НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ДУНАВСКИЯ ВЛЕКАЧ „ВАРНА” ОТ РУСЕ ВЪВ ВАРНА ПРЕДИ 60 ГОДИНИ
В печатното издание на „Морски вестник” (бр. 371 - 372, юни - юли 2013 г., с. 14) информирах читателите, че: „Корабът, носил най-дълго името „Варна” (1949 - 1988 г.) е български дунавски влекач”. Там посочих, че: „Оказа се, че през 1955 г. са направени постъпки за връщането на „Варна” във Варна. Сключен е и договор между двете параходства (речното и морското), корабът е приет от екипаж на БМФ, но по някакви причини сделката е анулирана. Със заповед № 80 от 16 юни 1955 г. на началника на Параходство БМФ Георги Антонов комисия начело с капитан Славчо Рангелов (тогава старши навигационен инспектор) заминава за Русе, за да „издаде м/к „Варна”, съгласно договора, предвид прекратяването на същия”.
Във фонда на Параходство БМФ в Държавен архив - Варна, открих още няколко документа, които дават по-голяма яснота за завръщането на дунавския влекач „Варна” от Русе във Варна.
Документ № 1 е заповед № 34 от 5 април 1955 г. на началника на Параходство БМФ. Съгласно нея, Боян Русчуклиев - началник на отдел „Финансов”, Славчо Рангелов - старши навигационен инспектор, и Иван Градев - началник на отдел „Рационализации”, са членовете на комисията, която трябва да приеме от Параходство БРП моторния влекач „Варна” „и състави протокол, съгласно договора за наемането на същия от БМФ”.
Документ № 2 е заповед № 59 от 14 май 1955 г. на началника на Параходство БМФ. Съгласно нея, наредено е на екипажа на влекача „Варна” да бъдат изплатени задгранични пари за времето от 17 май 1955 г., когато корабът е бил в съветското (тогава) пристанище Рени до пристигането му във Варна (тогава Сталин).
Документ № 3 е цитираната вече заповед № 80 от 16 юни 1955 г. на началника на Параходство БМФ. Съгласно нея, на 17 юни 1955 г. същата комисия, която вече е приела влекача „Варна”, го връща на Параходство БРП поради прекратяването на договора за наемането на плавателния съд.
В печатното издание на „Морски вестник” (бр. 371 - 372, юни - юли 2013 г., с. 14) информирах читателите, че: „Корабът, носил най-дълго името „Варна” (1949 - 1988 г.) е български дунавски влекач”. Там посочих, че: „Оказа се, че през 1955 г. са направени постъпки за връщането на „Варна” във Варна. Сключен е и договор между двете параходства (речното и морското), корабът е приет от екипаж на БМФ, но по някакви причини сделката е анулирана. Със заповед № 80 от 16 юни 1955 г. на началника на Параходство БМФ Георги Антонов комисия начело с капитан Славчо Рангелов (тогава старши навигационен инспектор) заминава за Русе, за да „издаде м/к „Варна”, съгласно договора, предвид прекратяването на същия”.
Във фонда на Параходство БМФ в Държавен архив - Варна, открих още няколко документа, които дават по-голяма яснота за завръщането на дунавския влекач „Варна” от Русе във Варна.
Документ № 1 е заповед № 34 от 5 април 1955 г. на началника на Параходство БМФ. Съгласно нея, Боян Русчуклиев - началник на отдел „Финансов”, Славчо Рангелов - старши навигационен инспектор, и Иван Градев - началник на отдел „Рационализации”, са членовете на комисията, която трябва да приеме от Параходство БРП моторния влекач „Варна” „и състави протокол, съгласно договора за наемането на същия от БМФ”.
Документ № 2 е заповед № 59 от 14 май 1955 г. на началника на Параходство БМФ. Съгласно нея, наредено е на екипажа на влекача „Варна” да бъдат изплатени задгранични пари за времето от 17 май 1955 г., когато корабът е бил в съветското (тогава) пристанище Рени до пристигането му във Варна (тогава Сталин).
Документ № 3 е цитираната вече заповед № 80 от 16 юни 1955 г. на началника на Параходство БМФ. Съгласно нея, на 17 юни 1955 г. същата комисия, която вече е приела влекача „Варна”, го връща на Параходство БРП поради прекратяването на договора за наемането на плавателния съд.
