НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СВИРКИ ЗА ПАНАИР
Имало едно време една История. Тя се пишела от придворни историци, които следяли откъде духа вятърът и надували свирките както им отърва. Един ден на светлите мислители в Европа им писнало и обявили нейния край (вж Хегел). Но нашият съвременник Фукуяма твърди, че идеята за края на историята се реализира едва днес, в условията на „носещата удовлетворение човешка ситуация”. Демокрациите (либералните), непрекъснато подобрявали живота на гражданите и знаели как да го постигнат чрез технологично развитие. Затова вече не намирали основания да си обявяват войни. Но въпреки очакваното всеобщо благоденствие, периодът след „края на историята” е всичко друго, само не и мирен. По света все така пълзят нелиберални орди (финансирани с либерални пари), които карат
Имало едно време една История. Тя се пишела от придворни историци, които следяли откъде духа вятърът и надували свирките както им отърва. Един ден на светлите мислители в Европа им писнало и обявили нейния край (вж Хегел). Но нашият съвременник Фукуяма твърди, че идеята за края на историята се реализира едва днес, в условията на „носещата удовлетворение човешка ситуация”. Демокрациите (либералните), непрекъснато подобрявали живота на гражданите и знаели как да го постигнат чрез технологично развитие. Затова вече не намирали основания да си обявяват войни. Но въпреки очакваното всеобщо благоденствие, периодът след „края на историята” е всичко друго, само не и мирен. По света все така пълзят нелиберални орди (финансирани с либерални пари), които карат
останалата част от населението да надува свирки заради техния кеф. След тях тълпи, къпещи се в автентичната „човешка ситуация”, викат „Ясу!”, „Живела!”, „Фък ю!”, „Акбар!” и „Знай наших!”, а като не успеят да се надвикат - грабват пушките. Най-новите издънки на безвремието от ИД вече били казали, че християните могат да се вясват само до Бейрут, на шиитите мястото е в гроба, а всичко останало е за тях.
Когато се случи една от страните да надделее, накичват гърдите си с дрънкулки и свикват паради. Някои от тях са традиционни, например този за отбелязване годишнината от превземането на Бастилията. То си е било едно клане, но свирките на панаира в Париж го легитимират като ден на новото френско начало. Американците редовно се събират да маршируват в памет на деня, когато са отказали да плащат данъци на краля, което си е една несбъдната мечта. Имаме си и парад, посветен на победата над хитлеризма. Минали се двадесет години след победния марш в Москва, преди живите герои да осъзнаят, че загиналите не са получили подобаващо признание и измислили този малко тъжен плац-параден празник на 9-ти май.
Докато политиканстваме, даваме ли си сметка колко кръв се е проляла през Голямата война? Убитите и ранените на бойните полета, избитите от заградителните отряди от двете страни, закланите китайски и филипински селяни, измъчваните в подземия и в концлагери, бомбардираните мирни жители, размазаните от авиационни удари бежанци по шосета и жп линии, разкъсаните земеделци по минните полета са проляли не по-малко от четиристотин милиона литра кръв! При това спестяваме жертвите на болести, обесените и задушените с газ, изпарените в Хирошима и изгорените живи. Само войниците от армията на Хитлер през първата лятна кампания на Източния фронт са напоили земята с поне пет милиона литра кръв.
Хитлеризмът си е гадна история, както и да го гледаме, но въпросът с неговото житие още е камък на раздора, поради спора за права. Ако някой не е разбрал - баш панаирджиите са онези, които се редят по трибуните, правят помпозни изявления в най-гледано телевизионно време, четат високопарни речи на всички световни езици и щедро стискат ръцете на ветераните. Техният глас се чува, защото има кой да им духа в свирките. Затова е редно наново да се попитаме, откъде се е взел онзи отровен бурен „националсоциализъм”. Дали орисниците му не са Лойд Джордж, Удро Уилсън, Клемансо, а леглото на зачатието му - дрипелите на Версайския мир? Дали възходът му не е парафиран в Мюнхен лично от господата Чембърлейн и Деладие, и дали е рухнал под веригите на танка Т-34, или пред „ленд-лиза”? На 10-ти май госпожа Меркел щяла да отиде в Москва, за да се поклони на жертвите от войната, която нейната родина Германия започнала. Дали до нея да не се наредят и наследниците на онези, които са си затворили очите пред военните приготовления на нацистите, които прекрояваха политически карти, и харизваха държави на Хитлер, който да им свърши мръсната работа на изток?
