НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НЕПОЗНАТАТА ПЪРВА СВЕТОВНА (1)
Преди 100 години през обективите на германски хроникьори
Твърде фрагментарно и все по-малко знаем за Първата световна война, чиято стогодишнина би трябвало да осмисляме от юли 2014 г. до ноември 2018 г. Не само като дати и справки за битки и броя на загиналите, но и като дух, като национален порив, като илюзии, болки и възторзи, като прозрения, дълбини на падението и висини на човечността. Малцина знаят, че въпреки жестокостите тя е изпълнена и с рицарска честност спрямо пленени воини, с хуманитарна подкрепа и зачитане на човешкото достойнство в завоювани територии, с примери за воински героизъм и пълководчески талант. Особено по българските фронтове.
Почти нищо не знаем за участието на втория съюзник от Централните сили - Австро-Унгария, която също като нас извървява своята Голгота, но след поражението се разпада на четири нови държави. От пепелищата на войната се изправя модерна, помъдряла и скъсала с милитаризма Австрия, която ще преживее аншлуса с хитлеристка Германия, окупация от войските на съюзниците, мъчителни опити да се измъкне от примката на Сталин, за да започне равноускорителен ход към днешните параметри на демократична, неутрална, процъфтяваща и социална държава.
Защо днес, сто години след Общоевропейската, по-късно наречена Първата световна война, преобърнала живота на човечеството, знаем толкова малко?
Може би защото се оказа верен тъжният афоризъм на руски писател: „Съществуват историческа лъжа, нагла историческа лъжа и съветска историография”.
Снимките са сканирани от германски албуми, притежавани от полковник о. з. Дянко Марков, кавалер на орден „За храброст” и народен представител в 39-то Народно събрание, и се публикуват за първи път.
Капитан I ранг о. з. Васил ДАНОВ
Специално за „Морски вестник”
(Следва)
Преди 100 години през обективите на германски хроникьори
Твърде фрагментарно и все по-малко знаем за Първата световна война, чиято стогодишнина би трябвало да осмисляме от юли 2014 г. до ноември 2018 г. Не само като дати и справки за битки и броя на загиналите, но и като дух, като национален порив, като илюзии, болки и възторзи, като прозрения, дълбини на падението и висини на човечността. Малцина знаят, че въпреки жестокостите тя е изпълнена и с рицарска честност спрямо пленени воини, с хуманитарна подкрепа и зачитане на човешкото достойнство в завоювани територии, с примери за воински героизъм и пълководчески талант. Особено по българските фронтове.
Почти нищо не знаем за участието на втория съюзник от Централните сили - Австро-Унгария, която също като нас извървява своята Голгота, но след поражението се разпада на четири нови държави. От пепелищата на войната се изправя модерна, помъдряла и скъсала с милитаризма Австрия, която ще преживее аншлуса с хитлеристка Германия, окупация от войските на съюзниците, мъчителни опити да се измъкне от примката на Сталин, за да започне равноускорителен ход към днешните параметри на демократична, неутрална, процъфтяваща и социална държава.
Защо днес, сто години след Общоевропейската, по-късно наречена Първата световна война, преобърнала живота на човечеството, знаем толкова малко?
Може би защото се оказа верен тъжният афоризъм на руски писател: „Съществуват историческа лъжа, нагла историческа лъжа и съветска историография”.
Снимките са сканирани от германски албуми, притежавани от полковник о. з. Дянко Марков, кавалер на орден „За храброст” и народен представител в 39-то Народно събрание, и се публикуват за първи път.
Капитан I ранг о. з. Васил ДАНОВ
Специално за „Морски вестник”
(Следва)
Руски войници, пленени от турски войски в Добруджа, чакат да бъдат превозени по море до лагери за военнопленници в Мала Азия.
Австроунгарска ескадра в Адриатическо море.
Цар Фердинанд, престолонаследникът принц Борис и австроунгарският престолонаследник принц Карл Франц-Йосиф на позиция на Австроунгарската армия.
Австроунгарска 305-милиметрова мортира на позиция в Алпите срещу италиански противник.
Австроунгарски войници на бивак в Карпатите.
Командирът на дивизия генерал Цонков с офицери от щаба си.
Българска пехота на марш.
Български артилеристи.
Български свързочен възел.