НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОЩЕ ЗА ДЕВНЯ ПРЕЗ РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА ОТ 1828-1829
ГОДИНА
По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. Девня има важно значение за руската армия - през нея минава най-късият път от Шумен, където е съсредоточена 40-хилядна турска армия начело със сераскер Хюсеин паша (Aga Huseyin Pasa) [1], за Варна, с 15-хиляден гарнизон начело с капудан паша Иззет Мехмед (Topal Izzet Mehmed Pasa), обсадена от руската армия [2]. В писмо до граф Дибич [3] от 6 септември 1828 г. император Николай I пише: „Во всяком случае, Девно имеет такую важность для нас, что надо удерживать этот пункт до последней крайности“ [4]. Снабдяването на руските войски, обсаждащи Шумен, става главно от Кюстенджа, Каварна, Балчик и Варна през Гебедже (Белослав), Девня и Козлуджа (Суворово).
За да защитят каменния мост над река Девня (и пътя към Варна), руснаците изграждат през есента на 1828 г. на източния бряг на реката два землени редута. В писмо от 29 август 1828 г. до граф Дибич император Николай I пише: „Пошлите хорошаго офицера для осмотра и поспешнаго укрепления поста у Девненской мельницы“ [5]. В писмо до императора от 30 август 1828 г. граф Дибич пише: „Мы пошлем в Девно капитана польских инженеров Шульца, чтобы отдать Вашему Императорскому Величеству отчет о произведенных им рекогносцировках“ [6].
През зимата на 1828-1829 г. главните сили на 6-ти и 7-ми пехотни корпуси са разположени в Кюстенджа, Мангалия, Каварна, Балчик, Варна, Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), Козлуджа, Девня и Провадия [7].
В Девня (подчинени на генерал-майор Павел Яковлевич Куприянов - командир на втора бригада на 10-та пехотна дивизия) лагеруват 6 роти от Одеския пехотен полк и няколко леки роти: трета от шеста артилерийска бригада; втора от седма артилерийска бригада; трета от шестнадесета артилерийска бригада; ескадрон от жандармерийския полк и сотня казаци от донския Александрински полк [8].
На 2 юли (ст. с.) 1829 г. частите на 6-ти пехотен корпус (за похода през Балкана), командвани от генерала от инфантерията Логин Осипович Рот, са в лагера при Девня, на път за река Камчия (през провлака между двете езера при Буюк Аладън - дн. Страшимирово) [9]. На 5 юли през Девня преминава и главнокомандващият руската армия - генералът от инфантерията граф Иван Иванович Дибич и Главната квартира, направили преход от 50 версти (1 верста - 1, 0668 км). Вечерта на 6 юли в Девня пристига и резервът на армията - 2-ри пехотен корпус, командван от генерала от кавалерията граф Петър Петрович Пален [10].
През юли 1829 г. активните военни действия се пренасят на юг от Балкана и Девня губи своето предишно значение. В лагера при Девненските воденици остава да лагерува (2 юли - 13 октомври) заразеният с чума Одески пехотен полк, с командир полковник Иосиф Михайлович Худинский.
1. ДЕВНЯ В СПОМЕНИТЕ НА ДОКТОР ЗЕЙДЛИЦ
„Аз си спомних най-краткия път до Девня и тръгнах напред с Дал и Паукер; болничните фургони ни последваха и към 7 часа ние вече бяхме в Девня. Ние спряхме там цял ден в очакване на Главната квартира. В болницата в Девня имаше 400 болни и само един доктор. По-голямата част от болните бяха без лекарства, но не се чувстваха по-зле от това. Повечето страдаха от треска, скорбут, дизентерия. За запълване на времето ние помагахме на доктор Брунер, къпахме се в чудесна планинска рекичка, а вечерта се качихме на планините, в подножието на които се беше разположила нашата болница, и се любувахме на вида на прекрасната долина, където имаше всичко, освен хора. Вечерта чухме оръдейни изстрели от Камчия; това беше Рот, който форсираше прехвърлянето през реката. Можехме да бъдем там, ако не бяхме вързани за Главната квартира. През нощта докторът на Генералния щаб - Вит, изпрати аптекаря Арендт с нареждане да се явим при него по-раничко на следващата сутрин.
