НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
50 ГОДИНИ ОТ ПОДВИГА НА СТАРШИНА І СТЕПЕН
ДИМИТЪР АТАНАСОВ ДИМИТРОВ
Героизъм в мирни дни проявяват редица военни моряци при оказване на помощ по време на тежки аварии и бедствия. Най-ярък пример е подвигът на старши матрос Димитър Атанасов Димитров (1943 г. - 1965 г.)
Следобед, на 4 март 1965 г. корабът - голям преследвачът на подводници от състава на Военноморска база Варна, на който служи старши матрос Димитров, се завръща от учебно плаване, по време на което е отработена задачата унищожаване на плаваща „мина”. До базата остават около 12 мили. Неволен изстрел на матрос във втори погреб предизвикват пожар. Главен старшина (по-късно мичман) Васил Вачев и старшина ІІ степен Васил Ангелов се опитват да открият огнището му и да предотвратят взривяването на стотици снаряди и дълбоководни бомби. Без заповед в погреба влиза и старши матрос Димитров. Окулярите на противогаза му се изпотяват и той го сваля. След около 15 минути успява да подаде през люка деформираната и нажежена кутия със снаряди, която е хвърлена зад борда и опасността е преодоляна. Вечерта Димитър А. Димитров се чувства зле, приет е за лечение във Военноморската болница, където на 6 март почива от белодробно отравяне.
За своя подвиг е награден с орден „Г. Димитров”; удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд”; повишен е във воинско звание „Старшина І степен”. Във флотския район на гр. Варна е изграден паметник барелеф, напомнящ за героичната му саможертва, а неговият роден дом в с. Сушица, Великотърновско, е превърнат в музей.
Военноморският музей издава брошура за подвига на героя през 1971 г., а през 1976 г. доц. д-р Владимир Павлов - биографичен очерк. Отзвук има и в творческите среди. Първите си стихове за събитието варненският поет Атанас Стоев пише десетина дни след него. Подвигът вдъхновява документалния филм „Матросът от зелените поля” на Г. Алурков.
През 1978 г., в памет на мирновременния флотски герой, спасил от гибел бойния кораб, на който служи, но самият той загинал при потушаването на пожара на борда по време на това плаване, е именуван военния транспорт „Старшина I степен Димитър Атанасов Димитров”.
https://morskimusey-bg.com/
Снимките са от фонда на Военноморския музей
Още по темата в „Морски вестник”:
1 ноември 2013 г. Пункт за базиране Варна: Честваха 70-годишнината на мирновременен флотски герой
5 ноември 2013 г. В Сушица отбелязаха 70-та годишнина от рождението на старшина І степен Димитров
ДИМИТЪР АТАНАСОВ ДИМИТРОВ
Героизъм в мирни дни проявяват редица военни моряци при оказване на помощ по време на тежки аварии и бедствия. Най-ярък пример е подвигът на старши матрос Димитър Атанасов Димитров (1943 г. - 1965 г.)
Следобед, на 4 март 1965 г. корабът - голям преследвачът на подводници от състава на Военноморска база Варна, на който служи старши матрос Димитров, се завръща от учебно плаване, по време на което е отработена задачата унищожаване на плаваща „мина”. До базата остават около 12 мили. Неволен изстрел на матрос във втори погреб предизвикват пожар. Главен старшина (по-късно мичман) Васил Вачев и старшина ІІ степен Васил Ангелов се опитват да открият огнището му и да предотвратят взривяването на стотици снаряди и дълбоководни бомби. Без заповед в погреба влиза и старши матрос Димитров. Окулярите на противогаза му се изпотяват и той го сваля. След около 15 минути успява да подаде през люка деформираната и нажежена кутия със снаряди, която е хвърлена зад борда и опасността е преодоляна. Вечерта Димитър А. Димитров се чувства зле, приет е за лечение във Военноморската болница, където на 6 март почива от белодробно отравяне.
За своя подвиг е награден с орден „Г. Димитров”; удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд”; повишен е във воинско звание „Старшина І степен”. Във флотския район на гр. Варна е изграден паметник барелеф, напомнящ за героичната му саможертва, а неговият роден дом в с. Сушица, Великотърновско, е превърнат в музей.
Военноморският музей издава брошура за подвига на героя през 1971 г., а през 1976 г. доц. д-р Владимир Павлов - биографичен очерк. Отзвук има и в творческите среди. Първите си стихове за събитието варненският поет Атанас Стоев пише десетина дни след него. Подвигът вдъхновява документалния филм „Матросът от зелените поля” на Г. Алурков.
През 1978 г., в памет на мирновременния флотски герой, спасил от гибел бойния кораб, на който служи, но самият той загинал при потушаването на пожара на борда по време на това плаване, е именуван военния транспорт „Старшина I степен Димитър Атанасов Димитров”.
https://morskimusey-bg.com/
Снимките са от фонда на Военноморския музей
Още по темата в „Морски вестник”:
1 ноември 2013 г. Пункт за базиране Варна: Честваха 70-годишнината на мирновременен флотски герой
5 ноември 2013 г. В Сушица отбелязаха 70-та годишнина от рождението на старшина І степен Димитров
Старшина І степен Димитър Атанасов Димитров.
Големият преследвач на подводници, на който през 1964 - 1965 г. служи старшина І степен Димитър Атанасов Димитров.
Паметникът на старшина І степен Димитър Атанасов Димитров в Пункта за базиране Варна.
Родната къща на матроса-герой в с. Сушица, Великотърновско.
Матроската книжка на Димитър Атанасов Димитров.
Автобиография на Димитър Атанасов Димитров, написана на 15 декември 1960 г.
Подвигът на старшина І степен Димитър Атанасов Димитров вдъхновява много творци.