НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗА ЛОКАЛИЗИРАНЕТО НА МАРЦИАНОПОЛ ПРИ ДЕВНЕНСКИТЕ ИЗВОРИ
За последен път името на Марцианопол [1] се среща у Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocatta) през 596 г., във връзка с похода на Петър, брат на император Маврикий (582-602), срещу аварите и славяните [2]. При нападенията на аварите през 614-615 г. градът бил окончателно разрушен и изоставен.
След идването на славяните и при основаването на българската държава градът вече не съществува и не се споменава другаде, освен в Епархийските списъци (Notitiae episcopatuum ecclesiae Constantinopolitanae) като митрополитско седалище in partibus infidelium [3]. Вероятно през VIII-IX век той е променил и името си на Девино (Devino).
През средните векове, а и в ново време, местоположението на Марцианопол потъва в забрава и той е погрешно локализиран в географските карти и справочници при Провадия и дори по на запад при Преслав (Ески Стамбол).
След Руско-турската война от 1828-1829 г. развалините край Девненските извори станали известни чрез книгата на Виктор Тепляков „Писма от България“ (1833 г.) [4]. Тя е написана под формата на седем писма, адресирани до брат му Алексей и Г. А. Римски-Корсаков.
По предложение на граф М. С. Воронцов - Новорусийски и Бесарабски генералгубернатор, през март 1829 г. Виктор Тепляков [5] „чиновник для особых поручений“ e изпратен в България на териториите, завзети от руската армия със задачата да попълни с археологически паметници колекциите на новооснования в Одеса археологически музей (Одесский музей древностей) [6]. …
Пълният текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
За последен път името на Марцианопол [1] се среща у Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocatta) през 596 г., във връзка с похода на Петър, брат на император Маврикий (582-602), срещу аварите и славяните [2]. При нападенията на аварите през 614-615 г. градът бил окончателно разрушен и изоставен.
След идването на славяните и при основаването на българската държава градът вече не съществува и не се споменава другаде, освен в Епархийските списъци (Notitiae episcopatuum ecclesiae Constantinopolitanae) като митрополитско седалище in partibus infidelium [3]. Вероятно през VIII-IX век той е променил и името си на Девино (Devino).
През средните векове, а и в ново време, местоположението на Марцианопол потъва в забрава и той е погрешно локализиран в географските карти и справочници при Провадия и дори по на запад при Преслав (Ески Стамбол).
След Руско-турската война от 1828-1829 г. развалините край Девненските извори станали известни чрез книгата на Виктор Тепляков „Писма от България“ (1833 г.) [4]. Тя е написана под формата на седем писма, адресирани до брат му Алексей и Г. А. Римски-Корсаков.
По предложение на граф М. С. Воронцов - Новорусийски и Бесарабски генералгубернатор, през март 1829 г. Виктор Тепляков [5] „чиновник для особых поручений“ e изпратен в България на териториите, завзети от руската армия със задачата да попълни с археологически паметници колекциите на новооснования в Одеса археологически музей (Одесский музей древностей) [6]. …
Пълният текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.