На 7 юли в 5 часа ние вече бяхме при него и получихме заповед в 2 часа да отидем с болница № 2 за Главна квартира. В Девня имаше три болници.
В Девня имаше толкова болни, че се оказа необходимо да се устроят две болници - № 1 и № 2. Фургоните им бяха по-леки и по-подредени, отколкото болницата при Главната квартира; с тях беше по-леко да се преминат Балканите и затова на мен ми заповядаха по-бързо да се разпредели № 2 и да следваме с нея към Главната квартира. Ние се подготвихме за уреченото време, но тръгването беше отложено отначало за 12 часа, а после за 3 и половина. Целият обоз бе оставен за сега в Девня и трябваше после да се прехвърли зад Балканите“ [11] (Воспоминания доктора Зейдлица о Турецком походе 1829 года. // Русский архив, XVI, 1878, № 4, с. 426-428).
2. ЛАГЕРЪТ ПРИ УКРЕПЛЕНИЕТО НА ДЕВНЯ - 7-МИ ЮЛИ 1829 ГОДИНА
„Диспозиция за 7-мо число.
Лагерът при укреплението на Девня на 7-ми юли 1829 година.
Днес, т. е. на 7-ми юли, главната квартира на армията и войските на 2-ри пехотен корпус продължават да следват от Девня по направление на Османджи [12] (16 версти) по следния ред:
1. 5-ти и 6-ти Черноморски конни полкове.
2. Донската конно-артилерийска рота № 1.
3. Главната квартира на армията, под прикритието на батальона
ГОДИНА
По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. Девня има важно значение за руската армия - през нея минава най-късият път от Шумен, където е съсредоточена 40-хилядна турска армия начело със сераскер Хюсеин паша (Aga Huseyin Pasa) [1], за Варна, с 15-хиляден гарнизон начело с капудан паша Иззет Мехмед (Topal Izzet Mehmed Pasa), обсадена от руската армия [2]. В писмо до граф Дибич [3] от 6 септември 1828 г. император Николай I пише: „Во всяком случае, Девно имеет такую важность для нас, что надо удерживать этот пункт до последней крайности“ [4]. Снабдяването на руските войски, обсаждащи Шумен, става главно от Кюстенджа, Каварна, Балчик и Варна през Гебедже (Белослав), Девня и Козлуджа (Суворово).
За да защитят каменния мост над река Девня (и пътя към Варна), руснаците изграждат през есента на 1828 г. на източния бряг на реката два землени редута. В писмо от 29 август 1828 г. до граф Дибич император Николай I пише: „Пошлите хорошаго офицера для осмотра и поспешнаго укрепления поста у Девненской мельницы“ [5]. В писмо до императора от 30 август 1828 г. граф Дибич пише: „Мы пошлем в Девно капитана польских инженеров Шульца, чтобы отдать Вашему Императорскому Величеству отчет о произведенных им рекогносцировках“ [6].
През зимата на 1828-1829 г. главните сили на 6-ти и 7-ми пехотни корпуси са разположени в Кюстенджа, Мангалия, Каварна, Балчик, Варна, Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), Козлуджа, Девня и Провадия [7].
В Девня (подчинени на генерал-майор Павел Яковлевич Куприянов - командир на втора бригада на 10-та пехотна дивизия) лагеруват 6 роти от Одеския пехотен полк и няколко леки роти: трета от шеста артилерийска бригада; втора от седма артилерийска бригада; трета от шестнадесета артилерийска бригада; ескадрон от жандармерийския полк и сотня казаци от донския Александрински полк [8].
