НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ФОКУСИ СЪС ЗАКОНА НА АРХИМЕД (ІІІ) ИЛИ
ГРЕШКИ НА РАСТЕЖА
Една от конструкциите на вълнографите в Бургаския залив, защитена с авторско свидетелство рег. № 22874 от 01.03.1973 г. на н.с. инж. Здравко Белберов, беше с централна железобетонна котва, към която шарнирно бе съединена носеща тръбна колона. В носещата тръбна колона бе монтирана цилиндрична цистерна, която обезпечава подемната (Архимедова) сила, за да стои колоната във вертикално положение.
През есента на 1974 г. на един от кейовете на Бургаското пристанище започваме монтажа на конструкцията с цел да спуснем вълнографа на предвиденото му място в Бургаския залив. За целта използваме услугите на 100-тонния плаващ кран „Великан”. Преди да натоварим вълнографа на палубата на плаващия кран, шефът решава да го спуснем на вода до пирса, за да видим как ще се държи.
Кранът го спуска внимателно, котвата се потапя и изведнъж сапаните към стрелата на крана се охлабват. Конструкцията не ще да потъне! Подемната сила на цилиндричната цистерна се оказва по-голяма от теглото на котвата. Явно някой от конструкторите на Белберов не знае закона на Архимед, в резултат на който бетонът губи почти половината от теглото си потопен във (под) водата (или строителите са отклонили един самосвал бетон за нечий частен строеж - нещо, което се случваше често в ония времена).
Инж. Димитър Терзиев, началник конструкторско бюро (по-късно директор) на КЗ „Илия Бояджиев” Бургас, наш приятел и сътрудник по изграждането на системата за регистрация на вълнението в Бургаския залив, казва:
- Белберов, който е проектирал котвата, да го уволниш още утре!
Белберов (лека му пръст!), заеквайки, отговаря:
- Г..г..грешки на растежа! - (Крилат лаф, който дълги години беше в употреба в Института по океанология).
Грешки, грешки ама инженерът или научният сътрудник, изпратен да приема „изделието”, в случая котвата, можеше да удари една ролетка, да измери размерите й и да изчисли обема и теглото й над вода (да предположим, че е забравил за закона на Архимед).
Н.с. инж. Белберов командва да се извади вълнографа на пирса. Разглобяваме шарнирната връзка и кранът отмества настрана цилиндричната цистерна и колоната. Шефът се разпорежда и организира утежняването (на място) на котвата с концентрично разположени парчета железопътни релси, залети с бързо втвърдяващ се бетон.
На другият ден започваме отново операцията. Сглобяваме шарнирната връзка и сапанираме конструкцията със сапаните спуснати от „Великан”. Кранът спуска бавно вълнографа във водата, котвата потъва (теглото й под вода вече е достатъчно), цилиндричната цистерна също потъва, сапаните се охлабват и колоната заема вертикално положение.
Чуват се одобрителни възгласи, но в следващият миг се появяват мехури изплаващи от дъното. Колоната се килва на една страна и шефът командва „вира”. „Великан” безславно изважда конструкцията и ... о, богове - нова „грешка на растежа”! Цилиндричната цистерна се е сплескала като консервена кутия! Оказва се, че научният сътрудник, който е проектирал цистерната, не е знаел и други закони (на Механиката и на Съпротивление на материалите). Изчислявал цистерната като съд под налягане (вътрешно) и даже изпитал цистерната в ТПК „Червена звезда” в Аксаково с водно налягане един път и половина от работното. Значи, обърквайки законите, конструкцията на цистерната не е оребрена, двете хоризонтални плоскости не са подпрени и т.н. Два дни си играем на „упражнението” опит-грешка. Антоан дьо Сент-Екзюпери има една мисъл (в „Нощен полет”): „Законите се установяват чрез опита: познанието на законите никога не предхожда опита”. Вярно е, че такова „животно” като вълнограф, морските люде у нас не бяха виждали, ама е вярно също, че нашите опити се оказаха скъпоструващи.
Инж. Димитър Терзиев почервенява, говори нещо, но не е насочено пряко към Белберов - спестява му още отрицателни емоции. След това се овладява и му предлага цистерната да бъде „преработена” в Корабостроителния завод. Шефът се съгласява. Отсъединяваме шарнирната връзка между котвата и колоната, и кранът, натоварен със злополучната цистерна, потегля към кейовете на завода.
Десетина дни по-късно, цистерната е отремонтирана в КЗ „Илия Бояджиев” и спускаме успешно вълнографа на определеното му място в Бургаския залив. Свързваме го посредством седемжилен каротажен кабел към регистрационния пункт на брега и набираме данни за вълнението в продължение на две години и половина.
