НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДУХОВНОТО ЗАВЕЩАНИЕ НА ГЕНЕРАЛ КОНСТАНТИН КИРКОВ КЪМ МОРСКИТЕ ОФИЦЕРИ (1917 Г.)
* „На морските офицери препоръчвам да запечатат в сърцата си тия думи: отечество, дълг, чест, трудолюбие и постоянство”.
** Документи от архива на Българския военноморски флот
През Първата световна война бойните действия на Черно море се прекратяват с излизането на Русия от войната с подписването на примирието в Брест-Литовск на 15 декември 1917 г. (България излиза от войната след сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г.). В архива на Военноисторическата комисия при Щаба на Българската армия относно Черноморския ни флот за този период се отбелязва: „Дейността на Черноморската част се съсредоточава главно в:
1. Отваряне свободни пътища през минните полета пред Варненския и Бургаския залив.
2. Възстановяване търговските отношения с бивша Русия - Украйна.
3. Уреждане транспортната служба с параходите на Българското параходно дружество.”
Интерес предизвиква една заповед, издадена от началника на Флота през това съдбовно време - талантливият военен педагог, артилерийският инженер полковник Константин Кирков на 23 декември 1917 г. с предписание с нея да се запознаят всички офицери - началници от командири на роти на горе:
„Знайно е, че за морските офицери работа винаги ще се намери в индустриалните и други заведения в страната. Следователно най-лесното нещо е да се изпуснат от флота и да не остане нито един на действителна служба. По сметката ми, необходимо ще да се задържат на действителна служба около 55-65 души от тях, разбира се най-добрите. Ще се успее ли? Как? Ако не се успее, ще настъпи тежък и мъчителен офицерски кризис във Флота, който ще се отрази твърде зле, в това не се съмнявайте: върху развитието на Флота, техническата му служба, а също и върху дисциплината. Какъв ще бъде от това резултата - оставам Вам да прецените. С пари да ги примамим - не можем. Вън от Флота винаги ще получават повече и то при пълна свобода. Остава да се приложат други средства, които да се докоснат до техния личен, морален и технически интерес, за да останат във Флота поне две-три-четири години докато от випуските на Морско училище успеем да създадем ежегоден сигурен и достатъчен прилив от корабни и технически офицери във Флота. Според моето разбиране първото средство трябва да бъде изказване на дело и в разговори пълно зачитане на тяхната личност, тяхното придобито по ценз и по закона право като технически офицери, насърчаване и подобрявани по службата, благосклонно и другарско отнасяне, привличане в офицерската среда по-близо, за да не странят от своите началници, а да се сближават с тях; нарочни разговори за тяхната връзка с Флота и да му дадат помощта си като офицери, така трябва да се подейства на честолюбието на най-добрите, за които ще се желае да останат на действителна служба и т.н.
Друго средство е да се посочат, особено на добрите, изгледите за завършване инженерний клас в Германското морско техническо училище; специализиране в Германия по някой клон, практика и добиване по-широк опит, по-широк технически поглед и вещина - всичко това на държавни разноски, като командировани тамо от Флота! Това ще каже - има сметка да се остане на действителна служба във Флота при такива изгледи. Имено тази мисъл и тая амбиция трябва да се събуждат в тях чрез нарочни разговори от господа началствующите офицери. В тоя дух Щаба на Флота Ви изпрати предписание № 3465 от 17 т.м., с което се съобщава за бъдещи командировки в Германия от тях именно.
Аз Ви посочвам тия две средства като най-съществени. Ако в тоя дух се поработи и то без губене на време, може да се разчита да се привлекат по-добрите сили от тях на действителна служба след мира. (П.Д.) Обаче тия добри сили трябва още от сега да се вземат под влиянието на всички близки прави началници и да им се въздейства и влияе в желаната посока за доброто на флота ни и за неговото още по-добро бъдеще. … Това мое предписание трябва да се знае от всички посочени лица, за да се има единомислие, еднакви ръководни начала и една и съща цел за постигане с еднаква преданост и еднакво съзнание. Никой не бива да се отбива от оная симпатия, благосклонност, дружеско и доброжелателно отношение към младите ни технически офицерски сили, които качества в обноските Ви към тях препоръчвам. Всички трябва да градиме, а не един да гради, а други да развалят. От таз мисъл всички господа офицери началници, от ротни командири нагоре трябва да се проникнат и да дадат плът и кръв, да и дадат живот. Добрите последствия за Флота от такава трезва и умна дейност не ще закъснеят.”
С Царска заповед № 71 от 12 май 1919 г., поради влошено здравословно състояние 50 годишния Началник на Флота, артилерийския инженер генерал-майор Константин Кирков се уволнява от действителна военна служба и зачислява в запаса по собствено желание. Една година по-късно, 40 дни след смъртта на по-големия си син Асен, умира в Казанлък.
