НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПОБЕДАТА НА ПРАВНУЦИТЕ: „СПАСИБО ДЕДУ ЗА ПОБЕДУ. ПОМНИМ! ГОРДИМСЯ!” (1)
70-та годишнина от Деня на Победата в Москва бе една от най-широко дискутираните теми в много медии в Европа, а и по света. Гледните точки и коментари, естествено, бяха най-различни, а у нас - предимно негативни. Но на нашите медии едва ли някой по света обърна внимание. „Морски вестник” умишлено не се впусна в безплодния словесен поток, за да не разводняваме темата с още извадени от килера публицистични конструкции - манекени стил „анти”. Няма да го направим и сега.
Но има аргументи, които са неопровержими и които всеки читател свободно може да си изкоментира сам и по съвест - това са фотографиите от мястото на събитието. Имахме шанса да бъдем сред малкото български медии със свой специален фотокореспондент в Деня на Победата в Москва. Не бързахме да изпъчим гърди в стил „Елате ни вижте!” Изчакахме да мине еуфорията „про” и „анти”, за да можем да се върнем към темата в по-спокоен период, когато натрупаната от всякъде информации е осмислена, а новата може да бъде осмислена не само емоционално, а и по-трезво, по-рационално.
Първият фоторепортаж на нашия специален фотокореспондент Владимир Живков е на тема „Победата на правнуците”. И това не е случайно. Тези, които гледаха парада в Москва, едва ли ще забравят веднага онези участници, които дефилираха с портрети на своите загинали близки и роднини във войната, която за Русия завинаги ще си остане Отечествена. И ако някой може да изкоментира, че не е толкова трудно под строй да подкараш няколко хиляди души на Червения площад, Владимир Живков снимаше не дефилиращите, а тези участници, които ги наблюдаваха и аплодираха. Тях трудно можеш да ги наредиш под строй и да ги накараш към своето облекло да добавят елемент от „милитъри модата” на 1945 г. Това насила не става. На един от предишните юбилеи бе издигнат лозунга „Никой не е забравен и нещо не е забравено!” Сега това бе демонстрирано по недвусмислен начин.
Затова на 9 май 2015 г. победата бе за внуците и за правнуците, за тези, които искрено застанаха зад девиза „Спасибо деду за Победу. Помним! Гордимся!” А на тези, които това не им харесва, могат просто да уважат правото на един народ да не забравя за своите милиони жертви, дадени в една война.
(Следва)
Фоторепортаж на Владимир М. ЖИВКОВ
70-та годишнина от Деня на Победата в Москва бе една от най-широко дискутираните теми в много медии в Европа, а и по света. Гледните точки и коментари, естествено, бяха най-различни, а у нас - предимно негативни. Но на нашите медии едва ли някой по света обърна внимание. „Морски вестник” умишлено не се впусна в безплодния словесен поток, за да не разводняваме темата с още извадени от килера публицистични конструкции - манекени стил „анти”. Няма да го направим и сега.
Но има аргументи, които са неопровержими и които всеки читател свободно може да си изкоментира сам и по съвест - това са фотографиите от мястото на събитието. Имахме шанса да бъдем сред малкото български медии със свой специален фотокореспондент в Деня на Победата в Москва. Не бързахме да изпъчим гърди в стил „Елате ни вижте!” Изчакахме да мине еуфорията „про” и „анти”, за да можем да се върнем към темата в по-спокоен период, когато натрупаната от всякъде информации е осмислена, а новата може да бъде осмислена не само емоционално, а и по-трезво, по-рационално.
Първият фоторепортаж на нашия специален фотокореспондент Владимир Живков е на тема „Победата на правнуците”. И това не е случайно. Тези, които гледаха парада в Москва, едва ли ще забравят веднага онези участници, които дефилираха с портрети на своите загинали близки и роднини във войната, която за Русия завинаги ще си остане Отечествена. И ако някой може да изкоментира, че не е толкова трудно под строй да подкараш няколко хиляди души на Червения площад, Владимир Живков снимаше не дефилиращите, а тези участници, които ги наблюдаваха и аплодираха. Тях трудно можеш да ги наредиш под строй и да ги накараш към своето облекло да добавят елемент от „милитъри модата” на 1945 г. Това насила не става. На един от предишните юбилеи бе издигнат лозунга „Никой не е забравен и нещо не е забравено!” Сега това бе демонстрирано по недвусмислен начин.
Затова на 9 май 2015 г. победата бе за внуците и за правнуците, за тези, които искрено застанаха зад девиза „Спасибо деду за Победу. Помним! Гордимся!” А на тези, които това не им харесва, могат просто да уважат правото на един народ да не забравя за своите милиони жертви, дадени в една война.
(Следва)
Фоторепортаж на Владимир М. ЖИВКОВ
