НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ВАРНА ПРЕЗ РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА ОТ 1828-1829 Г. В СПОМЕНИТЕ НА РУСКИ ОФИЦЕРИ
На 29 септември (11 октомври) 1828 г., след 3 месечна обсада по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., Варна е превзета от руските войски [1]. Най-голямата турска крепост и пристанище по западния бряг на Черно море, прикриваща един от пътищата, водещи към столицата на Османската империя - Константинопол (Истанбул), е в руски ръце. Крепостта капитулира и командирът на гарнизона - капудан паша Иззет Мехмед (Topal Izzet Mehmed Pasa), предава ключовете на крепостните порти.
Крепостта се отбранява до изчерпване на продоволствените запаси. Руснаците откриват в складовете само изгнило просо (Лукьянович 1844, 2: 120). Те пленяват 6 087 души и вземат като военни трофеи 178 оръдия и мортири с различни калибри (13 чугунени, останалите медни) [2], запаси от гюлета и барут и до 40 хиляди пушки, пистолети, ятагани и кинжали (Лукьянович 1844, 2: 120; МС 1850: 297; МС 1854, 11, 3: 281) [3]. Осемстотин души (420 души лична охрана и 380 души редовна пехота), начело с коменданта на крепостта, запазват оръжията си и са освободени под клетва да не се бият във войната, 4 хиляди са разоръжени и освободени (Лукьянович 1844, 2: 120-122). Руските загуби при обсадата на Варна са 290 убити офицери и около 3 хиляди войници (История русской армии 2003, 2: 406) [4]. Турските загуби са 7 хиляди души убити и ранени (Атлас сражений XIX века 1896: 5). За загубите сред местните жители - мюсюлмани и християни няма данни. Пощаденото от полевата и корабна артилерия население е поразено през 1829 г. от пренесената от руските войски морава язва (чума). От април до края на август 1830 г. част от останалото християнско население (българи и гагаузи), заедно с руските войски, завинаги напуска родните си места и се преселва в Бесарабия и Южна Русия [5].
С превземането на Варна руската армия си осигурява източния фланг и сигурен път за доставки по море на военни материали, храни и фуражи от Измаил, Одеса, Николаев, Херсон, Евпатория, Севастопол, Феодосия и Таганрог (Затлер 1860: 116; Епанчин 1905, 1: 380-381) [6]. Това е и най-голямата победа на руската армия в първата година на войната (крепостите Силистра и Шумен остават в турски ръце). В града се настанява руски гарнизон (Лукьянович 1847, 4: 256; ОЗ, 43, 1830: 102-104), който остава тук до 2 (14) септември 1830 г.
С настъпването на студовете голямата част от руската армия се оттегля на зимни квартири в Дунавските княжества. Главният щаб на Втора армия (армията на Балканите) се установява в Яш. През зимата на 1828-1829 г. главните сили на 6-ти и 7-ми пехотни корпуси са разположени в Хърсово (Хършова), Кюстенджа, Мангалия, Каварна, Балчик, Варна, Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), Козлуджа (Суворово), Гебедже (Белослав), Девня и Провадия (Chesney 1854: 139). Щабът на генерала от инфантерията Логин Осипович Рот, командир на 6-ти пехотен корпус по това време, „начальствующий войсками по правую сторону Дуная“ е във Варна. Във Варненската крепост зимуват части на 7-ма и 10-та пехотни дивизии (с командири генерал-лейтенант Павел Николаевич Ушаков и генерал-лейтенант Никанор Михайлович Свечин) (Лукьянович 1844, 2, 338). Военен комендант на Варна и генерал-губернатор на Пазарджишка и Бабадагска област е генерал-лейтенант Евгени Александрович Головин [7].
Варненската крепост
Руските офицери и дипломатически чиновници, участници във войната, оставят в своите спомени и записки реалистична картина на трудно превзетата от руската армия Варненска крепост [8]. ...
Пълният текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.
На 29 септември (11 октомври) 1828 г., след 3 месечна обсада по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., Варна е превзета от руските войски [1]. Най-голямата турска крепост и пристанище по западния бряг на Черно море, прикриваща един от пътищата, водещи към столицата на Османската империя - Константинопол (Истанбул), е в руски ръце. Крепостта капитулира и командирът на гарнизона - капудан паша Иззет Мехмед (Topal Izzet Mehmed Pasa), предава ключовете на крепостните порти.
