НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРЕДИ 30 ГОДИНИ КОРАБИТЕ-„ВЪГЛИЩАРИ”
СПАСИХА ТОПЛОТО И СВЕТЛОТО НА БЪЛГАРИНА
Публикацията 25 януари 2015 г. Преди 30 и преди 35 години: „Странджа” сред ледовете на Азовско море бе посрещната с одобрение на голяма част от читателите на „Морски вестник”. Това ни дава основание да продължим темата с още снимки и информация за това интересно време от историята на националното ни търговско корабоплаване.
Водещата тема на бр. № 3 (м. март) на сп. „Морски свят” за 1988 г. е „Въглищарите” - умиращият флот”. Редакционната бележка (вместо увод) гласи следното:
„Трудно ще забравим тежката зима на 1985 г. Тя не само постави на сериозно изпитание цялата икономика на страната, но и я почувствахме и лично: наложи се да издухаме праха от газените лампи и да потегнем захвърлените пернишки печки. Тогава научихме и за сериозните затруднения на енергетиката, и за недостатъчната проходимост на железни и асфалтови пътища, и за героичния труд на транспортните работници (включително и на моряците от т.н. „въглищарски” флот). Дори първата програма на телевизията отпусна няколко минути, за да видим обледените, посмачкани кораби, от чието движение, както се оказа, висеше на косъм и работата на промишлеността, и без това ограничаваната светлина в нашия дом.
За разлика от други звена на енергийната верига „въглищарите” с цената на много воля, упоритост и разумен риск издържаха на голямото напрежение. Макар че имаха „в запас” достатъчно обективни и субективни причини да вдигнат сигнала „не мога да се управлявам” ... Достатъчно е да си припомним, че ледовата обстановка в Азовско море бе една от най-тежките, че от строя излязоха няколко въглевоза с обезобразени корпуси.
Суровата зима на 1985 г. освен всичко друго ни научи да бъдем по- предвидливи и много по-критични. Затова ще се опитаме да анализираме състоянието на бавно умиращия въглищарски флот и да надникнем в делника на неговите моряци, за които екзотичните пристанища са минало или бъдеще, а настоящето им е неромантичната, крайно необходима работа по „совалката” Варна (Бургас) - Жданов и обратно” ...
Договорът, сключен между България и Япония през 1964 г. за доставката на две големи серии кораби за насипни товари от типа „Средна гора” (10 000-тонни) и от типа „Руен” (13 500-тонни) е един от най-успешните в историята на българското морско стопанство. През 1988 г. обаче ситуацията около тези кораби е вече проблематична. Пред сп. „Морски свят” к.д.п. Атанас Йонков, главен директор на Параходство БМФ, споделя:
„... японските кораби затова бяха евтини, защото са строени за 10 - 12 годишна експлоатация. Ние ги „търкаляме” по една от най-тежките линии двойно по-дълго. Остаряха и построените у нас през 70-те години четири въглерудовоза. Зачестиха авариите, две-три от тях бяха много сериозни, екипажите бяха подложени на риск. Нима ще чакаме да потъне някой кораб, за да разберем най-сетне, че подмяната на този флот е неизбежна? Колкото повече отлагаме отговора на този въпрос, толкова по-скъпо може да ни струва”...
И в изказванията на останалите специалисти в тази област единодушно се подчертава същото: амортизационния срок на „въглищарите” е изтекъл, по-нататъшната им експлоатация ще става все по-проблематична. Уви - гласове в пустиня!
