НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОДВОДНИЧАРЯ КАПИТАН І РАНГ
РАШКО СЕРАФИМОВ
Капитан І ранг Рашко Русев Серафимов е роден на 16.01.1875 г. в китното село Аджар, сега Свежен, община Брезово, област Пловдив, разположено в пазвите на Сърнена Средна гора. Далечен роднина е на Васил Левски - Апостола на свободата, а неговият родственик, полковник Владимир Серафимов, като командир на 21-ви пехотен Средногорски полк, през Балканската война (1912-1913 г.) спасява Средните Родопи от турска окупация.
Рашко Серафимов е един от основателите и строителите на военния флот на Третото Българско Царство. Възпитаник е на Морската търговска академия в Триест. Завръщайки се след завършването й в България, той постъпва на служба в Дунавската флотилия в Русе, с чин морски юнкер. На 2 август 1895 г. е произведен в чин мичман II ранг.
По-късно постъпва и завършва Военното на Негово Величество училище в София. След завършването му, Рашко Серафимов служи като младши офицер на крайцера „Надежда”, а по-късно специализира на френската учебна ветроходна фрегата „Мелпомена”. В началото на ХХ век, мичман І разряд Рашко Серафимов се завръща в България и е назначен за командир на един от корабите-ветерани от Руско-турската Освободителна война 1877-78 г. - „Асен”.
През 1904 г. завършва минния офицерски курс в Кронщадт, Санкт Петербург. В Русия лейтенант Серафимов става и първият български офицер - подводничар, като от 1905 до 1906 г., в отряда за подводно плаване той е помощник-командир, а впоследствие и командир на подводницата „Пескарь”.
През 1986 г. съветският маринист Николай Черкашин в повестта си
РАШКО СЕРАФИМОВ
Капитан І ранг Рашко Русев Серафимов е роден на 16.01.1875 г. в китното село Аджар, сега Свежен, община Брезово, област Пловдив, разположено в пазвите на Сърнена Средна гора. Далечен роднина е на Васил Левски - Апостола на свободата, а неговият родственик, полковник Владимир Серафимов, като командир на 21-ви пехотен Средногорски полк, през Балканската война (1912-1913 г.) спасява Средните Родопи от турска окупация.
Рашко Серафимов е един от основателите и строителите на военния флот на Третото Българско Царство. Възпитаник е на Морската търговска академия в Триест. Завръщайки се след завършването й в България, той постъпва на служба в Дунавската флотилия в Русе, с чин морски юнкер. На 2 август 1895 г. е произведен в чин мичман II ранг.
По-късно постъпва и завършва Военното на Негово Величество училище в София. След завършването му, Рашко Серафимов служи като младши офицер на крайцера „Надежда”, а по-късно специализира на френската учебна ветроходна фрегата „Мелпомена”. В началото на ХХ век, мичман І разряд Рашко Серафимов се завръща в България и е назначен за командир на един от корабите-ветерани от Руско-турската Освободителна война 1877-78 г. - „Асен”.
През 1904 г. завършва минния офицерски курс в Кронщадт, Санкт Петербург. В Русия лейтенант Серафимов става и първият български офицер - подводничар, като от 1905 до 1906 г., в отряда за подводно плаване той е помощник-командир, а впоследствие и командир на подводницата „Пескарь”.
През 1986 г. съветският маринист Николай Черкашин в повестта си
Капитан І ранг Рашко Серафимов (1875 - 1922 г.). Снимката е от фонда на Военноморския музей.
„По следите на „Свети Георги” пише, че Рашко Серафимов е първият командир в света, провел безперископна учебна торпедна атака (по императорската яхта „Щандарт”).
След завръщането си в България лейтенант Рашко Серафимов преминава през различни командни длъжности - от командир на миноносеца „Храбри" до началник (командващ) флота. Участва като доброволец в атаката на крайцера „Хамидие”. Като преподавател във висшия офицерски курс пише „Морска стратегия” и изготвя първото „Описание на българския черноморски бряг”.