На 2 юли (ст. с.) 1829 г. частите на 6-ти пехотен корпус (за похода през Балкана), командвани от генерала от инфантерията Логин Осипович Рот, са в лагера при Девня, на път за река Камчия (през провлака между двете езера при Буюк Аладън - дн. Страшимирово) [9]. На 5 юли през Девня преминава и главнокомандващият руската армия - генералът от инфантерията граф Иван Иванович Дибич и Главната квартира, направили преход от 50 версти (1 верста - 1, 0668 км). Вечерта на 6 юли в Девня пристига и резервът на армията - 2-ри пехотен корпус, командван от генерала от кавалерията граф Петър Петрович Пален [10].
През юли 1829 г. активните военни действия се пренасят на юг от Балкана и Девня губи своето предишно значение. В лагера при Девненските воденици остава да лагерува (2 юли - 13 октомври) заразеният с чума Одески пехотен полк, с командир полковник Иосиф Михайлович Худинский.
1. ДЕВНЯ В СПОМЕНИТЕ НА ДОКТОР ЗЕЙДЛИЦ
„Аз си спомних най-краткия път до Девня и тръгнах напред с Дал и Паукер; болничните фургони ни последваха и към 7 часа ние вече бяхме в Девня. Ние спряхме там цял ден в очакване на Главната квартира. В болницата в Девня имаше 400 болни и само един доктор. По-голямата част от болните бяха без лекарства, но не се чувстваха по-зле от това. Повечето страдаха от треска, скорбут, дизентерия. За запълване на времето ние помагахме на доктор Брунер, къпахме се в чудесна планинска рекичка, а вечерта се качихме на планините, в подножието на които се беше разположила нашата болница, и се любувахме на вида на прекрасната долина, където имаше всичко, освен хора. Вечерта чухме оръдейни изстрели от Камчия; това беше Рот, който форсираше прехвърлянето през реката. Можехме да бъдем там, ако не бяхме вързани за Главната квартира. През нощта докторът на Генералния щаб - Вит, изпрати аптекаря Арендт с нареждане да се явим при него по-раничко на следващата сутрин.
На 7 юли в 5 часа ние вече бяхме при него и получихме заповед в 2 часа да отидем с болница № 2 за Главна квартира. В Девня имаше три болници.
В Девня имаше толкова болни, че се оказа необходимо да се устроят две болници - № 1 и № 2. Фургоните им бяха по-леки и по-подредени, отколкото болницата при Главната квартира; с тях беше по-леко да се преминат Балканите и затова на мен ми заповядаха по-бързо да се разпредели № 2 и да следваме с нея към Главната квартира. Ние се подготвихме за уреченото време, но тръгването беше отложено отначало за 12 часа, а после за 3 и половина. Целият обоз бе оставен за сега в Девня и трябваше после да се прехвърли зад Балканите“ [11] (Воспоминания доктора Зейдлица о Турецком походе 1829 года. // Русский архив, XVI, 1878, № 4, с. 426-428).
2. ЛАГЕРЪТ ПРИ УКРЕПЛЕНИЕТО НА ДЕВНЯ - 7-МИ ЮЛИ 1829 ГОДИНА
„Диспозиция за 7-мо число.
Лагерът при укреплението на Девня на 7-ми юли 1829 година.
Днес, т. е. на 7-ми юли, главната квартира на армията и войските на 2-ри пехотен корпус продължават да следват от Девня по направление на Османджи [12] (16 версти) по следния ред:
1. 5-ти и 6-ти Черноморски конни полкове.
2. Донската конно-артилерийска рота № 1.
3. Главната квартира на армията, под прикритието на батальона
Девня върху картата „Partie de la Turquie. Europe No. 21” - Philippe Vandermaelen, 1827.
Император Николай I.
Доктор Карл Карлович Зейдлиц.
Генерал от кавалерията граф Петър Петрович Пален.
Генерал-майор Федор Федорович Берг.
на Ладожски пехотен полк, на ескадрона на жандармеристите и казашкия полк на Долотин. Тръгват в 12 часа в полунощ.
4. Рота на 6-ти пионерен батальон.
5. Ракетна рота.
