечно плаване, с маршова стъпка напредна и рапортува:
- Другарю министър, яхт базата е готова за откриването на летния сезон!
Присъстваха много гости и студенти, а лодките и яхтите бяха подредени от нас като „под канап”.
В началото на м. септември 1977 г. Иван Раков ме сюрпризира една сутрин:
- Качвай се в колата! Има заповед на директора да приемеш от мен материалната част. Аз заминавам надалече.
- Но как така изведнъж?
- Гласуваха ми голямо доверие, което трябва да уважа. Започвам да строя в Белмекен почивна станция на СО „Воден тренспорт” за милион и половина (голяма сума за онова време!).
Мислех си негласно: „Няма никакъв опит в строителството!” ... Но само след няколко месеца се уверих, че не съм бил прав.
Приех материалната част набързо. Почти на доверие. През следващата половин година едва оправих батака. Оказа се, че беше раздал един катер „Волга” на подводни криле и един катер „Нептун” на ТПК Дългопол. На кметство Дългопол беше дал едни въздушни машини, получени от завода. Две чисто нови корабни спасителни лодки, които бяха в склада на „Петрол”, се оказаха в Корабостроителния завод „Иван Димитров” - Русе.
Доста пропътувах, докато събера материалната част. От Медицинския факултет назначиха нов началник на яхт-базата: бивш военен, който за пръв път в живота си виждаше плавателни съдове. „Волга”-та си я прибраха, а за сервизното обслужване на базата ми осигуриха един „Москвич” 407. Животът в яхт-базата потече по друго русло. Повече не видях министъра Атанас Малеев, а банкетите с високопоставени лица секнаха ...
Валентин ПЕТУШЕВ
25.09.2014 г.
Иван Раков беше в постоянно движение. За последния месец смени четирима пазачи и четири санитарки. За една минута уволняваше и на следващия час назначаваше нов. От института му беше предоставен служебен автомобил - една „Волга” комби, бивша линейка, с шофьор. От завода имаше микробус с шофьор, който беше за превоз на персонала. Бяхме 12 души, а един ден Иван Раков докара и секретарка, на която осигури пишеща машина и постоянно й възлагаше работа.
Един ден разпореди: „Днес ще идва министърът. Искам от всички специално внимание и дисциплина.”
Бай Янко (нашият домакин) трябваше да отиде до вилата с шофьора Иван да донесе домашно вино и ракаия, с които да посрещнем министъра. Започна основно почистване на района, в което се включихме всички.
На летището за посрещане на министъра е била изпратена колата на декана на Медицинския факултет, но Иван Раков успява буквално „да измъкне” министъра, без останалите да разберат, и да го докара с „Волга”-та в яхтбазата. По това време министрите се движеха без охрана, както сега. Министър на народното здраве беше не кой да е, а проф. Атанас Малеев - брат на Мара Малеева, съпругата на първия човек в държавата - Тодор Живков. Излязохме да го посрещнем пред главния вход. Беше приветлив, усмихнат и се ръкува с всички.
- Фанке, другарят министър сигурно е гладен и зиморен след пътуването, пригответе набързо нещо за ядене! - изкомандва Раков.
Набързо бе приготвен аламинут от салам и пържени яйца. За първи път виждах отблизо такава важна личност да похапва сладко-сладко. А през това време цялата варненска милиция е вдигната на крак. От София са информирали, че министърът е отлетял за Варна, а посрещачите от Медицинския факултет са обявили, че го няма. След около час в района влезе автомобил на милицията и „Волга”-та на декана, за да си приберат проф. Малеев.
На следващия ден Раков пристигна с колата, разтовари от нея ацетонова боя, шкурка и разредител, като нареди:
- Да се заличат надписите „Медицинска помощ”, да се направи шаблон и от двете страни на вратите да се напише „Специален”.
