НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЕНИГМАТА ПОЛКОВНИК (…)
Персонажът от този непрофесионален психологически портрет отдавна не е полковник - по ред причини. Например, минало му е времето за това. По текста може да се проследи, че е мъж, но и това не е сигурно. Нека не забравяме, че днес единственият мъж в българската политика по рождение носи името Татяна (Дончева).
За да спазя обещанието си пред доктор Атанас Панайотов за морската сол в писанията ми - предполагам, че господинът е изпадал в положението на онзи подпийнал наш сънародник, смъмрен от съпругата си за моряшките си забежки. Историята е следната:
Някой си нашенец се запивал по кръчми толкова често, че на жена му започвало да й писва. Един ден го приклещила с предложението да седнат заедно на масата, у дома и питие ще се намери, и мезе, че и тя е човек най-после. Седнали. На третата водка съпругът се отпуснал да разказва спомени от младините си.
- Аз, когато бях моряк ...
Персонажът от този непрофесионален психологически портрет отдавна не е полковник - по ред причини. Например, минало му е времето за това. По текста може да се проследи, че е мъж, но и това не е сигурно. Нека не забравяме, че днес единственият мъж в българската политика по рождение носи името Татяна (Дончева).
За да спазя обещанието си пред доктор Атанас Панайотов за морската сол в писанията ми - предполагам, че господинът е изпадал в положението на онзи подпийнал наш сънародник, смъмрен от съпругата си за моряшките си забежки. Историята е следната:
Някой си нашенец се запивал по кръчми толкова често, че на жена му започвало да й писва. Един ден го приклещила с предложението да седнат заедно на масата, у дома и питие ще се намери, и мезе, че и тя е човек най-после. Седнали. На третата водка съпругът се отпуснал да разказва спомени от младините си.
- Аз, когато бях моряк ...
- Ха, че ти кога си бил моряк бе - сецнала го жена му.
- Ето за това мъжете ходят да пият по кръчмите, мама му стара - изгрухтял съпругът на път към вратата.
Та и този, сигурно е служил моряк. Представям ви го като гатанка „ПОЗНАЙ КОЙ Е” в навечерието на 8-ми март. Не бързайте да се радвате, че загадката е лесна - изобщо не е! Първият, изпратил верен отговор на адрес jmas@abv.bg или в редакцията на Е-Морски вестник, ще бъде поощрен с паметен медал, бронзов кръст от личната ми колекция „За заслуги пред полската младеж” в оригинална кутия, да си спомня младините и той, и да се облизва.
Ето я и гатанката:
„... Полковник … беше хитър, преуспяващ, немарлив, ходеше тромаво и искаше да бъде генерал. Беше енергичен и потиснат, уравновесен и разочарован. Самодоволен и неуверен, смел в административните хитрости, които прилагаше, за да привлече върху себе си вниманието, и малодушен в тревогите си, че всичките му интриги могат да се обърнат срещу него. Беше хубав и противен самохвалко, едър и надут мъж, който пълнееше и беше хронически тормозен от дълги периоди на мрачни предчувствия.
За полковник … абсолютните ценности бяха непонятни. Той можеше да измери собствения си напредък само в сравнение с напредъка на други. Обстоятелството, че имаше хиляди хора на неговата възраст, и по-стари, които не бяха достигнали дори майорски чин, пораждаше у него радостни тръпки. И той суетно се радваше на собствените си удивителни качества.
Полковник … беше нацупен, широкоплещест, с ниско остригана коса, побеляла над ушите. Беше неуморим, работлив, ревностен, предан стратег, който мислеше денонощно за кариерата си. Той беше смел и безпогрешен дипломат, който непрекъснато се упрекваше възмутено за всички пропуснати шансове и се хапеше със съжаление за всички направени грешки. Беше напрегнат, раздразнителен, огорчен и самодоволен. Храбър опортюнист, лакомо се нахвърляше на всеки изгоден случай, но веднага след това започваше да трепери, изпаднал в унило отчаяние при мисълта за възможните последици, които би могъл да понесе. Той жадно събираше слухове и съхраняваше клюки в паметта си. Винаги беше нащрек и с изострена чувствителност дебнеше всеки сигнал за несъществуващи връзки и положения. Беше осведомен човек, който постоянно и трогателно се стремеше да открие какво става, вечно беснеещ, смел тиранин, който неутешимо и мрачно размишляваше за ужасното, неизкоренимо впечатление, което оставя.
