НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЕДИН НЕДЕЛЕН ДЕН НА РИБАРСКОТО СЕЛИЩЕ НА „ТРАКАТА” (ФОТОРЕПОРТАЖ)
Според тукашните рибари съботите и неделите за тях това не е най-приятното място, но навлеците като мен, а и не само като мен, те възприемат като необходимо зло. Няма как, трябва да има мирно съвместно съществуване между тези, които си вадят хляба в морето, и тези, които излизат на риболов само през почивните дни най-вече за удоволствие. Лодкостоянките са побрали плавателни съдове от няколко поколения, докато на паркинга по-голямата част от автомобилите са предимно нови, лъскави и от престижни марки. То паркинг тука няма, но все пак има бетонирано пространство, което, поне засега, осигурява мирното съвместно съществуване между лодките и автомобилите.
Настроението на хората е добро, повечето от тях се познават, поздравяват, правят си дребни услуги, пожелават си „На слука!” Морето сближава не само всичко далечно, но и хората от различни професии, имотно състояние и място в социалната йерархия. В миналото останаха мераците на тези, които искаха да заменят това райско място край морето с няколко декара чукари във Врачанския Балкан... Е, слава Богу, и плажът в съседство е без концесионер, шезлонги и чадъри - красив и девствен, достъпен за всички. Не случайно само една ограда го дели с правителствената резиденция Евксиноград... Но тя не ни е толкова интересна, поне днес.
Фоторепортаж на Атанас ПАНАЙОТОВ
Според тукашните рибари съботите и неделите за тях това не е най-приятното място, но навлеците като мен, а и не само като мен, те възприемат като необходимо зло. Няма как, трябва да има мирно съвместно съществуване между тези, които си вадят хляба в морето, и тези, които излизат на риболов само през почивните дни най-вече за удоволствие. Лодкостоянките са побрали плавателни съдове от няколко поколения, докато на паркинга по-голямата част от автомобилите са предимно нови, лъскави и от престижни марки. То паркинг тука няма, но все пак има бетонирано пространство, което, поне засега, осигурява мирното съвместно съществуване между лодките и автомобилите.
Настроението на хората е добро, повечето от тях се познават, поздравяват, правят си дребни услуги, пожелават си „На слука!” Морето сближава не само всичко далечно, но и хората от различни професии, имотно състояние и място в социалната йерархия. В миналото останаха мераците на тези, които искаха да заменят това райско място край морето с няколко декара чукари във Врачанския Балкан... Е, слава Богу, и плажът в съседство е без концесионер, шезлонги и чадъри - красив и девствен, достъпен за всички. Не случайно само една ограда го дели с правителствената резиденция Евксиноград... Но тя не ни е толкова интересна, поне днес.
Фоторепортаж на Атанас ПАНАЙОТОВ
Поглед към буната на рибарското селище на местността „Траката”. Снимката е направена от едната от южните лодкостоянки.
Древна котва - четирирожка е поставена като разделителен граничен камък между рибарското селище и плажа.
Едната от централните лодкостоянки.
Двама рибари се прибират на висока скорост - уловената риба бързо се разваля в топлото време ...
Тази рибарска лодка е докарана тук много преди 1989 г. Днес е само атракция.
Паркинг тука няма, но все пак има бетонирано пространство, което, поне засега, осигурява мирното съвместно съществуване между лодките и автомобилите.
Очевидно, тази рибарска лодка днес няма да излезе на море.
На тази лодкостоянка са рибарските лодки с дървени корпуси - класика в жанра.
Ето един компромис между лодката и автомобила.
Истинска реликва: Ял-4, стъклопластика от времето, когато Царево все още се наричаше Мичурин.
Въпросът със сметоизвозването може и да не е организиран по най-добрия начин, но все пак, боклуците са събрани на едно място.
Плажът в съседство е без концесионер, шезлонги и чадъри – красив и девствен, достъпен за всички.