НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАТО КОГА БЕШЕ ТОЗИ НЬОЙ, БЕ!
Преди 95 години в непознатото на простия ни народец парижко предградие Ньой бил подписан един унизителен за страната ни договор, за борчовете, които имаме да плащаме като победени в Европейската война. Тогава хората още не знаят, че това е Първата световна война, защото ще има и Втора, в която ние пак ще сме сред победените. Нямало е как да се знае, че безметежно ще загубим и Третата, която някои наричат „студена”.
Но нека видим фрагментарно какво ни е донесъл Ньойският договор:
Западните покрайнини се изнасят на запад, а северните - на север, както си е наредено от Господ.
Армията ни е докарана до 30 000 души - тъй и сега.
Флотата ни сваля пагоните.
Нямаме авиация - днес още имаме, още мъ-ъ-ничко!
Националното стопанството е в разруха - сакън, някой да не наднича да гледа навън през прозореца!
Царят си взел каквото може да носи и абдикирал (опс!).
Бюджетът се кърпел с бял конец на черно хасе, а външният дълг все не намалявал.
Войската се набирала на доброволен принцип, но нямало достатъчно кандидати за войници (вж съобщения в пресата на днешните командующи войските).
Партии и лидери имало много, но ги било страх от власта и се стягали за затвора.
Освен един земеделец от градски тип, който обичал да седи насред София на бял кон и да се провиква „Кой ще ни свали!”
Селяните били смачкани от работа и от недоимък, циганите били голи и гладни, офицерството ходело по пазара без работа и с униформени кители без пагони, а ВМРО-то хабер нямало да разпуска четите си.
Поголовието от всякакъв добитък намаляло драстично - не като сега, когато е на изчезване.
Из страната шетали „комисии” от англичани и френци (опс!) и каквото те кажели - това ставало. Банковата система била в криза, но банкерите потривали ръце (от покруса поради националната катастрофа).
И още: За подписването на договора Премиерът-чифликчия водел във Франция делегация - министри, депутати и експерти, с намерение да преговарят. Бошлаф!
Ама това е било отдавна бе, да не ви запричлича на днешното ни дередже!
Писа Ръка МАРИНОВА
Преди 95 години в непознатото на простия ни народец парижко предградие Ньой бил подписан един унизителен за страната ни договор, за борчовете, които имаме да плащаме като победени в Европейската война. Тогава хората още не знаят, че това е Първата световна война, защото ще има и Втора, в която ние пак ще сме сред победените. Нямало е как да се знае, че безметежно ще загубим и Третата, която някои наричат „студена”.
Но нека видим фрагментарно какво ни е донесъл Ньойският договор:
Западните покрайнини се изнасят на запад, а северните - на север, както си е наредено от Господ.
Армията ни е докарана до 30 000 души - тъй и сега.
Флотата ни сваля пагоните.
Нямаме авиация - днес още имаме, още мъ-ъ-ничко!
Националното стопанството е в разруха - сакън, някой да не наднича да гледа навън през прозореца!
Царят си взел каквото може да носи и абдикирал (опс!).
Бюджетът се кърпел с бял конец на черно хасе, а външният дълг все не намалявал.
Войската се набирала на доброволен принцип, но нямало достатъчно кандидати за войници (вж съобщения в пресата на днешните командующи войските).
Партии и лидери имало много, но ги било страх от власта и се стягали за затвора.
Освен един земеделец от градски тип, който обичал да седи насред София на бял кон и да се провиква „Кой ще ни свали!”
Селяните били смачкани от работа и от недоимък, циганите били голи и гладни, офицерството ходело по пазара без работа и с униформени кители без пагони, а ВМРО-то хабер нямало да разпуска четите си.
Поголовието от всякакъв добитък намаляло драстично - не като сега, когато е на изчезване.
Из страната шетали „комисии” от англичани и френци (опс!) и каквото те кажели - това ставало. Банковата система била в криза, но банкерите потривали ръце (от покруса поради националната катастрофа).
И още: За подписването на договора Премиерът-чифликчия водел във Франция делегация - министри, депутати и експерти, с намерение да преговарят. Бошлаф!
Ама това е било отдавна бе, да не ви запричлича на днешното ни дередже!
Писа Ръка МАРИНОВА
