
85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КАПИТАН I РАНГ
ПРОФ. ДТН ЕМИЛ СТОЯНОВ СТАНЧЕВ
На 13 март 2015 г. се навършват 85 години от рождението капитан I ранг, професор, доктор на техническите науки Емил Стоянов Станчев.
Професор Емил Станчев е роден на 13 март 1930 г. в с. Одърне, Плевенско. След завършване на средно образование постъпва във ВМЕИ, София (сега Технически университет). След завършване на III курс през 1951 г. постъпва във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” във втория „студентски” випуск. Завършва ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“ с отличен успех през 1953 г., заедно с постъпилите през 1948 г. кадети и през 1950 г. - курсанти, след завършено средно образование. Випускът е известен като най-многобройният в историята на Морското училище и с името „Вапцаровски випуск”.
След завършване на Морското училище лейтенант Емил Станчев е назначен за преподавател в училището.
През дългогодишната си преподавателска дейност (до 1979 г.) преподава „Машинно чертане“, „Съпротивление на материалите“, „Термодинамика“, „Теоретични основи на топлотехниката“, „Теория и устройство на кораба“, „Хидродинамика“, „Технология на металите“, „Теория на машините и механизмите“, „Динамика на корабните двигатели“.
През 1960 г. проф. Станчев завършва задочно ВМЕИ, София по специалност „Двигатели с вътрешно горене”.
От началото на 60-те години на миналия век започва активната научноизследователска дейност на проф. Станчев. В катедра „Техническа механика”, с началник талантливия, известен със своите енциклопедични знания офицер капитан I ранг Цветан Папазов, са създадени условия за провеждане на научни изследвания и повишаване квалификацията на преподавателите.
Проф. Станчев е сред първите доценти във ВВМУ (1966 г.), по-късно (1969 г.) защитава кандидатска (докторска) дисертация, през 1977 г. защитава дисертация за получаване на научна степен „доктор на техническите науки”, а през 1978 г. е професор по „Теория на машините и механизмите”.
Трудно е в кратко изложение да се освети обширната научна дейност на проф. Станчев, но трябва да се посочи, че той е един от основателите и генерален секретар на Международна федерация по „Теория на механизмите и машините”, основоположник на научното направление „Еластодинамиката на машинните агрегати” в България, създател е на научна школа, която продължава и днес да развива изследванията в областта на динамиката на механичните системи.
Наред с активната и разностранна научна дейност проф. Станчев се изявява и като много-добър организатор и ръководител на научната и учебната дейност на ВВМУ. От 1969 г. до 1979 г. той е заместник-началник по учебната и научната част на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров".
През есента на 1979 г. капитан I ранг проф. дтн Емил Станчев преминава в запаса. От 15 октомври 1979 г. до неговата внезапна кончина - 25 януари 1985 г., той е ректор на Техническия университет във Варна.
Изброяването на основните събития и дейности от живота на проф. Емил Станчев не могат да представят Човека Емил Станчев. Всички, които са имали щастието да са негови ученици или/и да са работили с него, могат да разказват за вечната му усмивка, за човешкото му отношение към всеки, за неговия ентусиазъм и целеустременост, за неговата упоритост в достигане на поставените цели и още много други добродетели и качества.
За разностранните интереси на проф. Станчев говори факта, че той заедно с офицера - преподавател Филип К. Недялков организират за първи път в България през 1962 г. обучение по леководолазно дело. Това обучение на курсанти от ВВМУ продължава и сега.
В знак на признателност за цялостната дейност на капитан I ранг, професор, доктор на техническите науки Емил Стоянов Станчев Академичния съвет на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ решава да се постави негов барелеф в създадената през 2006 г. Алея на преподавателя от Морско училище.
Ще си позволя в края на тази скромна публикация да споделя някои спомени за проф. Станчев, като негов ученик в първите години на преподавателската му дейност и за съвместната работа от 1973 г. до 1979 г. когато бях началник на катедра, а от 1978 г - пряк негов подчинен като началник на учебния отдел на училището.
Лейтенант, а по-късно старши лейтенант Емил Станчев през периода 1954-1957 г. ни преподаваше дисциплините Съпротивление на материалите и Термодинамика. Още тогава ние почувствахме неговия интелект и педагогически качества. Беше много доброжелателен и жизнерадостен. През 1957 г. след държавните изпити трябваше да изучаваме две допълнителни дисциплини, за да изпълним изискванията на новите учебни планове за получаване на висше инженерно образование.
Капитан I ранг, професор, доктор на техническите науки Емил Стоянов Станчев.
Документът, издаден от Висшата атестационна комисия при Министерския съвет, за присвояването на Емил Стоянов Станчев на научната степен „доктор на техническите науки“.