А шофьорът получи разпореждане винаги да бъде с костюм и вратовръзка... Често пътувахме с него по служба в града и винаги бързахме. Раков нареждаше на Иван да пусне сирената и сигналната лампа, което не остана незабелязано от органите на реда. След около две седмици две патрулки на милицията влязаха в района със заповед от нашата „Волга” да се свали сирената и да се заличи надписа „Специален”. Иван Раков тръгна след тях като споменаваше на висок глас имената на високопоставени личности ... Върна се след около два часа във видимо добро настроение:
- Нищо няма да свалите от „Волга”-та. Само надписът „Специален” да се замени със „Сервизен”.
Това бе свършено веднага и всичко продължи по старому. На яхт-базата продължаваха да се устройват банкети, в които участваха хора, свързани по един или друг начин с управлението на града.
Началникът пътуваше до София почти всяка седмица. Сутринта отлиташе от Варна и същия ден след обяд се връщаше. Често вземаше със себе си колегата Митко като придружител. От него научих, че му се е налагало да взема командировки от четири различни институции. В София с такси обикалят няколко министерства и свършват работата на всички, които са осигурили командировката. Митко е бил свидетел как веднъж Иван Раков е удрял с длан по бюрото на съветника на Пенчо Кубадински ... След една такава командировка се беше сдобил с карта на офицер с чин капитан от Министерството на транспорта, която му даваше право да извършва контролни проверки и да пътува безплатно в автобусните и жп превози.
В завода започнаха да се носят легенди за капитан Раков. Всички, дори директорът, се отнасяха със страхопочитание пред него. Веднъж, когато влизахме в административната сграда, началникът на административния отдел Антонов му подхвърли набързо:
- Другарю Раков, като можете всичко, можете ли да намерите за нуждите на завода един локомотив?
Началникът не му отговори, а само леко се усмихна. След една седмица в завода бавно навлезе един локомотив, който тласкаше друг и като го остави на определено място, бавно се оттегли. След това разговарях с Антонов:
- Невероятно! Раков дори не поиска от завода писмо или някакъв друг официален документ ...
Заводът не разполагаше с парна централа и локомотивът дълги години служеше за тази цел, като бе преустроен и произвеждаше пара за цеховете.
На 1 юни открихме летния сезон, като този път министърът Малеев присъстваше официално. Иван Раков, облечен с морска униформа с отличителни знаци на капитан далечно плаване, с маршова стъпка напредна и рапортува:
- Другарю министър, яхт базата е готова за откриването на летния сезон!
Присъстваха много гости и студенти, а лодките и яхтите бяха подредени от нас като „под канап”.
В началото на м. септември 1977 г. Иван Раков ме сюрпризира една сутрин:
- Качвай се в колата! Има заповед на директора да приемеш от мен материалната част. Аз заминавам надалече.
- Но как така изведнъж?
- Гласуваха ми голямо доверие, което трябва да уважа. Започвам да строя в Белмекен почивна станция на СО „Воден тренспорт” за милион и половина (голяма сума за онова време!).
Мислех си негласно: „Няма никакъв опит в строителството!” ... Но само след няколко месеца се уверих, че не съм бил прав.
Приех материалната част набързо. Почти на доверие. През следващата половин година едва оправих батака. Оказа се, че беше раздал един катер „Волга” на подводни криле и един катер „Нептун” на ТПК Дългопол. На кметство Дългопол беше дал едни въздушни машини, получени от завода. Две чисто нови корабни спасителни лодки, които бяха в склада на „Петрол”, се оказаха в Корабостроителния завод „Иван Димитров” - Русе.
Доста пропътувах, докато събера материалната част. От Медицинския факултет назначиха нов началник на яхт-базата: бивш военен, който за пръв път в живота си виждаше плавателни съдове. „Волга”-та си я прибраха, а за сервизното обслужване на базата ми осигуриха един „Москвич” 407. Животът в яхт-базата потече по друго русло. Повече не видях министъра Атанас Малеев, а банкетите с високопоставени лица секнаха ...
Валентин ПЕТУШЕВ
25.09.2014 г.