НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











АДМИРАЛ СЕНЯВИН ЗА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА
ОТ 1828 - 1829 Г. И БЪЛГАРСКИТЕ НАДЕЖДИ

Капитан І ранг инж. Владимир ХРИСТАКИЕВ (1935 - 2013 г.)

На 14 април 1828 г. Русия обявява война на Османската империя. Започва поредната, осма Руско-турска война. Към р. Дунав се насочва 95-хилядната Втора руска армия под командването на генерал-фелдмаршал Витгенщейн. По численост руските войски значително отстъпват на противника. Само в Североизточна България, в четириъгълника от крепости Русе, Силистра, Варна и Шумен е съсредоточена 150-хилядна турска войска, командвана от Хюсеин паша.
В Русия видни общественици започват да обсъждат възможността поробеното българско население да бъде използвано в сблъсъка с Турция. Русия смята българското националноосвободително движение за „искрен съюзник”, който може да компенсира количественото превъзходство  на османските войски.
Най-значително и интересно за нас е предложението на забележителния руски флотоводец адмирал Николай Дмитриевич Сенявин до император Николай I. Докладната записка на адмирал Сенявин и подробно разработените от него предложения за създаване на въоръжени отряди от българи се съхраняват в Централния държавен военноисторически архив на СССР (днес Централен военен архив на Руската федерация).
За предложението на адмирал Н. Д. Сенявен за първи път споменава руският историк В. Д. Конобеев в книгата „Българското националноосвободително  движение”,  издадена в София през 1972 г. , без да изложи пълния му текст. Посочените по-долу данни се публикуват за първи път у нас.
В докладната си записка до Николай I адм. Сенявин отбелязва, че познава много добре балканските народи, което му позволава да оцени „полезността от тяхното използване” във войната. „Честото ми общуване с народите, населяващи Османската империя и особено с планинските жители, ме сближи с техните нрави”, посочва адмиралът.
„Осмелявам се да предложа на Ваше императорско величество на първо време да бъдат формирани няколко сотни от войнствените планински народи за постоянно използване като аванпостове, за охрана и за разузнаване на дефилетата и заедно с това да бъдат предпазени нашите редовни войски от безполезни и чувствителни загуби”, завършва адмирал Сенявин. Датата на документа е 26 април 1828 г.
Още на другия ден управляващият Военното министерство генерал-адютант граф Александър Чернишев изпраща писмо до адмирал Сенявин, в което посочва, че императорът е приел „с особена признателност Вашия нов опит за усърдие в полза на Отечеството и за славата на руското оръжие”. Заедно с това на адмирал Сенявин е възложено „да начертае предложенията си в подробности”.
В следващия документ, представен на 26 май, адм. Сенявин подробно излага „способите, които биха били удобни за формирането на предната планинска войска”. Предложенията са пропити с уважение към нашия народ. Флотоводецът се възхищава от неговото трудолюбие, храброст, гордост и готовност да се бори докрай с омразния поробител.
Като командир на руската ескадра в Средиземно море през Руско-турската война от 1806-1812 г. адмирал Сенявин оказва значителна военна помощ на националноосвободителните борби на балканските народи. Съществуват данни, че на корабите от ескадрата са служили като матроси и българи. Тези обстоятелства позволяват на адмирала да опознае местното население, неговите обичаи, нрави и бит и да започне да се отнася с уважение към демократичните идеи на борците за национално освобождение. Самият адмирал Сенявин е известен с демократичните си възгледи, с които е привлякъл вниманието на декабристите и те са го предвиждали за член на бъдещото временно правителство.
Адм. Сенявин смята, че главно условие, от което зависи успешното формиране и използване на предната планинска войска, са отношенията, които ще се създадат между руското командване и жителите на българските земи. Затова предлага императорът да се обърне към българското население с прокламация, изпълнена с „човечност и високо поучение, с което се премахне у жителите страхът от отмъщение на турците след края на войната, тъй като Русия често е жертвала техните интереси”. Така адмиралът не се страхува да упрекне руското правителство и императора, че водят политика, често пренебрегваща интересите на балканските народи.
„Там всички жители са едновременно и войници, и земеделци, и стопани. Затова запазването на тяхната собственост е необходимо за достигане на истинското доверие към руските войски”. Според адм. Сенявин, дейността по формирането на отрядите от българи-доброволци следва да започне преди преминаването на руската армия през Дунав. На първо време могат да бъдат използвани намиращите се в „Молдавия, Влахия и Бесарабия много преселници от България, които са в роднински и постоянни връзки с жителите от другата страна на р. Дунав”. Очевидно, адмиралът има предвид установяването на предварителни контакти с българите отвъд Дунава и организирането на разузнаване в интерес на руските войски.