6. 1-ва бригада на 5-та пехотна дивизия с батарея № 1 и лека № 2 с роти на 5-та артилерийска бригада. Тръгват в 1 часа по обяд.
7. 6-та пехотна дивизия с нейната артилерия.
8. 1-ва бригада на 2-ра хусарска дивизия с конна рота № 3. Тръгват в 2 часа по обяд.
9. Корпусна квартира на 2-ри пехотен корпус.
10. Намиращата се при главната квартира, походна корпусна болница. Тръгват както и ариегарда в 3 часа и половина по обяд.
11. Ариегард на колоната, състоящ се от един пехотен батальон, чието назначение се предоставя на корпусния командир.
На генерал-майор Малиновски му се възложи да направи разпореждане в 11 часа в полунощ от моста, който е на река Девня, по двете страни на пътя към Гебедже, в пространство от една верста да бъде разположена верига, съставена от две роти на Ладожския пехотен полк (Ладожский пехотный полк), за прекъсване на всякакви контакти на войските напускащи Девня, с частите при Девня разположени по левия бряг на реката. При това трябва да бъде съблюдавана пълна предпазливост и по отношение на упоменатите две роти на Ладожския полк, които са в Девня, за заминаване за етапна служба, до момента, когато Одеският полк (Одесский пехотный полк) излезе от всяко съмнение по повод заразната болест, и че остава на пълна отговорност на командира на тези две роти на Ладожския полк, в който сега няма никакви признаци на зараза.
Останалите две роти на Ладожския полк, от които едната трябва да пристигне днес (т. е. на 7-мо число) с маркитантския обоз в Девня, трябва да бъдат насочени в Гебедже, където и трябва да бъдат под карантина, по специално нареждане на дежурния генерал на армията, на същото основание, както и гореспоменатите роти на Ладожския полк.
На длъжност генерал-квартирмайстер на армията генерал-майор Берг“ [13] (Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции. Часть 3. Подготовка к походу. С.-Петербург, Типография Главнаго управления уделов, 1905. Приложение № 5, с. 15).
3. ЧУМАВИЯТ ОДЕСКИ ПЕХОТЕН ПОЛК
„На 2 юли полкът премина в укреплението Девня, където се разположи на бивак, но чумата и тук не престана.
През юли само в един полкови лазарет починаха от чума 154 човека (без да се броят офицерите), въпреки, че основната маса на болните се пренасочваше към специална чумна болница. За ден в полка умираха понякога по още 27 човека. Младши лекарят Феоктисов почина от чума, старшият лекар Деничевски се поряза с бръснач.
Починаха и няколко офицера.
През август като че ли чумата престана, но след това избухна с нова сила.
Колко души общо загинаха от чума в Одеския полк - не може да се определи, но е достатъчно да се каже, че през 1829 година са премахнати от списъците като загинали 23 офицера и около 800 ниски чинове, а за първите три месеца на 1830 година около 1 400 ниски чинове починаха в различни болници.
През юни и юли починаха следните офицери: щабс-капитани: Петров, Берхголц, Захаров 1-ви и Верба 1-ви; поручици: Фредро, Фьодоров, Новицки, Захаров 3-ти; подпоручици: Гаврилов, Грипенберг, Раковски и Карпущенко; прапоршчици: Кузмицки 1-ви, Балицки, Ирликов, Савченко 2-ри, Верба 2-ри, Осмачкин, Москальов и Хейтел.
Може с увереност да се твърди, че те починаха от чума, защото уведомленията за тяхната смърт, след постъпването им в болница, пристигаха през 2-3 дни, в редки случаи след седмица.
Освен изброените по-горе починаха в различни болници още щабс-капитан Семичев и поручици Овсински и Булатов.
Като цяло, Одеския полк загуби през 1828-1829 години в битки не по-малко от тридесет офицера и ниски чинове, а починалите от болести бяха около 3 000 души“ (История 48 пехотнаго Одесскаго полка. Составил штабс-капитан Ф. Г. Попов. Т. I. Москва, Типография Русскаго Товарищества, 1911, с. 312-313).
Бележки:
1. През 1829 г. начело на турските войски в Североизточна България е великият везир (28.01.1829-17.02.1833) Решид Мехмед паша / Resit Mehmet Pasa (1780-1836).
2. През 1829 г. пътят от Шумен за Варна е защитен от землените редути при Ески арнаутлар (Староселец), Девня (Река Девня), Гебедже (Белослав) и Кара гюр (изселено през 1894 г.).
3. Граф Иван Иванович Дибич / Йохан Карл Фридрих Антон (1785-1831) - генерал от инфантерията, от 9 февруари 1829 г. - главнокомандващ армията на Балканите (на мястото на генерал-фелдмаршал П. Х. Витгенщайн).
4. Император Николай Павлович и гр. Дибич-Забалканский. Переписка 1828-1830 гг. (1828 г.). // Русская старина, 1880, т. XXIX, с. 902.
5. Император Николай Павлович и гр. Дибич-Забалканский. Переписка 1828-1830 гг. (1828 г.). // Русская старина, 1880, т. XXVIII, с. 422.
6. Пак там, с. 425.
Редутът при Девня (Река Девня) е изграден под ръководството на поручик Август Шулц от инженерния корпус на полската армия (Auguste Szultz, Corps du genie). И днес мястото му е известно на местното население с името „Табия“. Вж.: Н. К. Шильдер. Император Николай I. Его жизнь и царствование. Том второй, Издание А. С. Суворина, С.-Петербург, 1903, с. 527; М. Ростовцев. Две поздне-античныя расписныя гробницы из Костолаца (Viminacium) и Река Девне (Marcianopolis). // Записки классическаго отделения Русскаго археологическаго общества. Т. IX. Петроград: Типография Я. Башмаков и Ко., 1917, с. 58.
7. „Войска расположились в Европейской Турции на зимния квартиры. Главная квартира была в Яссах. Отряды заняли Варну, Каварну, Балчик, Мангалию, Базарджик, Праводы, Девно, Гебеджи, Исакчу, Кюстенджи, Бабадаг, Тульчу, Краиово, Браилов. Гвардейский корпус выступил на зимовку в Подольскую губернию“ (Библиотека для чтения, журнал словесности, наук художеств, промышлености, новостей и мод. Том шестьдесят-четвертый. Санктпетербург, В типографии К. Жернакова, 1844, с. 29).
8. Н. А. Лукьянович. Описание Турецкой войны 1828 и 1829 годов. Сочинение Гвардии капитана Лукьяновича. Часть третья. Санктпетербург, В Типографии Эдуарда Праца, 1847, с. 232-233.
9. В. А. Ляхов. Русская армия и флот в войне с Оттоманской Турцией в 1828-1829 годах. Ярославль, Верхне-Волжское книжное издательство, 1972, с. 234.
10. Пак там, с. 235; Энциклопедический лексикон. Том четвертый. Б-БАР. Санктпетербург, В типографии А. Плюшара, 1835, с. 180.
11. Карл Карлович Зейдлиц (Karl Johann von Seidlitz, 1798-1885) е прибалтийски немец, завършил през 1821 г. медицинския факултет на университета в Дерпт / Dorpat (Тарту, Естония). През 1823 г. е изпратен в Астрахан да ограничи избухналата там холера. През 1829 г., по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., е главен лекар на 2-ри пехотен корпус (под командването на генерала от кавалерията граф Пален). След сключването на мирния договор на 2 (14) септември 1829 г. работи в чумната болница в Адрианопол (Одрин), а от октомври 1829 г. до май 1830 г. е лекар на руското посолство в Константинопол (Цариград).
12. Село Османджи - край пътя от Константиново за Аврен, изчезнало през 1837 г.
13. Федор Федорович Берг (1793-1874) - генерал-майор (военен геодезист) по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. генерал-квартирмайстер на 2-ра армия (армията на Балканите).
Анастас АНГЕЛОВ
4. Рота на 6-ти пионерен батальон.
5. Ракетна рота.
