НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ЗАБРАВЕНАТА УЧЕБНА ВЕТРОХОДНА ЯХТА
„МАТРОС” (ОК. 1950 - СЛЕД 1960 Г.)

В края на м. април 2014 г. съвместно с колеги от Морската администрация - София, и от Военноморския музей - Варна, организирах фото-документална изложба на тема „Учебните ветроходи на България (1879 - 2014 г.), посветена на домакинството на България на Международната ветроходна регата „Блек Сий Тол Шипс 2014”, която се състоя във Варна между 30 април и 3 май с.г.: 29 април 2014 г. Фото-документална изложба „Учебните ветроходи на България 1879 - 2014 г.”; 30 април 2014 г. Учебните ветроходи на България (1879 - 2014 г.) „акостираха” във Военноморския музей.
Тогава получих и положителни отзиви, а основната критична забележка дойде от моя приятел капитан Стефан Методиев: на изложбата не е показана учебната ветроходна яхта „Матрос”!
Месеци наред работих по подготовката на изложбата, но никъде не срещнах учебна ветроходна яхта с такова име. Затова се договорих с капитан Методиев, че той ще ми помогне „да върнем в историята на българското ветроходство” този интересен плавателен съд. Той удържа на дадената дума и сега представям на читателите на „Морски вестник” събраната информация:

Написано от Павел Шулга - един от първите шкипери на учебната ветроходна яхта „Матрос” (1954 - 1955 г.)
„Матрос” бе ветроходна яхта тип „кеч”. Тя бе направена от корпуса на нова дървена рибарска лодка тип „мауна”, с велботна кърма и окачен рул. Подарена е на ветроходците от НССТ (Народния съюз за спорт и техника) - Варна, от Държавния риболов - Варна. Преоборудването и стъкмяването на мауната като яхта бе дело на ветроходците от НССТ с база в Пристанище Варна („Хелинга”) и неоценимата помощ от „Флотски арсенал” и работници от Корабостроителния завод.
Яхтата е с дължина 12 м, широчина - 3,2 м, газене - 1,7 м, с кръгъл шпангоут. Оригинално е изработването на баластния кил. Той е направен от жп релси, монолитно заварени една за друга, закрепени за дървения кил и ребрата, замазани с циментов материал за придобиване на обтекаема форма. Теоретичните изчисления по устойчивостта и маневреността на яхтата, отнасящи се до размерите на рангоута, ветрилата и баластния кил са направени от капитан ІІ ранг инж. Йордан Пращинков (1910 - 1993 г.), яхтсмена Асен Дремджиев (светла му памет, напусна ни на 5 август 2014 г.!) и от някои офицери от Военноморските сили.
Ветрилата са: гафелно въоръжение (стъкмяване) тип „кеч” - бомкливер, кливер, стаксел (предни ветрила), грот и бизан с площ около 72 кв. м. (обща). Рангоутът: бушприт, мачти: грот и бизан. На вантите са поставени вибленки. По спомени на Асен Дремджиев гикът и гафелът на учебната ветроходна яхта „Стрела” са послужили за мачти на яхтата „Матрос”.
„Матрос” е с просторна дървена палуба, ограничена от нисък фалшборд с черен планшир и красив бял борд. Помещенията: заоблена рубка, в средата - каюткомпания с осем койки. На носа - кубрик с две койки, форпик, ахтерпик. На яхтата няма двигател.
Така построената яхта влезе в експлоатация около 1950 - 1951 г. С гафелно стъкмяване, широк корпус и добре изчислен баластен кил, яхтата стана много мореходна, годна за плаване в открито море.
През 1951 г. ветроходната яхта „Матрос” преминава към новата организация ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната, приемник на НССТ) към Морски клуб - Варна. На нея са обучени стотици ветроходци (както и младежи по спортните дисциплини), усетили магията на морските простори, бъдещи морски специалисти от търговския и военноморския флот.
През 60-те години на миналия век яхтата е предадена на Морски клуб - Поморие за обучение на тамошните ветроходци и младежи по морско дело. По-късно мачтите са свалени и „Матрос” плава като моторен кораб.
Май, 2014 г.
(Бележките с наклонен шрифт са направени от капитан Стефан Методиев)

Допълнение от капитан Стефан Методиев
През 1950 - 1951 г. по проект на о.з. капитан І ранг Стефан Цанев, бивш началник на Морското училище и бивш командващ ВМС, чертежи на Асен Дремджиев, с участието на о.з. капитан І ранг Протаси Пампулов - инженер-корабостроител, и майсторството на стария гемиджийски капитан Петър Гочев, една мауна (голяма рибарска лодка за обслужване на даляните) сполучливо е преустроена в двумачтовата ветроходна яхта - гафелен кеч „Матрос”. Мачти и ветрила: грот и бизан, и три предни ветрила: бомкливер, кливер и стаксел, закрепени в основите си на солиден бушприт.

