НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЯКО ИЗ УСТ МЛАДЕНЕЦ
Сега той е тъкмо на моите години, когато под диктовката на някого написах първата си молба: „Искам моряк!” Поводът беше постъпването на моя братовчед Ангел в новобранския център на „Пясъка”, значи за него можело, а за мен не!?
Отивам да взема внука си Боби от детската градина облечен „по комшийски”, с шорти и моряшка фланелка.
- Защо си облечен като престъпник, бе дядо?
- Не като престъпник, а като моряк. И ти имаш такава фланелка, забрави ли? Баба ти я беше купила миналото лято и ако още ти става - пак ще я обличаш.
- Да бе, да бе, да вземат да ме подгонят полицаите, няма да стане!
Спускаме се по улица „30-та”, в посока на „Св. Константин и Елена” и пред нас в далечината се вижда силуетът на фрегатата „Смели”.
- Боби, виждаш ли, това насреща е военен кораб.
- Ама да няма война?
- Няма, слава Богу.
- Ама аз искам да има, мама ми е обещала да ми купи самурайски меч, нали ще трябва да го изпробвам.
Сега той е тъкмо на моите години, когато под диктовката на някого написах първата си молба: „Искам моряк!” Поводът беше постъпването на моя братовчед Ангел в новобранския център на „Пясъка”, значи за него можело, а за мен не!?
Отивам да взема внука си Боби от детската градина облечен „по комшийски”, с шорти и моряшка фланелка.
- Защо си облечен като престъпник, бе дядо?
- Не като престъпник, а като моряк. И ти имаш такава фланелка, забрави ли? Баба ти я беше купила миналото лято и ако още ти става - пак ще я обличаш.
- Да бе, да бе, да вземат да ме подгонят полицаите, няма да стане!
Спускаме се по улица „30-та”, в посока на „Св. Константин и Елена” и пред нас в далечината се вижда силуетът на фрегатата „Смели”.
- Боби, виждаш ли, това насреща е военен кораб.
- Ама да няма война?
- Няма, слава Богу.
- Ама аз искам да има, мама ми е обещала да ми купи самурайски меч, нали ще трябва да го изпробвам.
Боян и другите, в хватката на истинските командири.
- Моля те, не искам да слушам такива глупости, несериозно е.
- Ама щом като няма да има война, те къде са тръгнали, защо не си стоят в къщи?
Строявам го за нещо, „строг, но справедлив”, а той ми се озъби.
- Ти не си ми командир, майка ми е командир!
- Обаче аз съм командир на майка ти, защото съм капитан!
- Да бе, на майка ми командир е баба, а на нея - баба Аси, защото са момичета. Само момичетата стават командири!
- Дядо, на баба Аси майка й сега къде е?
- Отдавна е няма, отиде си, моето момче. Нали знаеш, че баба ти Аси е много стара.
- Ами твоите майка и татко?
- Няма ги и тях, и сестричката ми вече я няма. Хората остаряват и си отиват от този свят, а вместо тях остават децата и внуците им.
- Ами кучето, което сте имали, дето и то се е казвало Боби?
- Че то беше много отдавна, аз още бях дете, и то е умряло.
- Ама само ти ли си останал, бе дядо-о-о!
Устами младенца глаголет истина, брат ми. Да видим дали матриалчето ще подразни пак някого, като „повече или по-малко” морско. А братовчед ми Ангел ни изпрати снимка от новобранския център, с автомат „Шпагин” с дъгов пълнител на гърди и матроска барета без обичайната лента с надпис околовръст. Слагали им ги чак като произнесат клетвата. Не зная това дали е „ляво” или „дясно”, но аз съм „За”.
ЯНЧО (друго вече няма)
P.S.
Ха на бас, че още догодина мокрото птиче „Комодор”, дето преди беше „Бригаден адмирал”, ще се именува „Флотилиен адмирал”. Слагам на масата едни 10 хиляди лева на цяло, останали ми от времето на ранния Иван Костов, съгласен съм да видя насреща дори надиплени петдесетачки, от мен да мине!
- Ама щом като няма да има война, те къде са тръгнали, защо не си стоят в къщи?
Строявам го за нещо, „строг, но справедлив”, а той ми се озъби.
- Ти не си ми командир, майка ми е командир!
- Обаче аз съм командир на майка ти, защото съм капитан!
- Да бе, на майка ми командир е баба, а на нея - баба Аси, защото са момичета. Само момичетата стават командири!
- Дядо, на баба Аси майка й сега къде е?
- Отдавна е няма, отиде си, моето момче. Нали знаеш, че баба ти Аси е много стара.
- Ами твоите майка и татко?
- Няма ги и тях, и сестричката ми вече я няма. Хората остаряват и си отиват от този свят, а вместо тях остават децата и внуците им.
- Ами кучето, което сте имали, дето и то се е казвало Боби?
- Че то беше много отдавна, аз още бях дете, и то е умряло.
- Ама само ти ли си останал, бе дядо-о-о!
Устами младенца глаголет истина, брат ми. Да видим дали матриалчето ще подразни пак някого, като „повече или по-малко” морско. А братовчед ми Ангел ни изпрати снимка от новобранския център, с автомат „Шпагин” с дъгов пълнител на гърди и матроска барета без обичайната лента с надпис околовръст. Слагали им ги чак като произнесат клетвата. Не зная това дали е „ляво” или „дясно”, но аз съм „За”.
ЯНЧО (друго вече няма)
P.S.
Ха на бас, че още догодина мокрото птиче „Комодор”, дето преди беше „Бригаден адмирал”, ще се именува „Флотилиен адмирал”. Слагам на масата едни 10 хиляди лева на цяло, останали ми от времето на ранния Иван Костов, съгласен съм да видя насреща дори надиплени петдесетачки, от мен да мине!