РАЗМИСЛИ И СТРАСТИ НА БРЕГА
Ще си позволя да споделя с читателите на „Морски вестник“ едно мое размишление. Искам предварително да подчертая, че не съм от онези хора, които в името на някакви политически или идеологически възгледи държат да пренаписват историята. Учил съм история и смятам, че и доброто и лошото трябва да се помнят щом са се случили някога.
Като стана дума за място, подходящо за паметник на моряка ми се струва, че това е локацията на т.н. „Пантеон на партизанското движение” в морската градина. Аргументите ми са следните: 1. Мястото e посещаванo през всички сезони; 2. Панорамният изглед към морето заради височината на мястото; 3. Добрата видимост на това място още от началото на алеята. Така оформеният скулптурен ансамбъл „Пантеон на партизанското движение” предоставя възможност за централна фигура, барелефи с изображения на всички епохи от мореплаването, свързано с историята на града и плочи с имената на загинали в морето български моряци.
Пак казвам - това не е призив за пренаписване на историята и подмяна на символи. Това е само едно хрумване.
Въпреки че във Варна от известно време тече спор за съдбата на един друг много по-внушителен паметник от същата епоха и със същата символика - този на „Българо-съветската дружба”. Бяха изказани многобройни идеи за префасонирането на външния му вид и промяна на предназначението на целия архитектурен ансамбъл. Та като съм почнал с размислите - нека да споделя още един. Защо пък този паметник да не стане един мемориал, посветен на морската история. Мястото е с изглед към целия залив и е видимо от далеко. Обаче нека да уточня. Под мемориал на морската история имам предвид всичко - зараждане, историческо развитие през епохите, граждански, търговски, риболовен флот, морска научно-изследователска дейност, морско спасяване, морски спортове, корабостроене. Вярвам, че Варна има какво да разкаже по тази тема. „Човек е голям, колкото са големи и мечтите му“