6. 1-ва бригада на 5-та пехотна дивизия с батарея № 1 и лека № 2 с роти на 5-та артилерийска бригада. Тръгват в 1 часа по обяд.
7. 6-та пехотна дивизия с нейната артилерия.
8. 1-ва бригада на 2-ра хусарска дивизия с конна рота № 3. Тръгват в 2 часа по обяд.
9. Корпусна квартира на 2-ри пехотен корпус.
10. Намиращата се при главната квартира, походна корпусна болница. Тръгват както и ариегарда в 3 часа и половина по обяд.
11. Ариегард на колоната, състоящ се от един пехотен батальон, чието назначение се предоставя на корпусния командир.
На генерал-майор Малиновски му се възложи да направи разпореждане в 11 часа в полунощ от моста, който е на река Девня, по двете страни на пътя към Гебедже, в пространство от една верста да бъде разположена верига, съставена от две роти на Ладожския пехотен полк (Ладожский пехотный полк), за прекъсване на всякакви контакти на войските напускащи Девня, с частите при Девня разположени по левия бряг на реката. При това трябва да бъде съблюдавана пълна предпазливост и по отношение на упоменатите две роти на Ладожския полк, които са в Девня, за заминаване за етапна служба, до момента, когато Одеският полк (Одесский пехотный полк) излезе от всяко съмнение по повод заразната болест, и че остава на пълна отговорност на командира на тези две роти на Ладожския полк, в който сега няма никакви признаци на зараза.
Останалите две роти на Ладожския полк, от които едната трябва да пристигне днес (т. е. на 7-мо число) с маркитантския обоз в Девня, трябва да бъдат насочени в Гебедже, където и трябва да бъдат под карантина, по специално нареждане на дежурния генерал на армията, на същото основание, както и гореспоменатите роти на Ладожския полк.
На длъжност генерал-квартирмайстер на армията генерал-майор Берг“ [13] (Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции. Часть 3. Подготовка к походу. С.-Петербург, Типография Главнаго управления уделов, 1905. Приложение № 5, с. 15).
3. ЧУМАВИЯТ ОДЕСКИ ПЕХОТЕН ПОЛК
„На 2 юли полкът премина в укреплението Девня, където се разположи на бивак, но чумата и тук не престана.
През юли само в един полкови лазарет починаха от чума 154 човека (без да се броят офицерите), въпреки, че основната маса на болните се пренасочваше към специална чумна болница. За ден в полка умираха понякога по още 27 човека. Младши лекарят Феоктисов почина от чума, старшият лекар Деничевски се поряза с бръснач.
Починаха и няколко офицера.
През август като че ли чумата престана, но след това избухна с нова сила.
Колко души общо загинаха от чума в Одеския полк - не може да се определи, но е достатъчно да се каже, че през 1829 година са премахнати от списъците като загинали 23 офицера и около 800 ниски чинове, а за първите три месеца на 1830 година около 1 400 ниски чинове починаха в различни болници.
През юни и юли починаха следните офицери: щабс-капитани: Петров, Берхголц, Захаров 1-ви и Верба 1-ви; поручици: Фредро, Фьодоров, Новицки, Захаров 3-ти; подпоручици: Гаврилов, Грипенберг, Раковски и Карпущенко; прапоршчици: Кузмицки 1-ви, Балицки, Ирликов, Савченко 2-ри, Верба 2-ри, Осмачкин, Москальов и Хейтел.
Може с увереност да се твърди, че те починаха от чума, защото уведомленията за тяхната смърт, след постъпването им в болница, пристигаха през 2-3 дни, в редки случаи след седмица.
Освен изброените по-горе починаха в различни болници още щабс-капитан Семичев и поручици Овсински и Булатов.
Като цяло, Одеския полк загуби през 1828-1829 години в битки не по-малко от тридесет офицера и ниски чинове, а починалите от болести бяха около 3 000 души“ (История 48 пехотнаго Одесскаго полка. Составил штабс-капитан Ф. Г. Попов. Т. I. Москва, Типография Русскаго Товарищества, 1911, с. 312-313).