Капитан I ранг Емил Ст. Станчев (отпред, в дясно) по време на срещата на своя випуск по случай 20-та годишнина от завършването на Морското училище. Снимката е от личния архив на автора.
Капитан I ранг Емил Ст. Станчев (в средата) по време на срещата на своя випуск по случай 20-та годишнина от завършването на Морското училище. Снимката е от личния архив на автора.
Това се налагаше след получаване от ВНВМУ статут на висше специално инженерно училище през лятото на 1956 г. Тези дисциплини бяха „Теория на механизмите и машините“ и „Хидродинамика“. Капитан ІІІ ранг Цветан Папазов ни четеше дисциплината „Теория на механизмите и машините“, а старши лейтенант Емил Станчев - „Хидродинамика“. И двамата за първи път преподаваха тези дисциплини, но въпреки сложната материя те излагаха учебния материал разбираемо и интересно. Всички от випуска ни с дълбоко уважение, благодарност и признателност си спомняме за тези две забележителни личности и се гордеем, че сме били техни ученици.
Шестнадесет години след завършване на училището се завърнах в него като началник на новосъздадената катедра „Информатика“. Капитан I ранг Емил Станчев беше заместник-началник по учебната и научната част. Първите години от дейността на новата катедра бяха свързани с много трудности. Няма да забравя с какво внимание и подкрепа той се отнасяше към проблемите на катедрата. За нас беше голям шанс, че той беше заместник-началник на училището.
Ще спомена само за един случай в работата, в който той показа своята воля и упоритост в отстояване на своето мнение, независимо от ранга на началниците. По това време имаше Управление „Военноучебни заведения“, начело на което беше генерал. Комисия начело с началника на управлението през 1975 г. или 1976 г. извърши проверка на училището. По време на проверката пред началника на управлението и още няколко полковници трябваше да защитим идеята да се измени коренно един от важните документи във военните училища - класния дневник. Това се налагаше във връзка с разработване от нашата катедра на първата Автоматизирана информационна система в училището. В предлагания от нас дневник цялата информация беше с кодове с числа от десетичната система. Целта беше направо от дневниците да се въвежда информацията в изчислителната машина. Генералът и другите офицери от Управлението бяха категорично против. Капитан I ранг Станчев аргументирано и настойчиво доказваше ползата от въвеждането на новия дневник. През последния ден от проверката на комисията получихме разрешение да въведем новия дневник. В Морското училище и сега се използват същите класни дневници.
Когато през есента на 1978 г. бях назначен на длъжността началник на учебния отдел кап. I ранг Станчев беше моя пряк началник, когото замествах при негово отсъствие. Не беше изминал и месец от назначаването ми и той излезе в отпуск. Аз изразих безпокойството си, че няма да мога да се справя с двете длъжности. Тогава той ми каза: „Иване, това ще бъде проверка за възможностите ти да се справиш с работата по „метода на потапянето в дълбока вода“. Ако изплуваш - добре, ако не - сърди се на себе си“. Той умееше с чувството си за хумор и своето остроумие да създава приятна обстановка във всяка ситуация. Между другото, показателно беше за него, че към всички се обръщаше с малките им имена.
Спомням си за един хумористичен случай. За началник на училището през 1976 г. беше назначен капитан I ранг Емил Станчев Евтимов, който е известен с двете си имена като Емил Станчев. Така беше известен и Емил Стоянов Станчев. Затова, когато трябваше да се спомене началника на училището, се използваше „капитан I ранг Емил Станчев“, а когато трябва да се спомене зам.-началника по учебната и научната част се използваше „професор Емил Станчев“.
Ако не се лъжа, през 1979 г. когато проф. Станчев беше зам.-началник, началникът на училището капитан I ранг Емил Станчев получи военно звание „контраадмирал“. Както се полага, началникът беше сменил пагоните си с контраадмиралски.
От отдел „Кадри“ на Щаба на ВМС се получава някакво писмо, в което е написано „контраадмирал Емил Стоянов Станчев“. Професор Станчев усмихнат влиза в кабинета на началника на училището, размахва писмото и казва на началника „Сваляй пагоните и ми ги дай“. Началникът в първия момент не разбра какво става и с недоумение гледаше професора. Той му показа писмото и всички, които бяхме там, усмихнати коментирахме грешката на чиновниците от Щаба на ВМС.
Предполагам, че всички, които познаваха професор Емил Станчев и са работили с него, могат да разкажат много незабравими случаи от работата и общуването с него.
Нека в деня, в който капитан I ранг, професор, доктор на техническите науки Емил Стоянов Станчев щеше да навърши 85 г. да си спомним с благодарност и уважение за големия учен, педагог и човек.
О.з. капитан I ранг, доцент, доктор Иван ЙОТОВ,
доктор хонорис кауза на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“