НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЯЗОВИРЪТ „ПЧЕЛНИК”
Аварийната подводна група към Окръжния морски клуб на ДОСО беше „формирование” от ентусиасти подводни плувци, целящо налагането на прогресивната технология на акваланга пред остаряващата водолазна техника. Несравнима е например мобилността - група аквалангисти могат да се натоварят с всичките му там апарати, костюми и лично оборудване на пикап или джип, докато за въздушната помпа, шланговете, въжетата, скафандрите, ризите и другото оборудване на една водолазна команда е необходим камион.
В Аварийната подводна група, съществувала от 1960 - 1965 г., след което се сформира професионалната Подводна инженерна група (ПИГ) към Държавна напоителна система - Варна, участваха на доброволен принцип на ползу рода (или в полза на народното стопанство - както се казваше тогава) инженер, офицер от ВМС, лекар, учител, научен работник, техници и ученици от горните курсове на техникумите и гимназиите (виж моята книга „Уроци по дързост”, стр. 169).
Повод за написването на настоящия спомен бе откриването в архива ми на уникална служебна бележка за оправдаване на отсъствията ми от учебни занятия в Техникума по електротехника Варна от април 1963 г., продължаващите вече трети ден валежи в страната и по-раншната трагедия в Монтана.
Малко преди описаните по-долу събития класният ми ръководител инж. Минареджиян ме извика да ми държи „конско”.
- Траянов, - казва - няма повече да ти извинявам отсъствия със служебни бележки от председатели на ТКЗС, така да знаеш. Моите началници са директорът и инспекторатът в Отдел „Просвета”, те могат да те освобождават.
- Разбирам, - казвам и премислям колко е прав класния като имам предвид, че ми предстоят държавни изпити, ходим на подготвителни кандидат - студентски курсове по физика и математика,
Аварийната подводна група към Окръжния морски клуб на ДОСО беше „формирование” от ентусиасти подводни плувци, целящо налагането на прогресивната технология на акваланга пред остаряващата водолазна техника. Несравнима е например мобилността - група аквалангисти могат да се натоварят с всичките му там апарати, костюми и лично оборудване на пикап или джип, докато за въздушната помпа, шланговете, въжетата, скафандрите, ризите и другото оборудване на една водолазна команда е необходим камион.
В Аварийната подводна група, съществувала от 1960 - 1965 г., след което се сформира професионалната Подводна инженерна група (ПИГ) към Държавна напоителна система - Варна, участваха на доброволен принцип на ползу рода (или в полза на народното стопанство - както се казваше тогава) инженер, офицер от ВМС, лекар, учител, научен работник, техници и ученици от горните курсове на техникумите и гимназиите (виж моята книга „Уроци по дързост”, стр. 169).
Повод за написването на настоящия спомен бе откриването в архива ми на уникална служебна бележка за оправдаване на отсъствията ми от учебни занятия в Техникума по електротехника Варна от април 1963 г., продължаващите вече трети ден валежи в страната и по-раншната трагедия в Монтана.
Малко преди описаните по-долу събития класният ми ръководител инж. Минареджиян ме извика да ми държи „конско”.
- Траянов, - казва - няма повече да ти извинявам отсъствия със служебни бележки от председатели на ТКЗС, така да знаеш. Моите началници са директорът и инспекторатът в Отдел „Просвета”, те могат да те освобождават.
- Разбирам, - казвам и премислям колко е прав класния като имам предвид, че ми предстоят държавни изпити, ходим на подготвителни кандидат - студентски курсове по физика и математика,
Извинителна бележка, издадена на Траян Траянов за участието му в аварийна работа като леководолаз на язовира в с. Генерал Колево на 25, 26, 27 май 1963 г.
Леководолаз с капак за запушване на основен изпускател на язовир. Илюстрация от книгата на Траян Траянов „Уроци по дързост”, Варна, ИК „Морски свят”, 2007 г., с. 187
предстоеше ми дипломиране и кандидатстване във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” или в друг ВУЗ.
Съобщавам на инж. Антон Беджев, че не може да разчита повече на мен и всичко, което ми наговори класния.