Крепостта се отбранява до изчерпване на продоволствените запаси. Руснаците откриват в складовете само изгнило просо (Лукьянович 1844, 2: 120). Те пленяват 6 087 души и вземат като военни трофеи 178 оръдия и мортири с различни калибри (13 чугунени, останалите медни) [2], запаси от гюлета и барут и до 40 хиляди пушки, пистолети, ятагани и кинжали (Лукьянович 1844, 2: 120; МС 1850: 297; МС 1854, 11, 3: 281) [3]. Осемстотин души (420 души лична охрана и 380 души редовна пехота), начело с коменданта на крепостта, запазват оръжията си и са освободени под клетва да не се бият във войната, 4 хиляди са разоръжени и освободени (Лукьянович 1844, 2: 120-122). Руските загуби при обсадата на Варна са 290 убити офицери и около 3 хиляди войници (История русской армии 2003, 2: 406) [4]. Турските загуби са 7 хиляди души убити и ранени (Атлас сражений XIX века 1896: 5). За загубите сред местните жители - мюсюлмани и християни няма данни. Пощаденото от полевата и корабна артилерия население е поразено през 1829 г. от пренесената от руските войски морава язва (чума). От април до края на август 1830 г. част от останалото християнско население (българи и гагаузи), заедно с руските войски, завинаги напуска родните си места и се преселва в Бесарабия и Южна Русия [5].
С превземането на Варна руската армия си осигурява източния фланг и сигурен път за доставки по море на военни материали, храни и фуражи от Измаил, Одеса, Николаев, Херсон, Евпатория, Севастопол, Феодосия и Таганрог (Затлер 1860: 116; Епанчин 1905, 1: 380-381) [6]. Това е и най-голямата победа на руската армия в първата година на войната (крепостите Силистра и Шумен остават в турски ръце). В града се настанява руски гарнизон (Лукьянович 1847, 4: 256; ОЗ, 43, 1830: 102-104), който остава тук до 2 (14) септември 1830 г.
С настъпването на студовете голямата част от руската армия се оттегля на зимни квартири в Дунавските княжества. Главният щаб на Втора армия (армията на Балканите) се установява в Яш. През зимата на 1828-1829 г. главните сили на 6-ти и 7-ми пехотни корпуси са разположени в Хърсово (Хършова), Кюстенджа, Мангалия, Каварна, Балчик, Варна, Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), Козлуджа (Суворово), Гебедже (Белослав), Девня и Провадия (Chesney 1854: 139). Щабът на генерала от инфантерията Логин Осипович Рот, командир на 6-ти пехотен корпус по това време, „начальствующий войсками по правую сторону Дуная“ е във Варна. Във Варненската крепост зимуват части на 7-ма и 10-та пехотни дивизии (с командири генерал-лейтенант Павел Николаевич Ушаков и генерал-лейтенант Никанор Михайлович Свечин) (Лукьянович 1844, 2, 338). Военен комендант на Варна и генерал-губернатор на Пазарджишка и Бабадагска област е генерал-лейтенант Евгени Александрович Головин [7].
Варненската крепост
Руските офицери и дипломатически чиновници, участници във войната, оставят в своите спомени и записки реалистична картина на трудно превзетата от руската армия Варненска крепост [8]. ...
Пълният текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.
Щурм на Варненската крепост, 1828 г. (Ersturmung der Turkischen Festung Varna durch die Russen den 7ten October 1828).
Излизането на Иззет капудан паша с останалите му верни 300 войни (Abzug des Capudan Pascha mit den ihm treugbliebenen 300 Turken aus Varna - Anton Tessaro).
Ubergabe der Festung Varna am 11 October 1828 - Anton Paterno.
План крепости Варны с окрестностями.
Андрей Николаевич Муравев.
Генерал-лейтенант Павел Николаевич Ушаков.
Генерал-лейтенант Никанор Михайлович Свечин.
Генерал-лейтенант А. И. Михайловски-Данилевски.
Генерал-лейтенант Евгени Александрович Головин.
Доктор Карл Карлович Зейдлиц.
Портрет императора Николая I – Вильгельм Август Голике, 1843.