Петър ДАСКАЛОВ
* „На морските офицери препоръчвам да запечатат в сърцата си тия думи: отечество, дълг, чест, трудолюбие и постоянство”.
** Документи от архива на Българския военноморски флот
През Първата световна война бойните действия на Черно море се прекратяват с излизането на Русия от войната с подписването на примирието в Брест-Литовск на 15 декември 1917 г. (България излиза от войната след сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г.). В архива на Военноисторическата комисия при Щаба на Българската армия относно Черноморския ни флот за този период се отбелязва: „Дейността на Черноморската част се съсредоточава главно в:
1. Отваряне свободни пътища през минните полета пред Варненския и Бургаския залив.
2. Възстановяване търговските отношения с бивша Русия - Украйна.
3. Уреждане транспортната служба с параходите на Българското параходно дружество.”
Интерес предизвиква една заповед, издадена от началника на Флота през това съдбовно време - талантливият военен педагог, артилерийският инженер полковник Константин Кирков на 23 декември 1917 г. с предписание с нея да се запознаят всички офицери - началници от командири на роти на горе:
„Знайно е, че за морските офицери работа винаги ще се намери в индустриалните и други заведения в страната. Следователно най-лесното нещо е да се изпуснат от флота и да не остане нито един на действителна служба. По сметката ми, необходимо ще да се задържат на действителна служба около 55-65 души от тях, разбира се най-добрите. Ще се успее ли? Как? Ако не се успее, ще настъпи тежък и мъчителен офицерски кризис във Флота, който ще се отрази твърде зле, в това не се съмнявайте: върху развитието на Флота, техническата му служба, а също и върху дисциплината. Какъв ще бъде от това резултата - оставам Вам да прецените. С пари да ги примамим - не можем. Вън от Флота винаги ще получават повече и то при пълна свобода. Остава да се приложат други средства, които да се докоснат до техния личен, морален и технически интерес, за да останат във Флота поне две-три-четири години докато от випуските на Морско училище успеем да създадем ежегоден сигурен и достатъчен прилив от корабни и технически офицери във Флота. Според моето разбиране първото средство трябва да бъде изказване на дело и в разговори пълно зачитане на тяхната личност, тяхното придобито по ценз и по закона право като технически офицери, насърчаване и подобрявани по службата, благосклонно и другарско отнасяне, привличане в офицерската среда по-близо, за да не странят от своите началници, а да се сближават с тях; нарочни разговори за тяхната връзка с Флота и да му дадат помощта си като офицери, така трябва да се подейства на честолюбието на най-добрите, за които ще се желае да останат на действителна служба и т.н.
Друго средство е да се посочат, особено на добрите, изгледите за завършване инженерний клас в Германското морско техническо училище; специализиране в Германия по някой клон, практика и добиване по-широк опит, по-широк технически поглед и вещина - всичко това на държавни разноски, като командировани тамо от Флота! Това ще каже - има сметка да се остане на действителна служба във Флота при такива изгледи. Имено тази мисъл и тая амбиция трябва да се събуждат в тях чрез нарочни разговори от господа началствующите офицери. В тоя дух Щаба на Флота Ви изпрати предписание № 3465 от 17 т.м., с което се съобщава за бъдещи командировки в Германия от тях именно.
Аз Ви посочвам тия две средства като най-съществени. Ако в тоя дух се поработи и то без губене на време, може да се разчита да се привлекат по-добрите сили от тях на действителна служба след мира. (П.Д.) Обаче тия добри сили трябва още от сега да се вземат под влиянието на всички близки прави началници и да им се въздейства и влияе в желаната посока за доброто на флота ни и за неговото още по-добро бъдеще. … Това мое предписание трябва да се знае от всички посочени лица, за да се има единомислие, еднакви ръководни начала и една и съща цел за постигане с еднаква преданост и еднакво съзнание. Никой не бива да се отбива от оная симпатия, благосклонност, дружеско и доброжелателно отношение към младите ни технически офицерски сили, които качества в обноските Ви към тях препоръчвам. Всички трябва да градиме, а не един да гради, а други да развалят. От таз мисъл всички господа офицери началници, от ротни командири нагоре трябва да се проникнат и да дадат плът и кръв, да и дадат живот. Добрите последствия за Флота от такава трезва и умна дейност не ще закъснеят.”
С Царска заповед № 71 от 12 май 1919 г., поради влошено здравословно състояние 50 годишния Началник на Флота, артилерийския инженер генерал-майор Константин Кирков се уволнява от действителна военна служба и зачислява в запаса по собствено желание. Една година по-късно, 40 дни след смъртта на по-големия си син Асен, умира в Казанлък.
Петър ДАСКАЛОВ
Началникът на Флота генерал-майор Константин Кирков (в светъл шинел, в средата) и началникът на Щаба на Флота - героят от Балканската война капитан ІІ ранг Георги Купов (в ляво от генерала), заедно с офицери от Щаба на Флота и с младши морски офицери - випускници на Морското училище във Варна.