Какво показва справката за по-нататъшната експлоатация на японските „въглищари”:
-„Средна гора” - построен през 1964 г., в експлоатация до 20 март 2003 г., 39 години в строя;
-„Стара планина” - построен през 1964 г., в експлоатация до 19 април 2004 г., 40 години в строя;
-„Люлин” - построен през 1965 г., в експлоатация до 27 декември 2002 г., 37 години в строя;
-„Странджа” - построен през 1965 г., в експлоатация до 20 март 2003 г., 38 години в строя;
-„Пирин” - построен през 1965 г., в експлоатация до 6 февруари 1998 г., 33 години в строя;
-„Хемус” - построен през 1966 г., в експлоатация до 26 октомври 2006 г., след което е продаден на друг (български) корабособственик и плава до 6 октомври 2011 г., 45 години в строя!;
-„Осогово” - построен през 1966 г., в експлоатация до 26 октомври 2006 г., след което е продаден на друг (български) корабособственик и плава до 30 октомври 2011 г., 45 години в строя!;
-„Огражден” - построен през 1966 г., в експлоатация до 19 април 2004 г., 38 години в строя;
-„Плана” - построен през 1967 г., в експлоатация до 25 май 1987 г., 20 години в строя;
-„Беласица” - построен през 1967 г., в експлоатация до 13 януари 2004 г., 37 години в строя...
Аналогична е и ситуацията при 13 500-тонните „японци”. Казаното през 1988 г. от к.д.п. Здравко Божков - специалист в отдел „Трампово плаване” в Параходство БМФ и първи капитан на „Пирин” остава в сила и през следващите години: „Що се отнася до старите въглевози, печалбата от тяхната работа не е голяма, но те не са и на загуба, защото се стопанисват и поддържат добре”.
Затова 30 години след тежката зима на 1985 г. си спомним с добро за корабите-„въглищари”, които спасиха топлото и светлото на българина.
МОРСКИ ВЕСТНИК
Снимките са от дигиталния архив на „Морски вестник”
СПАСИХА ТОПЛОТО И СВЕТЛОТО НА БЪЛГАРИНА
Публикацията 25 януари 2015 г. Преди 30 и преди 35 години: „Странджа” сред ледовете на Азовско море бе посрещната с одобрение на голяма част от читателите на „Морски вестник”. Това ни дава основание да продължим темата с още снимки и информация за това интересно време от историята на националното ни търговско корабоплаване.
Водещата тема на бр. № 3 (м. март) на сп. „Морски свят” за 1988 г. е „Въглищарите” - умиращият флот”. Редакционната бележка (вместо увод) гласи следното:
„Трудно ще забравим тежката зима на 1985 г. Тя не само постави на сериозно изпитание цялата икономика на страната, но и я почувствахме и лично: наложи се да издухаме праха от газените лампи и да потегнем захвърлените пернишки печки. Тогава научихме и за сериозните затруднения на енергетиката, и за недостатъчната проходимост на железни и асфалтови пътища, и за героичния труд на транспортните работници (включително и на моряците от т.н. „въглищарски” флот). Дори първата програма на телевизията отпусна няколко минути, за да видим обледените, посмачкани кораби, от чието движение, както се оказа, висеше на косъм и работата на промишлеността, и без това ограничаваната светлина в нашия дом.
За разлика от други звена на енергийната верига „въглищарите” с цената на много воля, упоритост и разумен риск издържаха на голямото напрежение. Макар че имаха „в запас” достатъчно обективни и субективни причини да вдигнат сигнала „не мога да се управлявам” ... Достатъчно е да си припомним, че ледовата обстановка в Азовско море бе една от най-тежките, че от строя излязоха няколко въглевоза с обезобразени корпуси.
Суровата зима на 1985 г. освен всичко друго ни научи да бъдем по- предвидливи и много по-критични. Затова ще се опитаме да анализираме състоянието на бавно умиращия въглищарски флот и да надникнем в делника на неговите моряци, за които екзотичните пристанища са минало или бъдеще, а настоящето им е неромантичната, крайно необходима работа по „совалката” Варна (Бургас) - Жданов и обратно” ...