Бележки:
1. През 1829 г. начело на турските войски в Североизточна България е великият везир (28.01.1829-17.02.1833) Решид Мехмед паша / Resit Mehmet Pasa (1780-1836).
2. През 1829 г. пътят от Шумен за Варна е защитен от землените редути при Ески арнаутлар (Староселец), Девня (Река Девня), Гебедже (Белослав) и Кара гюр (изселено през 1894 г.).
3. Граф Иван Иванович Дибич / Йохан Карл Фридрих Антон (1785-1831) - генерал от инфантерията, от 9 февруари 1829 г. - главнокомандващ армията на Балканите (на мястото на генерал-фелдмаршал П. Х. Витгенщайн).
4. Император Николай Павлович и гр. Дибич-Забалканский. Переписка 1828-1830 гг. (1828 г.). // Русская старина, 1880, т. XXIX, с. 902.
5. Император Николай Павлович и гр. Дибич-Забалканский. Переписка 1828-1830 гг. (1828 г.). // Русская старина, 1880, т. XXVIII, с. 422.
6. Пак там, с. 425.
Редутът при Девня (Река Девня) е изграден под ръководството на поручик Август Шулц от инженерния корпус на полската армия (Auguste Szultz, Corps du genie). И днес мястото му е известно на местното население с името „Табия“. Вж.: Н. К. Шильдер. Император Николай I. Его жизнь и царствование. Том второй, Издание А. С. Суворина, С.-Петербург, 1903, с. 527; М. Ростовцев. Две поздне-античныя расписныя гробницы из Костолаца (Viminacium) и Река Девне (Marcianopolis). // Записки классическаго отделения Русскаго археологическаго общества. Т. IX. Петроград: Типография Я. Башмаков и Ко., 1917, с. 58.
7. „Войска расположились в Европейской Турции на зимния квартиры. Главная квартира была в Яссах. Отряды заняли Варну, Каварну, Балчик, Мангалию, Базарджик, Праводы, Девно, Гебеджи, Исакчу, Кюстенджи, Бабадаг, Тульчу, Краиово, Браилов. Гвардейский корпус выступил на зимовку в Подольскую губернию“ (Библиотека для чтения, журнал словесности, наук художеств, промышлености, новостей и мод. Том шестьдесят-четвертый. Санктпетербург, В типографии К. Жернакова, 1844, с. 29).
8. Н. А. Лукьянович. Описание Турецкой войны 1828 и 1829 годов. Сочинение Гвардии капитана Лукьяновича. Часть третья. Санктпетербург, В Типографии Эдуарда Праца, 1847, с. 232-233.
9. В. А. Ляхов. Русская армия и флот в войне с Оттоманской Турцией в 1828-1829 годах. Ярославль, Верхне-Волжское книжное издательство, 1972, с. 234.
10. Пак там, с. 235; Энциклопедический лексикон. Том четвертый. Б-БАР. Санктпетербург, В типографии А. Плюшара, 1835, с. 180.
11. Карл Карлович Зейдлиц (Karl Johann von Seidlitz, 1798-1885) е прибалтийски немец, завършил през 1821 г. медицинския факултет на университета в Дерпт / Dorpat (Тарту, Естония). През 1823 г. е изпратен в Астрахан да ограничи избухналата там холера. През 1829 г., по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., е главен лекар на 2-ри пехотен корпус (под командването на генерала от кавалерията граф Пален). След сключването на мирния договор на 2 (14) септември 1829 г. работи в чумната болница в Адрианопол (Одрин), а от октомври 1829 г. до май 1830 г. е лекар на руското посолство в Константинопол (Цариград).
12. Село Османджи - край пътя от Константиново за Аврен, изчезнало през 1837 г.
13. Федор Федорович Берг (1793-1874) - генерал-майор (военен геодезист) по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. генерал-квартирмайстер на 2-ра армия (армията на Балканите).
Анастас АНГЕЛОВ