Спомени на капитан Стефан Методиев от курса по ветроходство 1951 - 1952 г.
Такелажът на ветроходната яхта „Матрос” беше максимално наситен, отговарящ на класически кеч. В подвижния такелаж присъстваше всичко необходимо, като освен фаловете и шкотите за всички ветрила имаше бакщагове и браси на грота и на бизана. Така за всеки от обучаваните 20 курсисти (какъвто бе капацитетът на яхтата) имаше детайл, който да обслужва по време на практическите учебни плавания. По време на практическите задачи на плаване всеки курсист минаваше през всички „постове” - от кливершкота до руля. При поддържане на материалната част от стирката и тухлата (палубата се търкаше с тухла, ситен пясък и сладка вода до естествения цвят на дървения материал) до рашкета и скрабката за снемане на обрастванията от подводната част по време на док и бояджийските валяци и четки, до иглата и вардамана при шкаторене и шев за поправка на ветрилата. Всичкото това ставаше под вещото ръководство на първия шкипер на яхтата „Матрос” Асен Дремджиев и неговия помощник Георги Михов - по-късно изтъкнат артист от Варненския драматичен театър.
След такава моряшка закалка голяма част от този курс преминаха през военноморската служба и Военноморското училище. Ето някои от тях: Оник Папазян - главен механик в Параходство БМФ; Георги Керанчев - инженер-корабостроител, конструктор, началник на корпусния отдел в Българския корабен регистър; Павел Шулга - заслужил треньор по ветроходство, инструктор по морско дело, командир на отряд яхти, капитан на учебен кораб последователно в ДОСО и организациите, които я „наследиха”: ОВТПН (Организация за военнотехническа подготовка на населението), ОСО (Организация за съдействие на отбраната), ВОИНТЕХ; капитан І ранг Йовчо Гатев - механик, преподавател и водещ ръководител на учебни практики на курсанти от Военноморското училище; Тодор Михайлов - конструктор на самоходни корабни модели, национален състезател и международен съдия по корабомоделизъм; Стефан Методиев - капитан в Параходство БМФ и други, които свързаха живота си с морето.

Спомени на Оник Папазян
През 1953 г. бях на обучение в Централната морска школа на ДОСО (във Варна) за инструктори по морските и приложните военноморски дисциплини и за наборници за военния флот и изпълнителски кадри за „народното морско стопанство”. Преподаватели ни бяха Асен Дремджиев и капитан далечно плаване Любомир Давидов, който ни водеше и практиката по морско дело, лоция, навигация и др. Тя се осъществяваше на учебната ветроходна яхта „Матрос”, изключително подходяща за тази цел, в плавания на десетина и повече мили на север (до Златни пясъци, Аладжа банка) и на юг от Варна и обратно.

Вместо финал
Удивително къса е понякога нашата историческа памет. Една уникална българска учебна ветроходна яхта, на борда на която за едно десетилетия израстват стотици бъдещи български моряци от военния флот и от търговското корабоплаване, корабостроители, корабомоделисти и ветроходци, потъва в забвението. Яхтата, която е едно красноречиво доказателство, че когато няма средства, но има желание да се свърши нещо на ползу роду, то се осъществява с общи усилия и след това жъне успехи.
Затова използвам тази публикация, първо: за да благодаря на капитан Стефан Методиев, на Павел Шулга и на шеф-механика Оник Папазян за оказаното ми съдействие; и второ: за да призова всички наши читатели, които са имали нещо с яхтата „Матрос”, или пък техни роднини, приятели и познати са плавали на нея, нека ни изпратят своите спомени и изображения от сканирани снимки.
Учебната ветроходна яхта „Матрос” отдавна си е заслужила мястото в историята на българското ветроходство. Нека не изтриваме с лека ръка спомена за нея!
Атанас ПАНАЙОТОВ
февруари 2015 г.
Учебната ветроходна яхта „Матрос” на море. Снимката е от личния архив на капитан Стефан Методиев
По спомени на Асен Дремджиев гикът и гафелът на учебната ветроходна яхта „Стрела” са послужили за мачти на яхтата „Матрос”. Снимката е от фонда на Държавен архив – Варна.
Капитан Стефан Методиев удържа на дадената дума и събра първите сведения за учебната ветроходна яхта „Матрос”. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Първият шкипер на яхтата „Матрос” е капитан Асен Дремджиев.
Капитан далечно плаване Любомир Давидов – учителят по ветроходство на мореплавателя капитан Георги Георгиев, е също сред ръководителите на занятия с бъдещите моряци, които преминават на борда на яхтата „Матрос”. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Оник Папазян – дългогодишен главен механик в Параходство БМФ, също „прохожда” в моряшката професия на борда на „Матрос”. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Яхтата „Матрос” е построена по проект на о.з. капитан І ранг Стефан Цанев, бивш началник на Морското училище и бивш командващ ВМС. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Известният български инженер-корабостроител о.з. капитан І ранг Протаси Пампулов също участва в проектирането и строителството на учебната ветроходна яхта „Матрос”. Снимката е от фонда на Военноморския музей.