НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БАТ‘ПЕТЬО ПАНДИРА
„Марсилия, Марсилия, на майката му дивия!
Небето фрашкано - звезди и тук-таме - луни!“
(Една от лакърдиите на бат’Петьо Пандира)
Изгниха всички дървени гемии,
заминаха железните моряци,
и никой днеска в кръчмата не пие
с небивалици мешани коняци.
Но в приказка за вечно будна кръчма
забравила за старата си слава
понякога се връщаш откъдето
отплавали са старите бараби.
Глава на паламуд ще помиришеш
и после ще гаврътнеш чаша вино,
ще хвърлиш в табла някой „щипан“ дюшеш
и ще се върнеш в своя век отминал.
Спокоен ще се върнеш там, защото
успя да зърнеш туй, което трябва
на твоя дяволит Бургас окото,
моряшкото все още да зарадва:
Едно момче да гледа под платната,
във лъч зелен как залезът умира,
за алени платна в далечината
поне едно момиче да се взира.
Адриан ВАСИЛЕВ
„Марсилия, Марсилия, на майката му дивия!
Небето фрашкано - звезди и тук-таме - луни!“
(Една от лакърдиите на бат’Петьо Пандира)
Изгниха всички дървени гемии,
заминаха железните моряци,
и никой днеска в кръчмата не пие
с небивалици мешани коняци.
Но в приказка за вечно будна кръчма
забравила за старата си слава
понякога се връщаш откъдето
отплавали са старите бараби.
Глава на паламуд ще помиришеш
и после ще гаврътнеш чаша вино,
ще хвърлиш в табла някой „щипан“ дюшеш
и ще се върнеш в своя век отминал.
Спокоен ще се върнеш там, защото
успя да зърнеш туй, което трябва
на твоя дяволит Бургас окото,
моряшкото все още да зарадва:
Едно момче да гледа под платната,
във лъч зелен как залезът умира,
за алени платна в далечината
поне едно момиче да се взира.
Адриан ВАСИЛЕВ
Духът на бат’Петьо Пандира сигурно витае над тъжните останки от „Старата фрегата” до Пристанище Бургас. Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ
