
УНИКАЛЕН ФОТОРЕПОРТАЖ ЗА МОБИЛИЗАЦИЯТА
НА РЕЧНИТЕ ПАРАХОДИ „ДУНАВ“ И „СВИЩОВ“
Снимките се публикуват за първи път
Миналия месец информирах читателите на „Морски вестник“ за демобилизацията на речните параходи „Дунав“ и „Свищов“, използвани като минни заградители на Черно море по време на Втората световна война:
9 ноември 2014 г. Демобилизацията на минните заградители „Дунав” и „Свищов” през 1946 г.; 27 ноември 2014 г. Още за демобилизацията на минните заградители „Дунав” и „Свищов” през 1946 г.
В повечето публикации за двата кораба се твърди, че преустройството на двата мобилизирани граждански плавателни съда е станало след пребазирането им от Русе във Варна:
- „От Дунав през 1941 г. биват прехвърлени за Черноморския флот двувинтовите самоходни товарни баржи „Бая” и „Вуковар”. Във варненската флотска работилница те са преустроени в минни заградители. ... В състава на флота „Бая” и „Вуковар” получават имената „Дунав” и „Свищов”. По време на войната баржите са използвани както в Черно, така и в Бяло (?! - Ат. П.) море (Илия ТОДОРОВ, Българските кораби, С., 1981 г., с. 117).
- „През Отечествената война в българския Черноморски флот имаше два минни заградителя - „Дунав” и „Свищов”, които пристигнаха в Черно море от Дунав през 1941 г. Те бяха самоходни речни баржи ... Във флотската работилница - Варна, те бяха преустроени като минни заградители. На палубите им бяха поставени по два реда минни линии, а в трюмовете - тежести за по-голяма устойчивост” (Георги АНТОНОВ, Българският военноморски флот през Отечествената война 1944 - 1945 г”, Варна, 1985, с. 44).
- „От река Дунав пристигат самоходните баржи „Бая” и „Вуковар”, построени през 1917 г. в Линкс (може би в Линц - Ат. П.), на които във варненската корабостроителница поставят баласт и преоборудват в минни заградители за по 50 - 60 мини. Корабите, преименувани на „Дунав” и „Свищов” ... (Чони ЧОНЕВ, Военноморският флот на България, С., 2005, с. 128 - 129).
Със съдействието на колегите от Военноморския музей обаче открих снимки от това преустройство, което ми дава основание да се съмнявам в това твърдение. Снимките са направени в Русе, в района на Пристанищната работилница, а преустройството на параходите е безспорен факт. Коректността изисква да посоча, че в книгата „Дунавски корабостроители“ (Профиздат, С., 1971 г., с. 53) с автори Костадин Петров, Гинка Иванова и Продан Бенчев се посочва: „Две месеца преди официалното влизане на България в пакта, на предприятието било възложено да извърши ремонт на немските кораби „Бая” и „Вуковар”. Те трябвало да се преустроят за изпълнение на военни задачи”. Като източник обаче е посочен документ от Окръжния партиен архив - Русе, най-вероятно спомен. Затова в съвместната ни публикация с Мариана Кръстева „Проблеми на българското военно корабостроене и кораборемонт (1919 - 1947 г.) - Годишник на Военноморския музей, т. ІІ, Варна, 2002 г., на с. 90 само цитираме русенските колеги, без да коментираме, защото те не дават повече информация за това в какво точно се състои преустройството „за изпълнение на военни задачи”.
Публикувам снимките с кратки пояснения към тях, като очаквам и други колеги да коментират този уникален фоторепортаж.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Снимките са от фонда на Военноморския музей - Варна

„Дунав“ и „Свищов“ на брега на река Дунав. Най в дясно се вижда речният пътнически кораб „Княгиня Мария Луиза“, а на преден план - речен кораб с бордови надпис „… ЛАЗАРЪ № 2“ (танкер, който след 1946 г. влиза в състава на Параходство БРП). Това е основание да се твърди, че снимката е направена в района на гражданската Пристанищна работилница, а не в района на Арсенала на Дунавската флотилия.
Поглед към кърмата, на който се вижда част от рулевата машина на единия от параходите.
Поглед към кърмовата част на двата парахода, парният котел на единия от тях работи - черният облак, излизащ от димохода показва това.
Поглед към преустроената кърмова част на единия от корабите. Вижда се прорезът през фалшборда, направен, за да минат релсите на минните пътища.
От този ракурс прорезите, направени през кърмовата част на фалшборда, личат най-добре.
Тук пък се вижда новият фалшборд, който е заварочна, а не нитова конструкция, както и струпаните на купчина стоманени профили за минните пътища. Върху тях е разстлан вероятно кабелът на електрожена.