Имало едно време и една антихитлеристка коалиция, на която татковината ни, акъл парасъ, обявила война. Завчера един от ФБР да вземе да приказва за приноса на калабалък поляци по време на окупацията за окончателното решаване на еврейския въпрос. Поляците му се опълчиха, че първо трябвало да види какви са ги вършили Латвия и Франция. Колко му е те пък да попитат „ами вие защо биете негрите?”. (Дали е вярно, че като научили как мистър Чембърлейн се готви да хариже на Хитлер Чехословакия, поляците поискали сус пай?) Да пази Господ, да не го отнесем пак ние, за геноцид над македонците, защото при българската власт там всичките се били писали българи.
По Черно море хитлеристите биели Съветите яко, докато не дошло време да си го получат, а „нашите” били ту с едните, ту с другите, шиели кожухчета за швабите, пращали им сирене и кашкавал, потапяли вражески подводници, и охотно се кичели с железни кръстове. После проляли свидна кръв при р. Драва и наивно се надявали да се наредят сред победителите.
Французите, например, са дали във войната с хитлеризма 80 хиляди скъпи жертви до капитулацията и режима във Виши. (Само през лятната кампания на 1941 г. настъпващата германска армия на Източния фронт губи над 740 хил. убити и 1,4 млн. ранени и безследно изчезнали, 10 % от немските мъже на възраст 19-25 г.). След това пратили в емиграция непримиримия Дьо Гол, който набирал войници за Свободна Франция от колониалните територии. Другата Франция клекнала пред Хитлер, изплатила репарации, покриващи разходите на Германия във военната кампания до този момент, изпратила милиони гастарбайтери, ориентирала цялото си стопанство в услуга на хитлеристката военна машина и мачкала евреите като гниди. Но на конференцията в Ялта по предложение на Чърчил французите получили статут на победители, с право на окупационна зона в Германия, а ние - място в съветската зона на влияние!
На автентичния парад на победата в Москва през 1945 г. от нашите имало допуснат само един, генерал Владимир Стойчев, с орден „За храброст” и с „Кутузов” на куртката, врътнал наляво фуражката си и с кавалерийска сабя в ръка, един за всички! Тази година като гост на честванията в Москва бил поканен и славният ни президент, но той отказал. Хубаво е направил, няма какво да прави там. Големият бял брат също е против, защото така сме щели да легитимираме руските оказии. В Русия панаира ще си го направят и без нашите свирки. Толкова години сме им духали, холан, други свирки няма ли!
След консултативния съвет при президента премиерът изплака, че сме купували скъпи вертолети и белгийски фрегати без въоръжение. С какъв кураж пратихме тогава „Дръзки” да носи от нашата пролет на Либия? Но хубавото е, че иде Гьоргьовският тържествен марш, ще има да види светът какво се вика параден строй и дух, да ти секне дъхът! И президентът щял да бъде там. И вертолет можело да има! Но война все пак няма да има, защото не сме готови, освен за „хибридна”. За другата нямаме нито достатъчно обучени хора, нито техника. Правилните продавачи на самолети ни били казали, че дори да си купим от тях, можели да започнат да обучават летците ни най-рано през 2020 г. Пък докато ги обучат, докато ги сертифицират и те ще се пенсионират. Тъкмо ще отидат други за обучение, то пък самолетите ще остареят. Така че свиркайте си хибридно и за война дума да няма! Само някой трябва да каже и на „агресора”.
Янчо БАКАЛОВ
P.S.
Сензационно откритие на доктор Юджин Маккарти, вж Macroevolution.net : „Човешкият вид е хибриден резултат от секс между женско шимпанзе и мъжко прасе.“
То май затова всички сме маскари.
Когато се случи една от страните да надделее, накичват гърдите си с дрънкулки и свикват паради. Някои от тях са традиционни, например този за отбелязване годишнината от превземането на Бастилията. То си е било едно клане, но свирките на панаира в Париж го легитимират като ден на новото френско начало. Американците редовно се събират да маршируват в памет на деня, когато са отказали да плащат данъци на краля, което си е една несбъдната мечта. Имаме си и парад, посветен на победата над хитлеризма. Минали се двадесет години след победния марш в Москва, преди живите герои да осъзнаят, че загиналите не са получили подобаващо признание и измислили този малко тъжен плац-параден празник на 9-ти май.
Докато политиканстваме, даваме ли си сметка колко кръв се е проляла през Голямата война? Убитите и ранените на бойните полета, избитите от заградителните отряди от двете страни, закланите китайски и филипински селяни, измъчваните в подземия и в концлагери, бомбардираните мирни жители, размазаните от авиационни удари бежанци по шосета и жп линии, разкъсаните земеделци по минните полета са проляли не по-малко от четиристотин милиона литра кръв! При това спестяваме жертвите на болести, обесените и задушените с газ, изпарените в Хирошима и изгорените живи. Само войниците от армията на Хитлер през първата лятна кампания на Източния фронт са напоили земята с поне пет милиона литра кръв.