Заповед № 34 от 5 април 1955 г. на началника на Параходство БМФ.
Заповед № 80 от 16 юни 1955 г. на началника на Параходство БМФ.
Влекачът „Варна” по време на плаване по река Дунав, поглед към левия му борд. Снимката е от семейната колекция на Димитър Маринков - бивш началник на отдел „Технически” на Параходство БРП, и на сина му Александър Маринков - началник на отдел „Агентиране” в Параходство БРП.
Заповед № 75 от 13 юни 1955 г. на началника на Параходство БМФ.
Заповед № 59 от 14 май 1955 г. на началника на Параходство БМФ.
Документ № 4 е заповед № 75 от 13 юни 1955 г. на началника на Параходство БМФ. Съгласно нея, комисия в състав: старши навигационния инспектор Славчо Рангелов, механо-корабния инспектор Милко Дим. Герчев, капитана на влекача „Вихър” Петко Андреев Станев, механика на „Вихър” Никола Филипов Тепавичаров, да прегледат и приемат от АСО (Аварийно - спасителния отряд) влекача „Вихър”, „като за констатираното състояние на влекача съставят протокол”.
Каква информация ни дават тези четири документа? Първо, че построеният през 1949 г. във Варна дунавски влекач „Варна” наистина се завръща във Варна през 1955 г., но престоява тук не повече от месец. Дали е използван по това време като влекач, засега открит документ няма. Каква е причината за прекратяването на договора за наема на „Варна”, също можем само да гадаем. В цитираната публикация в печатното издание на „Морски вестник” посочвам констатацията на приемната комисия след построяването на „Варна”, че влекачът е немореходен дори и на външния рейд пред Варна. Но това едва ли е било тайна за БМФ, които са наели влекача от БРП. Най-вероятно причината за бързото завръщане на „Варна” от Варна в Русе, е откритата възможност БМФ да получи друг влекач - „Вихър”, нещо, което става няколко дни преди отплаването на „Варна” за Русе. А в приемната комисия, както се вижда, финансист няма, т.е. няма договор за наем и за плащане - нещо, което е много по-изгодно за БМФ, което очевидно се е нуждаело от влекач по това време.
Така, макар и немореходен (според констатацията на приемната комисия след строителството му), влекачът „Варна” през 1949 г. извършва преход от Варна до Русе, а през 1955 г. - преход Русе - Варна - Русе. А и освен всичко друга, влекачът е корабът, най-дълго носил името „Варна”: от 1949 до 1988 г. На този етап няма никакъв шанс друг кораб да подобри този своеобразен рекорд.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Каква информация ни дават тези четири документа? Първо, че построеният през 1949 г. във Варна дунавски влекач „Варна” наистина се завръща във Варна през 1955 г., но престоява тук не повече от месец. Дали е използван по това време като влекач, засега открит документ няма. Каква е причината за прекратяването на договора за наема на „Варна”, също можем само да гадаем. В цитираната публикация в печатното издание на „Морски вестник” посочвам констатацията на приемната комисия след построяването на „Варна”, че влекачът е немореходен дори и на външния рейд пред Варна. Но това едва ли е било тайна за БМФ, които са наели влекача от БРП. Най-вероятно причината за бързото завръщане на „Варна” от Варна в Русе, е откритата възможност БМФ да получи друг влекач - „Вихър”, нещо, което става няколко дни преди отплаването на „Варна” за Русе. А в приемната комисия, както се вижда, финансист няма, т.е. няма договор за наем и за плащане - нещо, което е много по-изгодно за БМФ, което очевидно се е нуждаело от влекач по това време.
Така, макар и немореходен (според констатацията на приемната комисия след строителството му), влекачът „Варна” през 1949 г. извършва преход от Варна до Русе, а през 1955 г. - преход Русе - Варна - Русе. А и освен всичко друга, влекачът е корабът, най-дълго носил името „Варна”: от 1949 до 1988 г. На този етап няма никакъв шанс друг кораб да подобри този своеобразен рекорд.
Атанас ПАНАЙОТОВ