НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
570 ГОДИНИ ОТ БИТКАТА НА НАРОДИТЕ КРАЙ ВАРНА
„При създалата се обстановка кръстоносната армия била принудена да приеме сражението в открит бой с неколкократно превъзхождащ я противник. Пътищата за оттегляне били отрязани. Бягството по море било невъзможно, защото венецианската флота не пристигнала; на юг било Девненското езеро, а на северозапад - турската армия. Ако една част от предводителите предлагали водене на отбранително сражение под прикритието на вагенбурга, Янош Хуняди наложил мнението си за водене на смел настъпателен бой. В ранната сутрин на 10 ноември 1444 г. (призника на св. Мартин) под стените на Варненската крепост се разразила кървавата битка на народите. Под умелото военно ръководство на Янош Хуняди първоначално везните на победата натежали на страната на кръстоносците. В хода на битката кралят бил предупреждаван от Янош Хуняди да въздържа мъжеството и самоувереността си, защото от неговия живот зависели „не само съдбата и сигурността на подчинените му държави, но и съдбата на цяла Европа и християнството”. Независимо от предупрежденията, в най-решителния момент Владислав ІІІ Ягело, придружен само от 500 конници от личната му охрана, се хвърлил устремно в бой срещу еничарската пехота, която охранявала турския султан. Попаднал в нейното обкръжение, той намерил смъртта си. Мълвата за гибелта на краля бързо се разпространила. Опитът на Хуняди да възвърне духа на християнската армия се оказал неуспешен. Призивът му към воините с думите: „Ние сме дошли за вярата си, а не за краля!” остана глас в пустиня. Поражението на разстроената след кралската гибел войска било пълно.
В битката край Варна нито безстрашието на младия Владислав ІІІ Ягело, нито големия пълководчески талант на Янош Хуняди, нито храбростта на унгарските и полските рицари, нито опитът на чешките хусисти, нито всеотдайността на българи и власи могли да се противопоставят на значително по-многочислената турска армия. Макар че тя уддържала пирова победа, славата във вековете останала за младия мъжествен и храбър полско-унгарски крал, свързал завинаги своето име с Варна и с българската земя, където почиват неговите кости”.
Академик Васил ГЮЗЕЛЕВ,
Откъс от доклада „Походите на крал Владислав ІІІ Ягело през 1443 - 1444 г. и българите”, изнесен на 5 ноември 2004 г. във Фестивалния и конгресен център - Варна. Източник: Варна 1444 г. Действителност и традиция, Варна, изд. „Славена”, 2005 г., с. 16 - 17
По повод 570-та годишнина от битката при Варна: епичното сражение на кръстоносните войски, предвождани от полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) с армията на султан Мурад Втори, бе организирана мащабна възстановка на събитието. Идеята бе реализирана от Сдружението „Чигот” - Варна, с участието на реенакторски групи от страната и чужбинa. Зрителите имаха възможност да видят на живо автентично реконструирани средновековни оръжия, доспехи, бойни тактики и да изживеят заедно с участниците емоции от Битката на Народите! Това се случи на 8 ноември т.г. на Спортния комплекс „Аспарухов парк”.
„Чигот” е сдружение с нестопанска цел, чието име произлиза от старобългарската дума за мечоносец, елитен воин. Групата е сформирана през 2004 г. и се занимава с възстановки на облекло, бит и въоръжение от периода Второ Българско царство (ХІІ-ХV в.) и периода на похода на Владислав Варненчик (1443-44 г.), с историческа фехтовка, възстановки на битки, лагери, изнасяне на лекции, беседи.
Фоторепортаж: Пресиян ПАНАЙОТОВ
„При създалата се обстановка кръстоносната армия била принудена да приеме сражението в открит бой с неколкократно превъзхождащ я противник. Пътищата за оттегляне били отрязани. Бягството по море било невъзможно, защото венецианската флота не пристигнала; на юг било Девненското езеро, а на северозапад - турската армия. Ако една част от предводителите предлагали водене на отбранително сражение под прикритието на вагенбурга, Янош Хуняди наложил мнението си за водене на смел настъпателен бой. В ранната сутрин на 10 ноември 1444 г. (призника на св. Мартин) под стените на Варненската крепост се разразила кървавата битка на народите. Под умелото военно ръководство на Янош Хуняди първоначално везните на победата натежали на страната на кръстоносците. В хода на битката кралят бил предупреждаван от Янош Хуняди да въздържа мъжеството и самоувереността си, защото от неговия живот зависели „не само съдбата и сигурността на подчинените му държави, но и съдбата на цяла Европа и християнството”. Независимо от предупрежденията, в най-решителния момент Владислав ІІІ Ягело, придружен само от 500 конници от личната му охрана, се хвърлил устремно в бой срещу еничарската пехота, която охранявала турския султан. Попаднал в нейното обкръжение, той намерил смъртта си. Мълвата за гибелта на краля бързо се разпространила. Опитът на Хуняди да възвърне духа на християнската армия се оказал неуспешен. Призивът му към воините с думите: „Ние сме дошли за вярата си, а не за краля!” остана глас в пустиня. Поражението на разстроената след кралската гибел войска било пълно.
В битката край Варна нито безстрашието на младия Владислав ІІІ Ягело, нито големия пълководчески талант на Янош Хуняди, нито храбростта на унгарските и полските рицари, нито опитът на чешките хусисти, нито всеотдайността на българи и власи могли да се противопоставят на значително по-многочислената турска армия. Макар че тя уддържала пирова победа, славата във вековете останала за младия мъжествен и храбър полско-унгарски крал, свързал завинаги своето име с Варна и с българската земя, където почиват неговите кости”.
Академик Васил ГЮЗЕЛЕВ,
Откъс от доклада „Походите на крал Владислав ІІІ Ягело през 1443 - 1444 г. и българите”, изнесен на 5 ноември 2004 г. във Фестивалния и конгресен център - Варна. Източник: Варна 1444 г. Действителност и традиция, Варна, изд. „Славена”, 2005 г., с. 16 - 17
По повод 570-та годишнина от битката при Варна: епичното сражение на кръстоносните войски, предвождани от полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) с армията на султан Мурад Втори, бе организирана мащабна възстановка на събитието. Идеята бе реализирана от Сдружението „Чигот” - Варна, с участието на реенакторски групи от страната и чужбинa. Зрителите имаха възможност да видят на живо автентично реконструирани средновековни оръжия, доспехи, бойни тактики и да изживеят заедно с участниците емоции от Битката на Народите! Това се случи на 8 ноември т.г. на Спортния комплекс „Аспарухов парк”.
„Чигот” е сдружение с нестопанска цел, чието име произлиза от старобългарската дума за мечоносец, елитен воин. Групата е сформирана през 2004 г. и се занимава с възстановки на облекло, бит и въоръжение от периода Второ Българско царство (ХІІ-ХV в.) и периода на похода на Владислав Варненчик (1443-44 г.), с историческа фехтовка, възстановки на битки, лагери, изнасяне на лекции, беседи.
Фоторепортаж: Пресиян ПАНАЙОТОВ