Договорът, сключен между България и Япония през 1964 г. за доставката на две големи серии кораби за насипни товари от типа „Средна гора” (10 000-тонни) и от типа „Руен” (13 500-тонни) е един от най-успешните в историята на българското морско стопанство. През 1988 г. обаче ситуацията около тези кораби е вече проблематична. Пред сп. „Морски свят” к.д.п. Атанас Йонков, главен директор на Параходство БМФ, споделя:
„... японските кораби затова бяха евтини, защото са строени за 10 - 12 годишна експлоатация. Ние ги „търкаляме” по една от най-тежките линии двойно по-дълго. Остаряха и построените у нас през 70-те години четири въглерудовоза. Зачестиха авариите, две-три от тях бяха много сериозни, екипажите бяха подложени на риск. Нима ще чакаме да потъне някой кораб, за да разберем най-сетне, че подмяната на този флот е неизбежна? Колкото повече отлагаме отговора на този въпрос, толкова по-скъпо може да ни струва”...
И в изказванията на останалите специалисти в тази област единодушно се подчертава същото: амортизационния срок на „въглищарите” е изтекъл, по-нататъшната им експлоатация ще става все по-проблематична. Уви - гласове в пустиня!
Какво показва справката за по-нататъшната експлоатация на японските „въглищари”:
-„Средна гора” - построен през 1964 г., в експлоатация до 20 март 2003 г., 39 години в строя;
-„Стара планина” - построен през 1964 г., в експлоатация до 19 април 2004 г., 40 години в строя;
-„Люлин” - построен през 1965 г., в експлоатация до 27 декември 2002 г., 37 години в строя;
-„Странджа” - построен през 1965 г., в експлоатация до 20 март 2003 г., 38 години в строя;
-„Пирин” - построен през 1965 г., в експлоатация до 6 февруари 1998 г., 33 години в строя;
-„Хемус” - построен през 1966 г., в експлоатация до 26 октомври 2006 г., след което е продаден на друг (български) корабособственик и плава до 6 октомври 2011 г., 45 години в строя!;
-„Осогово” - построен през 1966 г., в експлоатация до 26 октомври 2006 г., след което е продаден на друг (български) корабособственик и плава до 30 октомври 2011 г., 45 години в строя!;
-„Огражден” - построен през 1966 г., в експлоатация до 19 април 2004 г., 38 години в строя;
-„Плана” - построен през 1967 г., в експлоатация до 25 май 1987 г., 20 години в строя;
-„Беласица” - построен през 1967 г., в експлоатация до 13 януари 2004 г., 37 години в строя...
Аналогична е и ситуацията при 13 500-тонните „японци”. Казаното през 1988 г. от к.д.п. Здравко Божков - специалист в отдел „Трампово плаване” в Параходство БМФ и първи капитан на „Пирин” остава в сила и през следващите години: „Що се отнася до старите въглевози, печалбата от тяхната работа не е голяма, но те не са и на загуба, защото се стопанисват и поддържат добре”.
Затова 30 години след тежката зима на 1985 г. си спомним с добро за корабите-„въглищари”, които спасиха топлото и светлото на българина.
МОРСКИ ВЕСТНИК
Снимките са от дигиталния архив на „Морски вестник”
При двадесетградусов студ в Жданов (дн. Мариупол, Украйна) се прави маневра на кея. В обектива са палубният боцман на „Странджа” Георги Великов и морякът Иван Иванов.
На вахта на бака по време на буксировка с ледоразбивач в Азовско море.
Операторът на претоварния комплекс в Жданов очаква фронт за работа след приставането на българския „въглищар”.
„Черното злато” започва да изпълва хамбарите на поредния български „въглищар”, пристигнал след леден преход в Жданов.
Минути преди началото на натоварването с въглища.
Ледът в Азовско море все още е тънък и позволява самостоятелен преход до Жданов, без осигуряването с ледоразбивач.
В този случай обаче, без помощта на съветския ледоразбивач „Капитан Белоусов” преходът до Жданов е невъзможен.
„Случвало се е, при това неведнъж, да плаваме не във вода, а в ледена каша” – заявява през 1988 г. пред „Морски свят” к.д.п. Янчо Николов, началник на отдел „Навигационен” на Параходство БМФ.
И построеният в България „въглищар” 10 000-тонен „Верила” успешно си проправя път по ледените фарватери на Азовско море.