На второ място, той посочва, че в Молдавия и Влахия могат да бъдат формирани отряди от българи-изселници, които ще бъдат „както се казва, разсадник на предната планинска войска”. Въоръжаването им няма да представлява трудност за руското командване, защото всеки от тях притежава собствено оръжие. Ще бъдат необходими само патрони и коне.
Необходимо е да подчертая, че и двете предложения на адмирал Сенявин многократно се потвърждават в хода на войната. В архивите са запазени имената на мнозина българи, предоставяли разузнавателни данни на руското командване. Още преди руските войски да форсират р. Дунав, около тях се появяват спонтанно възникнали отряди от въоръжени българи, изразяващи готовност да се бият срещу вековния тиранин. Още през първите дни на войната броят им надхвърля хиляда души. 
Адмирал Сенявин се оказва удивителен познавач на духа и националния характер на българите. В предложенията си той отделя значително внимание на командването на отрядите от български доброволци. Тъй като в средата на българите няма подготвени командири, флотоводецът предлага те да бъдат назначавани от състава на руските офицери, като подчертава, че тези командири непременно трябва да бъдат от руска националност. „...Само русите се ползват с доверието на тези народи”, подчертава адмиралът. „Офицерите, назначени за началници на предната планинска войска от български доброволци не бива още от самото начало да насаждат „строга европейска дисциплина”, а да съобразяват властта си с нравите на местните жители, които „не търпят големи принуждения”. „Откритото отношение към тях, похвалата за тяхната храброст... ще им въздействат по-добре, отколкото строгостта...”
Верен на своето време, адм. Сенявин отделя внимание и на възможността да бъде използвано българското духовенство за създаване на дружески отношения с населението. В онези години, няколко десетилетия след отец Паисий и 15-20 години след Софроний Врачански, нашето духовенство играе
февруари 2015 г.
Един от най-забележителните морски епизоди по време на Руско-турската война (1828 - 1829 г.) се разиграва на 14 (26) май 1829 г. пред Созопол. Тогава руският бриг „Меркурий” под командването на капитан-лейтенант Александър Иванович Казарски приема неравен бой с два турски линейни кораба, от който излиза победител - екипажът на брига успява да нанесе на турските кораби поражения по корпусите, рангоута и такелажа, които ги принуждават да прекратят боя и преследването на малкия руски ветроход. Големият руски маринист Иван Айвазовски пресъздава този епизод в своя картина през 1982 г.
Капитан І ранг Владимир Христакиев (1935 - 2013 г.)
Адмирал Дмитрий Николаевич Сенявин (1763-1831). Източник: https://ru.wikipedia.org/wiki/
В поредицата „Морета, брегове и хора“, под № 25, през 1972 г. държавното книгоиздателство във Варна издаде книгата на академик Евгений Тарле „Експедицията на адмирал Сенявин в Средиземно море“.
Пощенска марка, издадена в СССР през 1987 г.
План на Руско-турската война от 1828 - 1829 г. Източник:https://dic.academic.ru/
На 9 октомври 2013 г., по повод 250-та годишнина от рождението на адмирал Д. Н. Сенявин е открит петметров паметник в Боровск, Калужка област на Руската федерация. Източник: https://kaluga.bezformata.ru/
положителна историческа роля и активно участва в националноосвободителната борба.
По време на предишната Руско-турска война (1806-1812 г.) Софроний Врачански оглавява българските стремления към национална свобода. Множество документи говорят за неговите контакти с командващите Дунавската армия генерал Кутузов и генерал Багратион (по-късно и двамата са герои от Отечествената война на Русия през 1812 г.). Затова адм. Сенявин посочва, че „духовенството има голямо влияние сред българския народ” и че е „твърде способно да участва в това дело”. Той прпедлага да бъде привлечен и архимандритът на Кишинев Спиридоний Филимонович, когото познава лично от съвместни походи в Средиземно море в продължение на четири години, където отецът е „показал голямо старание в полза на Русия”. Освен Филимонович за общото дело биха могли да бъдат привлечени арменският митрополит и „всички арменци, живеещи там”.
Адмирал Сенявин познава слабите страни на противника и предлага те да бъдат взети предвид. Посочва, че „може да бъде купено недоволството на пашите на Силистрия, Русчук, Систов (Свищов), Никопол и други, имащи  постоянна склонност към независимост”. Според него, „трябва да им се внуши, че Отоманската порта се намира пред разпадане и даже да им се обещае някаква независимост и предпазване от отмъщението на турците”.
Предложенията на адмирал Сенявин са забележителен документ. В тях е дадена вярна характеристика на нашия народ. Посочени са неговите най-добри черти: смелост, гордост, храброст, независимост, люта омраза срещу вековния поробител.
Докладът и предложенията са и точен автопортрет на забележителния руски флотоводец. В тях той застава пред нас като демократичен и човечен командир, отлично познаващ българския национален характер, искрено уважаващ надеждите и стремленията на балканските народи.