Около две седмици не ме търсят за аварийни операции, но обилни дъждове, като тазгодишните в Монтана, препълнили язовира „Пчелник”, тръбата на основния изпускател се напукала и съществувала опасност водите на язовира да скъсат стената и да залеят две села. От ОК на БКП се обадили на ОК на ДОСО, те пък на инж. Антон Беджев да организира спешно групата, а той казал:
- Не мога да събера екип. Ученикът от Техникума по електротехника Траян Траянов не го освобождават.
- Как така не го освобождават? - зачудили се в ОК на ДОСО.
- Ами можело да го освободи шефа на Отдел „Просвета” - отговаря Беджев.
- Нямате проблеми! - казват от ОК на ДОСО и се обаждат на ОК на БКП, а оттам където трябва.
Аз бях в час, това става на 19 април 1963 г. след обяд. Идва лично директора на Техникума инж. Лефтер Лефтеров, по-късно преподавател, професор и ректор на Техническия университет Варна, и ме вика в кабинета си. Излизайки от класната стая, първо премислям „какво съм сгафил”. После се сещам, че пак ще ходим на подводна операция и мислено се моля само да не е за търсене на удавник.
- Траянов, - казва директорът още в коридора, - вземаш си чантата и шинела, отвън те чакат с кола. Трябва спешно да запушите основния изпускател на язовир „Пчелник”. Успех и внимавайте!
Връщам се аз в стаята, подхилвам се, вземам нещата си се изнизвам без обяснения. Долу в джипка са инж. Антон Беджев, учителят по физкултура Кирил Лясков (по-късно преподавател по подводно дело във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”) и ученикът Тенчо Чолаков. Отиваме най-напред до квартал „Рупи” (сега „Чайка”), за да взема костюма си и личното оборудване и тръгваме за язовира.
На язовира се оказва, че върху входната шахта имало решетка и докато в работилницата изработят капак по чертежите и указанията на инж. Беджев трябваше първо да се намери шахтата, да се опъне въже до нея и да извадим или отстраним решетката. След лична проверка дали външните кранове са затворени, първи влиза инж. Антон Беджев да открие и прокара „трасето” до входната шахта. За отстраняването на решетката влиза Кирил Лясков. С голям лом успява да отмести решетката, но при излизане закача някъде костюма си ГК-2 и го изваждаме по най-бърз начин, за да не се намокри целия.
Пътят за шахтата е отворен, но от пропуканата тръба върху стената се е образувало „изворче”, така че някакъв отток има, въпреки затворените кранове. Това означава много внимателно подхождане с капака. Тази задача се пада на мен. Там в шахтата не се вижда нищо и всичко се прави пипнешком, но трябва да си представяш във всеки момент къде е отвора, къде е отсрещната страна на шахтата и всякакво объркване може да има фатален край. Тази задача се пада на мен. Успявам без проблеми да подведа капака (изправям го и струята си го подема с трясък). Опипвам периферията на капака, за да видя дали има дупки за доуплътняване. Оказва се, че челото на тръбата е доста очукано и има работа по доуплътняването му. Това го правят Тенчо Чолаков и накрая, станало е вече 20 часа, влиза инж. Антон Беджев за фино уплътняване със зебло и за окончателен „оглед” и заключение за свършената работа.
Всичко е успешно и ние по най-бърз начин подреждаме джипката с аквалангите, торби с костюми ГК-2 и лично оборудване. Чакат ни в Пчелник да позаредим акумулаторите. Подредена е дълга маса с две печени агнета, самуни бял селски хляб, зелен чесън, лимонади и вино от избата на попа на селото. Ние сме четирима, а покрай нас се нареждат дузина. Похапваме като изгладнели вълци и тръгваме в нощта за Варна, доволни от свършената работа.
На по-следващия ден пред строя на втора смяна директорът на Техникума инж. Лефтер Лефтеров чете благодарствено писмо от отдел „Просвета” и ТКЗС „Камчийска долина”. Така и учителите ми, в това число и класният, научиха за работата ни в Аварийната подводна група.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Съобщавам на инж. Антон Беджев, че не може да разчита повече на мен и всичко, което ми наговори класния.