Хитлеризмът си е гадна история, както и да го гледаме, но въпросът с неговото житие още е камък на раздора, поради спора за права. Ако някой не е разбрал - баш панаирджиите са онези, които се редят по трибуните, правят помпозни изявления в най-гледано телевизионно време, четат високопарни речи на всички световни езици и щедро стискат ръцете на ветераните. Техният глас се чува, защото има кой да им духа в свирките. Затова е редно наново да се попитаме, откъде се е взел онзи отровен бурен „националсоциализъм”. Дали орисниците му не са Лойд Джордж, Удро Уилсън, Клемансо, а леглото на зачатието му - дрипелите на Версайския мир? Дали възходът му не е парафиран в Мюнхен лично от господата Чембърлейн и Деладие, и дали е рухнал под веригите на танка Т-34, или пред „ленд-лиза”? На 10-ти май госпожа Меркел щяла да отиде в Москва, за да се поклони на жертвите от войната, която нейната родина Германия започнала. Дали до нея да не се наредят и наследниците на онези, които са си затворили очите пред военните приготовления на нацистите, които прекрояваха политически карти, и харизваха държави на Хитлер, който да им свърши мръсната работа на изток?
Имало едно време и една антихитлеристка коалиция, на която татковината ни, акъл парасъ, обявила война. Завчера един от ФБР да вземе да приказва за приноса на калабалък поляци по време на окупацията за окончателното решаване на еврейския въпрос. Поляците му се опълчиха, че първо трябвало да види какви са ги вършили Латвия и Франция. Колко му е те пък да попитат „ами вие защо биете негрите?”. (Дали е вярно, че като научили как мистър Чембърлейн се готви да хариже на Хитлер Чехословакия, поляците поискали сус пай?) Да пази Господ, да не го отнесем пак ние, за геноцид над македонците, защото при българската власт там всичките се били писали българи.
По Черно море хитлеристите биели Съветите яко, докато не дошло време да си го получат, а „нашите” били ту с едните, ту с другите, шиели кожухчета за швабите, пращали им сирене и кашкавал, потапяли вражески подводници, и охотно се кичели с железни кръстове. После проляли свидна кръв при р. Драва и наивно се надявали да се наредят сред победителите.
Французите, например, са дали във войната с хитлеризма 80 хиляди скъпи жертви до капитулацията и режима във Виши. (Само през лятната кампания на 1941 г. настъпващата германска армия на Източния фронт губи над 740 хил. убити и 1,4 млн. ранени и безследно изчезнали, 10 % от немските мъже на възраст 19-25 г.). След това пратили в емиграция непримиримия Дьо Гол, който набирал войници за Свободна Франция от колониалните територии. Другата Франция клекнала пред Хитлер, изплатила репарации, покриващи разходите на Германия във военната кампания до този момент, изпратила милиони гастарбайтери, ориентирала цялото си стопанство в услуга на хитлеристката военна машина и мачкала евреите като гниди. Но на конференцията в Ялта по предложение на Чърчил французите получили статут на победители, с право на окупационна зона в Германия, а ние - място в съветската зона на влияние!
На автентичния парад на победата в Москва през 1945 г. от нашите имало допуснат само един, генерал Владимир Стойчев, с орден „За храброст” и с „Кутузов” на куртката, врътнал наляво фуражката си и с кавалерийска сабя в ръка, един за всички! Тази година като гост на честванията в Москва бил поканен и славният ни президент, но той отказал. Хубаво е направил, няма какво да прави там. Големият бял брат също е против, защото така сме щели да легитимираме руските оказии. В Русия панаира ще си го направят и без нашите свирки. Толкова години сме им духали, холан, други свирки няма ли!
След консултативния съвет при президента премиерът изплака, че сме купували скъпи вертолети и белгийски фрегати без въоръжение. С какъв кураж пратихме тогава „Дръзки” да носи от нашата пролет на Либия? Но хубавото е, че иде Гьоргьовският тържествен марш, ще има да види светът какво се вика параден строй и дух, да ти секне дъхът! И президентът щял да бъде там. И вертолет можело да има! Но война все пак няма да има, защото не сме готови, освен за „хибридна”. За другата нямаме нито достатъчно обучени хора, нито техника. Правилните продавачи на самолети ни били казали, че дори да си купим от тях, можели да започнат да обучават летците ни най-рано през 2020 г. Пък докато ги обучат, докато ги сертифицират и те ще се пенсионират. Тъкмо ще отидат други за обучение, то пък самолетите ще остареят. Така че свиркайте си хибридно и за война дума да няма! Само някой трябва да каже и на „агресора”.
Янчо БАКАЛОВ
P.S.
Сензационно откритие на доктор Юджин Маккарти, вж Macroevolution.net : „Човешкият вид е хибриден резултат от секс между женско шимпанзе и мъжко прасе.“
То май затова всички сме маскари.