НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЪРВАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ТЕЛЕГРАФНА ЛИНИЯ В БЪЛГАРИЯ (1855 Г.)
Според прочутата енциклопедия „Уикипедия”: „През 1866 г. е завършена първата телеграфна линия у нас (подч. И. А.) между Варна и Русе, минаваща през Шумен.” [1]. Това кратко историко-техническо изречение съдържа ТРИ ГРЕШНИ твърдения (годината на събитието, вида на телеграфната линия, неговия приоритет) и само един верен факт (основните пунктове на линията). Анонимният автор на текста не посочва източник и положително като мнозина историци и популяризатори на миналото на българските съобщения смята, че е публикувал отколе доказани истини, които не се нуждаят вече от позоваване на източник. И също като безчет автори, особено в интернет, или изобщо не се е интересувал какво са написали други преди него по същата тема, или съзнателно премълчава неудобните противоречия на версията му.
Преди всичко няколко кратки понятийно-терминологични уточнения. Споменатото вече енциклопедично твърдение документира широко разпространеното тесногръдо схващане, че терминът „телеграф” описва единствено (?) понятие за електрически телеграф. Последствието от този непрофесионален подход е съответно осакатяване на историята на проучваното направление на техниката. В конкретния случай насочвам вниманието на читателя към факта, че думата „телеграф” е въведена в употреба през 1793 г. във Франция от Андре-Франсоа граф Мио дьо Мелито (тогава - н-к отдел във военното министерство), за да означи създадения от Клод Шап „тахиграф” [2, с. 44-45] - един от видовете оптични телеграфи, познат днес като семафор. …
Пълният текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.
Според прочутата енциклопедия „Уикипедия”: „През 1866 г. е завършена първата телеграфна линия у нас (подч. И. А.) между Варна и Русе, минаваща през Шумен.” [1]. Това кратко историко-техническо изречение съдържа ТРИ ГРЕШНИ твърдения (годината на събитието, вида на телеграфната линия, неговия приоритет) и само един верен факт (основните пунктове на линията). Анонимният автор на текста не посочва източник и положително като мнозина историци и популяризатори на миналото на българските съобщения смята, че е публикувал отколе доказани истини, които не се нуждаят вече от позоваване на източник. И също като безчет автори, особено в интернет, или изобщо не се е интересувал какво са написали други преди него по същата тема, или съзнателно премълчава неудобните противоречия на версията му.
Преди всичко няколко кратки понятийно-терминологични уточнения. Споменатото вече енциклопедично твърдение документира широко разпространеното тесногръдо схващане, че терминът „телеграф” описва единствено (?) понятие за електрически телеграф. Последствието от този непрофесионален подход е съответно осакатяване на историята на проучваното направление на техниката. В конкретния случай насочвам вниманието на читателя към факта, че думата „телеграф” е въведена в употреба през 1793 г. във Франция от Андре-Франсоа граф Мио дьо Мелито (тогава - н-к отдел във военното министерство), за да означи създадения от Клод Шап „тахиграф” [2, с. 44-45] - един от видовете оптични телеграфи, познат днес като семафор. …
Пълният текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.