През Междусъюзническата и Първата световна война Рашко Серафимов е началник на Подвижната отбрана, преподавател във висшия военноморски офицерски курс, и е сред основателите на Българския народен морски сговор. Тази му многостранна дейност логично го отвежда през 1919 г. на върха на Българската марина, като неин началник.
Неуморимо в публикации и лекции той доказва предимствата на подводниците в бъдещата морска война. През 1907 г. на страниците на сп. „Военен журнал” той пише: „Не ще минат може би много години и подводните кораби ще изместят в значителна степен надводния флот, ще сравнят по море силните със слабите и ще поставят всички приморски държави при еднакви условия”. Безспорният му авторитет в тази област е уважен при назначаването му като председател на приемната комисия, която провежда ходовите изпитания на първия български подводник - UB-1-8.
Рашко Серафимов излиза в запаса през 1919 г. Умира на 30 май 1922 г. от холера в украинското пристанище Одеса, където е пристигнал след поредното плаване с любимата си яхта „Тритон”.
Днес ликът на капитан І ранг Рашко Серафимов, както и историческата оценка на подводните сили, като силно оръжие на слабите държави, заемат достойно място в музейната сбирка на подводното плаване в България, в пункта за базиране Варна. Името му е поставено на първо място в „Галерия на основателите и лидерите на подводното ни плаване“, създадена от Съюза на подводничарите в Република България (СПРБ).
По повод бележитата годишнина от рождението му, както и 99-ата годишнина от вдигането на българския военноморски флаг на първия ни подводник - UB-1-8 - 26 май 1916 година, СПРБ, с любезното съдействие Командването на ВМС и ръководството на Община Брезово, в края на месец май организира откриване и освещаване на паметна плоча на капитан първи ранг Рашко Серафимов в родното му село Свежен.
От Управителния съвет на СПРБ
След завръщането си в България лейтенант Рашко Серафимов преминава през различни командни длъжности - от командир на миноносеца „Храбри" до началник (командващ) флота. Участва като доброволец в атаката на крайцера „Хамидие”. Като преподавател във висшия офицерски курс пише „Морска стратегия” и изготвя първото „Описание на българския черноморски бряг”.
През Междусъюзническата и Първата световна война Рашко Серафимов е началник на Подвижната отбрана, преподавател във висшия военноморски офицерски курс, и е сред основателите на Българския народен морски сговор. Тази му многостранна дейност логично го отвежда през 1919 г. на върха на Българската марина, като неин началник.
Неуморимо в публикации и лекции той доказва предимствата на подводниците в бъдещата морска война. През 1907 г. на страниците на сп. „Военен журнал” той пише: „Не ще минат може би много години и подводните кораби ще изместят в значителна степен надводния флот, ще сравнят по море силните със слабите и ще поставят всички приморски държави при еднакви условия”. Безспорният му авторитет в тази област е уважен при назначаването му като председател на приемната комисия, която провежда ходовите изпитания на първия български подводник - UB-1-8.
Рашко Серафимов излиза в запаса през 1919 г. Умира на 30 май 1922 г. от холера в украинското пристанище Одеса, където е пристигнал след поредното плаване с любимата си яхта „Тритон”.
Днес ликът на капитан І ранг Рашко Серафимов, както и историческата оценка на подводните сили, като силно оръжие на слабите държави, заемат достойно място в музейната сбирка на подводното плаване в България, в пункта за базиране Варна. Името му е поставено на първо място в „Галерия на основателите и лидерите на подводното ни плаване“, създадена от Съюза на подводничарите в Република България (СПРБ).
По повод бележитата годишнина от рождението му, както и 99-ата годишнина от вдигането на българския военноморски флаг на първия ни подводник - UB-1-8 - 26 май 1916 година, СПРБ, с любезното съдействие Командването на ВМС и ръководството на Община Брезово, в края на месец май организира откриване и освещаване на паметна плоча на капитан първи ранг Рашко Серафимов в родното му село Свежен.
От Управителния съвет на СПРБ