Около две седмици не ме търсят за аварийни операции, но обилни дъждове, като тазгодишните в Монтана, препълнили язовира „Пчелник”, тръбата на основния изпускател се напукала и съществувала опасност водите на язовира да скъсат стената и да залеят две села. От ОК на БКП се обадили на ОК на ДОСО, те пък на инж. Антон Беджев да организира спешно групата, а той казал:
- Не мога да събера екип. Ученикът от Техникума по електротехника Траян Траянов не го освобождават.
- Как така не го освобождават? - зачудили се в ОК на ДОСО.
- Ами можело да го освободи шефа на Отдел „Просвета” - отговаря Беджев.
- Нямате проблеми! - казват от ОК на ДОСО и се обаждат на ОК на БКП, а оттам където трябва.
Аз бях в час, това става на 19 април 1963 г. след обяд. Идва лично директора на Техникума инж. Лефтер Лефтеров, по-късно преподавател, професор и ректор на Техническия университет Варна, и ме вика в кабинета си. Излизайки от класната стая, първо премислям „какво съм сгафил”. После се сещам, че пак ще ходим на подводна операция и мислено се моля само да не е за търсене на удавник.
- Траянов, - казва директорът още в коридора, - вземаш си чантата и шинела, отвън те чакат с кола. Трябва спешно да запушите основния изпускател на язовир „Пчелник”. Успех и внимавайте!
Връщам се аз в стаята, подхилвам се, вземам нещата си се изнизвам без обяснения. Долу в джипка са инж. Антон Беджев, учителят по физкултура Кирил Лясков (по-късно преподавател по подводно дело във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”) и ученикът Тенчо Чолаков. Отиваме най-напред до квартал „Рупи” (сега „Чайка”), за да взема костюма си и личното оборудване и тръгваме за язовира.
На язовира се оказва, че върху входната шахта имало решетка и докато в работилницата изработят капак по чертежите и указанията на инж. Беджев трябваше първо да се намери шахтата, да се опъне въже до нея и да извадим или отстраним решетката. След лична проверка дали външните кранове са затворени, първи влиза инж. Антон Беджев да открие и прокара „трасето” до входната шахта. За отстраняването на решетката влиза Кирил Лясков. С голям лом успява да отмести решетката, но при излизане закача някъде костюма си ГК-2 и го изваждаме по най-бърз начин, за да не се намокри целия.
Пътят за шахтата е отворен, но от пропуканата тръба върху стената се е образувало „изворче”, така че някакъв отток има, въпреки затворените кранове. Това означава много внимателно подхождане с капака. Тази задача се пада на мен. Там в шахтата не се вижда нищо и всичко се прави пипнешком, но трябва да си представяш във всеки момент къде е отвора, къде е отсрещната страна на шахтата и всякакво объркване може да има фатален край. Тази задача се пада на мен. Успявам без проблеми да подведа капака (изправям го и струята си го подема с трясък). Опипвам периферията на капака, за да видя дали има дупки за доуплътняване. Оказва се, че челото на тръбата е доста очукано и има работа по доуплътняването му. Това го правят Тенчо Чолаков и накрая, станало е вече 20 часа, влиза инж. Антон Беджев за фино уплътняване със зебло и за окончателен „оглед” и заключение за свършената работа.
Всичко е успешно и ние по най-бърз начин подреждаме джипката с аквалангите, торби с костюми ГК-2 и лично оборудване. Чакат ни в Пчелник да позаредим акумулаторите. Подредена е дълга маса с две печени агнета, самуни бял селски хляб, зелен чесън, лимонади и вино от избата на попа на селото. Ние сме четирима, а покрай нас се нареждат дузина. Похапваме като изгладнели вълци и тръгваме в нощта за Варна, доволни от свършената работа.
На по-следващия ден пред строя на втора смяна директорът на Техникума инж. Лефтер Лефтеров чете благодарствено писмо от отдел „Просвета” и ТКЗС „Камчийска долина”. Така и учителите ми, в това число и класният, научиха за работата ни в Аварийната подводна група.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