Юни 1988 г.

Бел. ред. През пролетта на 1988 г. в сиромашката откъм интериор и оборудване редакция на флотския седмичник „Димитровска вахта” гостува капитан I ранг инж. Владимир Христакиев, наскоро назначен за представител на Военноморския флот на НРБ в ЩОВС (Щаба на Обединените въоръжени сили) на Варшавския договор. Дългогодишен командир на 10-а бригада ракетни и торпедни катери, капитан Христакиев бе авторитетен, обичан, ерудиран и сърцат морски офицер. От широките му квадратни рамене изведнъж стана тясно в кабинета на зам.-главния редактор капитан-лейтенант Атанас Панайотов.
Капитан Христакиев бе решил да се порови в съветските военни архиви в Москва, да извади нещо интересно от флотската ни история и да го публикува при нас. Преди него никой не се бе интересувал от тази материя или не е бил допускан в хранилищата на „союз нерушимый”. Бъдещият ни автор се оплака, че съветските бюрократи са го карали да чака цели седмици, преди да отговорят на молбите му за допуск до заявените документи, размотавали са го да пише подробни обяснения защо му е нужен точно този архивен материал, къде и с каква цел ще го използва и пр. Тогава още нямаше копирни апарати и капитан Христакиев старателно бе преписвал факти, данни и имена.
По-късно човекът ни изпрати пет чудесни исторически статии, които публикувахме с удоволствие и още след излизането им решихме да го предложим за лауреат на наградата „Златен морски кортик”, с която Щабът на ВМФ ежегодно удостояваше авторите на най-добрите публикации във флотската газета. Но се оказа, че ЦК на БКП и другарите Живков и Балев са решили нещо друго. През септември 1988 г. вестникът бе съсечен. В името на перестройката и на гласността.
С други очи сега чета честните редове, написани от капитан Христакиев. Малко преди да си отиде от този свят му обещах да намеря някои от неговите публикации и да ги предложа на „Морски вестник”. Тогава той членуваше в Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” и с присъщата си принципност и непримиримост търсеше истината за мъчителното ни живеене.
Прости ми за закъснението и почивай в мир, стари приятелю!

Капитан I ранг о. з.
Васил ДАНОВ

Специално за „Морски вестник”