НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК В СРЕДАТА НА ХХ ВЕК ПРОПАГАНДИРАХА
БОЕГОТОВНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВМС
Предлагаме на читателите на „Морски вестник” изображения, свързани с пропагандирането на боеготовността на българските ВМС в средата на ХХ век. Илюстрациите са от: „Албум от нагледни пособия за политическите занятия в Българската народна армия”, Свитък ІІ, Държавно военно издателство, 1959 г., тираж 6500.
Интересното в тях е това, че фактически тези снимки показват някаква боеготовност, но не и някаква боеспособност. На практика пропагандата тогава пропуска съществуването на ескадрения миноносец „Георги Димитров” (изведен от строя през 1960 г., но използван като учебен кораб на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” до 1963 г.). През 1957 и 1958 г. във ВМС последователно постъпват стражевите кораби „Дръзки” и „Смели” (проект 50), а освен с тях страната разполага с трите подводници тип „Малютка” (у нас от 1954 г.), дивизион торпедни катери проект 123К, няколко различни проекта големи и малки преследвачи на подводници, десантни кораби и миночистачи. На практика - флотът в тази скопена пропаганда го няма! Единственият кораб (всъщност - катер), представен 1:1, е катерният миночистач (рейдов катер, проект 501). От торпедния катер е останал само картечарят ...
Възможните обяснения са няколко. Първото е развихрилата се по време на Студената война шпиономания. Тя е неразривно свързана с жестоките ограничения, наложени от официалната военна цензура. Всяко такова издание се приема в печатницата само ако някъде върху негова корица или титулна страница има поставен отпечатък с надпис: „Разрешено за печат!”, скрепен със саморъчния подпис на съответния цензор. И не на последно място трябва да споменем ограничителните клаузи на сключения с България в края на Втората световна война Парижки мирен договор (1947 г.). Те не разрешават на нашата страна да притежава във военния си флот торпедни катери и подводници. Именно затова историята на двата дивизиона започва задължително с кратък период на съществуване на територията на тогавашния Съветски съюз.
Слава Богу, военната цензура не е забранила тогава публикуването на снимки на обикновените матроси. И днес можем да се вгледаме в техните лица, в техните действия по бойните постове. Те също са важна част от нашата военноморска история!
Атанас ПАНАЙОТОВ
БОЕГОТОВНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВМС
Предлагаме на читателите на „Морски вестник” изображения, свързани с пропагандирането на боеготовността на българските ВМС в средата на ХХ век. Илюстрациите са от: „Албум от нагледни пособия за политическите занятия в Българската народна армия”, Свитък ІІ, Държавно военно издателство, 1959 г., тираж 6500.
Интересното в тях е това, че фактически тези снимки показват някаква боеготовност, но не и някаква боеспособност. На практика пропагандата тогава пропуска съществуването на ескадрения миноносец „Георги Димитров” (изведен от строя през 1960 г., но използван като учебен кораб на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” до 1963 г.). През 1957 и 1958 г. във ВМС последователно постъпват стражевите кораби „Дръзки” и „Смели” (проект 50), а освен с тях страната разполага с трите подводници тип „Малютка” (у нас от 1954 г.), дивизион торпедни катери проект 123К, няколко различни проекта големи и малки преследвачи на подводници, десантни кораби и миночистачи. На практика - флотът в тази скопена пропаганда го няма! Единственият кораб (всъщност - катер), представен 1:1, е катерният миночистач (рейдов катер, проект 501). От торпедния катер е останал само картечарят ...
Възможните обяснения са няколко. Първото е развихрилата се по време на Студената война шпиономания. Тя е неразривно свързана с жестоките ограничения, наложени от официалната военна цензура. Всяко такова издание се приема в печатницата само ако някъде върху негова корица или титулна страница има поставен отпечатък с надпис: „Разрешено за печат!”, скрепен със саморъчния подпис на съответния цензор. И не на последно място трябва да споменем ограничителните клаузи на сключения с България в края на Втората световна война Парижки мирен договор (1947 г.). Те не разрешават на нашата страна да притежава във военния си флот торпедни катери и подводници. Именно затова историята на двата дивизиона започва задължително с кратък период на съществуване на територията на тогавашния Съветски съюз.
Слава Богу, военната цензура не е забранила тогава публикуването на снимки на обикновените матроси. И днес можем да се вгледаме в техните лица, в техните действия по бойните постове. Те също са важна част от нашата военноморска история!
Атанас ПАНАЙОТОВ
