НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
2 ЮНИ - ДЕН НА БОТЕВ: И „РАДЕЦКИ” ГОРДО ПЛУВА? ...
2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, е добър повод да си спомним за това, че преди 50 години Министерският съвет приема Решение № 552 от 20 октомври 1965 г. „За възстановяването на кораба „Радецки”. Публикуваме една част от него, за да покажем няколко неща:
- Първото: красивата легенда за това, че благодарение на усилията на децата на България, в т.ч. и на пишещия тези редове, корабът-легенда е възстановен, не е съвсем вярна, но не е и съвсем грешна. Децата на България имат своя принос за това, отделен въпрос е колко точно е техният относителен дял при възстановяването на „Радецки”;
- Второто, че дори и при всенародно начинание и ентусиазъм, помощта на държавата е решаваща.
Е, ако някой се успокоява от това, днес нито такова всенародно начинание е възможно, нито пък държавата ни ще си мръдне пръста за това. Но за мен, а и не само за мен, това не е успокоителното, което действа ефективно. Защото ако тази година се навършват 50 години от правителственото решение, то догодина се навършват 50 години от спускането на кораба - реплика „Радецки” на вода, и още по-важното, разбира се, 140 години от Априлското въстание - актът, с който българският народ напомни за своята готовност да възстанови своята държава.
Решение № 552 от 20 октомври 1965 г. постановява „Радецки” да бъде построен до 15 май 1966 г. Защо точно тогава? Може би защото на 2 юни 1966 г. корабът е трябвало да бъде пред Козлодуй, за да бъде най-важният участник във всенародното честване на 90-та годишнина от Априлското въстание и от безсмъртния подвиг на войводата Христо Ботев и на неговите четници. Въпреки ентусиазма на децата на България и въпреки решението, този срок, макар и с малко, не е спазен. Но въпреки това, все пак „Радецки” започва гордо да плува по Дунава, за да развява знамето на всенародната памет за тези, които жертваха себе си, за да живеем ние, нашите родители, техните родители, нашите деца и внуци.
Да, в наши дни такъв всенароден ентусиазъм е невъзможен, но все още имаме държава и някой трябва да подскаже на правителството, че корабът-музей „Радецки” не само съществува, но и по повод на предстоящите годишнини е добре отново гордо да плува на Дунава.
Атанас ПАНАЙОТОВ
2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, е добър повод да си спомним за това, че преди 50 години Министерският съвет приема Решение № 552 от 20 октомври 1965 г. „За възстановяването на кораба „Радецки”. Публикуваме една част от него, за да покажем няколко неща:
- Първото: красивата легенда за това, че благодарение на усилията на децата на България, в т.ч. и на пишещия тези редове, корабът-легенда е възстановен, не е съвсем вярна, но не е и съвсем грешна. Децата на България имат своя принос за това, отделен въпрос е колко точно е техният относителен дял при възстановяването на „Радецки”;
- Второто, че дори и при всенародно начинание и ентусиазъм, помощта на държавата е решаваща.
Е, ако някой се успокоява от това, днес нито такова всенародно начинание е възможно, нито пък държавата ни ще си мръдне пръста за това. Но за мен, а и не само за мен, това не е успокоителното, което действа ефективно. Защото ако тази година се навършват 50 години от правителственото решение, то догодина се навършват 50 години от спускането на кораба - реплика „Радецки” на вода, и още по-важното, разбира се, 140 години от Априлското въстание - актът, с който българският народ напомни за своята готовност да възстанови своята държава.
Решение № 552 от 20 октомври 1965 г. постановява „Радецки” да бъде построен до 15 май 1966 г. Защо точно тогава? Може би защото на 2 юни 1966 г. корабът е трябвало да бъде пред Козлодуй, за да бъде най-важният участник във всенародното честване на 90-та годишнина от Априлското въстание и от безсмъртния подвиг на войводата Христо Ботев и на неговите четници. Въпреки ентусиазма на децата на България и въпреки решението, този срок, макар и с малко, не е спазен. Но въпреки това, все пак „Радецки” започва гордо да плува по Дунава, за да развява знамето на всенародната памет за тези, които жертваха себе си, за да живеем ние, нашите родители, техните родители, нашите деца и внуци.
Да, в наши дни такъв всенароден ентусиазъм е невъзможен, но все още имаме държава и някой трябва да подскаже на правителството, че корабът-музей „Радецки” не само съществува, но и по повод на предстоящите годишнини е добре отново гордо да плува на Дунава.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Възстановеният „Радецки” отново гордо плува по река Дунав, 1966 г. Снимката се съхранява в Държавен архив - Русе, и е осигурена със съдействието на Държавен архив - Варна.
Част от Решение № 552 от 20 октомври 1965 г. на Министерския съвет. Публикувано в: The Radetzki National Steamboat Museum Kozloduj, Central Committee of The Dimitrov Young Communist League, Bulgarreklama Publishing House, Sofia, 1987.