Доц д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Илюстрациите са от личния архив на автора
ГРЕШКИ НА РАСТЕЖА
Една от конструкциите на вълнографите в Бургаския залив, защитена с авторско свидетелство рег. № 22874 от 01.03.1973 г. на н.с. инж. Здравко Белберов, беше с централна железобетонна котва, към която шарнирно бе съединена носеща тръбна колона. В носещата тръбна колона бе монтирана цилиндрична цистерна, която обезпечава подемната (Архимедова) сила, за да стои колоната във вертикално положение.
През есента на 1974 г. на един от кейовете на Бургаското пристанище започваме монтажа на конструкцията с цел да спуснем вълнографа на предвиденото му място в Бургаския залив. За целта използваме услугите на 100-тонния плаващ кран „Великан”. Преди да натоварим вълнографа на палубата на плаващия кран, шефът решава да го спуснем на вода до пирса, за да видим как ще се държи.
Кранът го спуска внимателно, котвата се потапя и изведнъж сапаните към стрелата на крана се охлабват. Конструкцията не ще да потъне! Подемната сила на цилиндричната цистерна се оказва по-голяма от теглото на котвата. Явно някой от конструкторите на Белберов не знае закона на Архимед, в резултат на който бетонът губи почти половината от теглото си потопен във (под) водата (или строителите са отклонили един самосвал бетон за нечий частен строеж - нещо, което се случваше често в ония времена).
Инж. Димитър Терзиев, началник конструкторско бюро (по-късно директор) на КЗ „Илия Бояджиев” Бургас, наш приятел и сътрудник по изграждането на системата за регистрация на вълнението в Бургаския залив, казва:
- Белберов, който е проектирал котвата, да го уволниш още утре!
Белберов (лека му пръст!), заеквайки, отговаря:
- Г..г..грешки на растежа! - (Крилат лаф, който дълги години беше в употреба в Института по океанология).
Грешки, грешки ама инженерът или научният сътрудник, изпратен да приема „изделието”, в случая котвата, можеше да удари една ролетка, да измери размерите й и да изчисли обема и теглото й над вода (да предположим, че е забравил за закона на Архимед).
Н.с. инж. Белберов командва да се извади вълнографа на пирса. Разглобяваме шарнирната връзка и кранът отмества настрана цилиндричната цистерна и колоната. Шефът се разпорежда и организира утежняването (на място) на котвата с концентрично разположени парчета железопътни релси, залети с бързо втвърдяващ се бетон.
На другият ден започваме отново операцията. Сглобяваме шарнирната връзка и сапанираме конструкцията със сапаните спуснати от „Великан”. Кранът спуска бавно вълнографа във водата, котвата потъва (теглото й под вода вече е достатъчно), цилиндричната цистерна също потъва, сапаните се охлабват и колоната заема вертикално положение.
Чуват се одобрителни възгласи, но в следващият миг се появяват мехури изплаващи от дъното. Колоната се килва на една страна и шефът командва „вира”. „Великан” безславно изважда конструкцията и ... о, богове - нова „грешка на растежа”! Цилиндричната цистерна се е сплескала като консервена кутия! Оказва се, че научният сътрудник, който е проектирал цистерната, не е знаел и други закони (на Механиката и на Съпротивление на материалите). Изчислявал цистерната като съд под налягане (вътрешно) и даже изпитал цистерната в ТПК „Червена звезда” в Аксаково с водно налягане един път и половина от работното. Значи, обърквайки законите, конструкцията на цистерната не е оребрена, двете хоризонтални плоскости не са подпрени и т.н. Два дни си играем на „упражнението” опит-грешка. Антоан дьо Сент-Екзюпери има една мисъл (в „Нощен полет”): „Законите се установяват чрез опита: познанието на законите никога не предхожда опита”. Вярно е, че такова „животно” като вълнограф, морските люде у нас не бяха виждали, ама е вярно също, че нашите опити се оказаха скъпоструващи.
Инж. Димитър Терзиев почервенява, говори нещо, но не е насочено пряко към Белберов - спестява му още отрицателни емоции. След това се овладява и му предлага цистерната да бъде „преработена” в Корабостроителния завод. Шефът се съгласява. Отсъединяваме шарнирната връзка между котвата и колоната, и кранът, натоварен със злополучната цистерна, потегля към кейовете на завода.
Десетина дни по-късно, цистерната е отремонтирана в КЗ „Илия Бояджиев” и спускаме успешно вълнографа на определеното му място в Бургаския залив. Свързваме го посредством седемжилен каротажен кабел към регистрационния пункт на брега и набираме данни за вълнението в продължение на две години и половина.
Доц д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Илюстрациите са от личния архив на автора
Схема на конструкцията на вълнограф от Авторско свидетелство № № 22874 от 01.03.1973 г. на н.с. инж. Здравко Белберов.
Вълнографът в работно състояние, нощна снимка.
Смачканата цилиндрична цистерна, поглед отблизо.
Смачканата цилиндрична цистерна, поглед отдалече.
