НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОТ АЛАДЪНА ДО КРЗ „ФОТСКИ АРСЕНАЛ” ИЛИ „ГРЕШКИ НА РАСТЕЖА”
Учихме и ни убеждаваха, че при социализма стопанството е планово. Правеха се петилетни планове, после пък се приемаха насрещни планове и обещания за преизпълнение на тези планове и т.н. Особено пък при строителството на новите производствени мощности. Но това, което виждах, показваше, че не всичко е точно така. Често едно строителство се забавяше заради друго, и в резултат - доставеното за монтаж оборудване престояваше с години в сандъците. Защото то трябваше предварително да се заяви, за да може заводът-доставчик да планира нужните суровини, които пък трябваше да се подсигурят с валута и т.н. Служебното ми развитие не ми позволява да привеждам нужните за целта документи, защото нямах достъп до тях, но това, което виждах, виждаха и знаеха всички работници и служители.
Без да правя научна разработка, искам да разкажа и за другата страна на успехите, които често се премълчаваха. Те минаваха за „грешки на растежа”, както бе прието да се казва. Имам предвид израстването на „Флотски арсенал” от една флотска работилница, до кораборемонтен и корабостроителен завод. Идеята, да се премести част от работилницата на Базата във Варна на днешното място, се ражда в главите на флотските началства, в годините на страха от атомна война. А този страх, примесен и с недостатъчното познаване на атомното оръжие, доста време държеше връх в тренировките на личния състав на флота. Служилите в тези години не може да не си спомнят как химиците на поделенията даваха вводни от рода на „атом по носа”, „атом по кърмата” , „атом по борда”. Дори търговските кораби, които се строяха в тези години имаха специални бани и кабини за химическа обработка на екипажите им. ...
Пълният текст на разказа на о.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
Учихме и ни убеждаваха, че при социализма стопанството е планово. Правеха се петилетни планове, после пък се приемаха насрещни планове и обещания за преизпълнение на тези планове и т.н. Особено пък при строителството на новите производствени мощности. Но това, което виждах, показваше, че не всичко е точно така. Често едно строителство се забавяше заради друго, и в резултат - доставеното за монтаж оборудване престояваше с години в сандъците. Защото то трябваше предварително да се заяви, за да може заводът-доставчик да планира нужните суровини, които пък трябваше да се подсигурят с валута и т.н. Служебното ми развитие не ми позволява да привеждам нужните за целта документи, защото нямах достъп до тях, но това, което виждах, виждаха и знаеха всички работници и служители.
Без да правя научна разработка, искам да разкажа и за другата страна на успехите, които често се премълчаваха. Те минаваха за „грешки на растежа”, както бе прието да се казва. Имам предвид израстването на „Флотски арсенал” от една флотска работилница, до кораборемонтен и корабостроителен завод. Идеята, да се премести част от работилницата на Базата във Варна на днешното място, се ражда в главите на флотските началства, в годините на страха от атомна война. А този страх, примесен и с недостатъчното познаване на атомното оръжие, доста време държеше връх в тренировките на личния състав на флота. Служилите в тези години не може да не си спомнят как химиците на поделенията даваха вводни от рода на „атом по носа”, „атом по кърмата” , „атом по борда”. Дори търговските кораби, които се строяха в тези години имаха специални бани и кабини за химическа обработка на екипажите им. ...
Пълният текст на разказа на о.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.