Всички го преследваха. Полковник … живееше в несигурност, в един нестабилен свят на позорни петна и похвални постижения, на въображаеми потресаващи победи и въображаеми съкрушителни поражения. Час по час се люшкаше между терзание и бодрост, раздувайки фантастично величието на своите победи и преувеличавайки трагично сериозността на пораженията си. Никой никога не го бе заварвал неподготвен ...”
Успех!
Янчо БАКАЛОВ, доктор по психология
P.S.
Искам да подскажа, че в момента на портретирането оригиналът се е намирал някъде в Средиземноморския ТВД.
- Ето за това мъжете ходят да пият по кръчмите, мама му стара - изгрухтял съпругът на път към вратата.
Та и този, сигурно е служил моряк. Представям ви го като гатанка „ПОЗНАЙ КОЙ Е” в навечерието на 8-ми март. Не бързайте да се радвате, че загадката е лесна - изобщо не е! Първият, изпратил верен отговор на адрес jmas@abv.bg или в редакцията на Е-Морски вестник, ще бъде поощрен с паметен медал, бронзов кръст от личната ми колекция „За заслуги пред полската младеж” в оригинална кутия, да си спомня младините и той, и да се облизва.
Ето я и гатанката:
„... Полковник … беше хитър, преуспяващ, немарлив, ходеше тромаво и искаше да бъде генерал. Беше енергичен и потиснат, уравновесен и разочарован. Самодоволен и неуверен, смел в административните хитрости, които прилагаше, за да привлече върху себе си вниманието, и малодушен в тревогите си, че всичките му интриги могат да се обърнат срещу него. Беше хубав и противен самохвалко, едър и надут мъж, който пълнееше и беше хронически тормозен от дълги периоди на мрачни предчувствия.
За полковник … абсолютните ценности бяха непонятни. Той можеше да измери собствения си напредък само в сравнение с напредъка на други. Обстоятелството, че имаше хиляди хора на неговата възраст, и по-стари, които не бяха достигнали дори майорски чин, пораждаше у него радостни тръпки. И той суетно се радваше на собствените си удивителни качества.
Полковник … беше нацупен, широкоплещест, с ниско остригана коса, побеляла над ушите. Беше неуморим, работлив, ревностен, предан стратег, който мислеше денонощно за кариерата си. Той беше смел и безпогрешен дипломат, който непрекъснато се упрекваше възмутено за всички пропуснати шансове и се хапеше със съжаление за всички направени грешки. Беше напрегнат, раздразнителен, огорчен и самодоволен. Храбър опортюнист, лакомо се нахвърляше на всеки изгоден случай, но веднага след това започваше да трепери, изпаднал в унило отчаяние при мисълта за възможните последици, които би могъл да понесе. Той жадно събираше слухове и съхраняваше клюки в паметта си. Винаги беше нащрек и с изострена чувствителност дебнеше всеки сигнал за несъществуващи връзки и положения. Беше осведомен човек, който постоянно и трогателно се стремеше да открие какво става, вечно беснеещ, смел тиранин, който неутешимо и мрачно размишляваше за ужасното, неизкоренимо впечатление, което оставя.
Всички го преследваха. Полковник … живееше в несигурност, в един нестабилен свят на позорни петна и похвални постижения, на въображаеми потресаващи победи и въображаеми съкрушителни поражения. Час по час се люшкаше между терзание и бодрост, раздувайки фантастично величието на своите победи и преувеличавайки трагично сериозността на пораженията си. Никой никога не го бе заварвал неподготвен ...”
Успех!
Янчо БАКАЛОВ, доктор по психология
P.S.
Искам да подскажа, че в момента на портретирането оригиналът се е намирал някъде в Средиземноморския ТВД.