
СПИСЪК НА ПРИСТИГНАЛИТЕ ПЪТНИЦИ С
ПАРАХОДА „СЪЕДИНЕНИЕ” НА 8.ХІІ. 1893 Г. ВЪВ
ВАРНА
По случай 130-та годишнина от обявяването на Съединението на България
В Държавния архив - Варна се съхранява интересен документ, който дава информацията за плаванията на парахода „Съединение” между българските черноморски пристанища Бургас, Варна, Балчик и Анхиело (дн. Поморие). Документът е списък на пристигналите пътници от Бургас с парахода „Съединение” на 8 декември 1893 г. във Варна, съставен от паспортното отделение на Пристанище Варна.
В списъка освен имената са посочени и родните места на пътниците, като двама от тях не са родени в България, а в Турция. Правописните грешки, допуснати от чиновника от паспортното отделение ни дават основание да предполагаме, че пътник № 10 Никола Корчов е всъщност известният Никола Корчев (1836 - 1921 г.) - спасителят на Самарското знаме при боевете при Стара Загора (31 юли 1877 г.) и заслужил правото да бъде последен негов знаменосец. След като е демобилизиран от Трета опълченска дружина той се установява да живее във Варна. През 1911 г. художникът Ярослав Вешин завършва своята известна картина за Самарското знаме и неговия знаменосец, за която позира дядо Никола Корчев.
Варненският вестник „Черно море” препечатва в брой 78 от 21 септември (стр. 3) съобщението на в. „Свобода”, че българското правителство „е ангажирало от 18 Август т.г. парахода „Съединение”, принадлежащ на Созополский жител К. Теофаниди, да извършва пощенската служба и съобщенията между нашите черноморски пристанища”. Уточнява се, че: „Според тоя контракт нашето правителство ще плаща за службата на казания параход 1800 лева на месец и фаровото право (фаровите такси - Ат. П.), докато тръгнат параходите на Българското Параходно Дружество”. Публикацията хвали българското правителство за това, че е отхвърлило офертата на австрийския „Лойд” за неговия параход „Султан” (120 000 лева плюс разходите за въглища, пристанищни и фарови такси). В края на публикацията се посочва: „Наистина, параходът е малък и неудобен, но не и за много време”.
E, снизхождението на вестник „Черно море” се изчерпва тогава, когато първият параход на Българското търговско параходно дружество „Борис” започва редовните си рейсове между българските черноморски пристанища: „Българският параход

Списък на пристигналите пътници от Бургас с парахода „Съединение” на 8 декември 1893 г. във Варна, съставен от паспортното отделение на Пристанище Варна.
Публикацията във в. „Черно море”, бр. 108, Варна, 18 юли 1894 г., с. 3.
Из статията „Кратки бележки за нашето мореплаване” (сп. „Морски сговор”, кн. 2, м. февруари 1924 г., с. 3) на Тодор Ангелов от Цариград.
„Борис” циркулира вече редовно между българските пристанища по Черно море всяка сряда и събота. Забележително е, че се намират още охотници да пътуват с удавника „Съединение”!” ... („Черно море”, бр. 108, Варна, 18 юли 1894 г., с. 3)
От предишната публикация в „Черно море” узнаваме, че собственикът на „Съединение” К. Теофаниди е български гражданин (вероятно от гръцки произход) - жител на Созопол. В статията си „Кратки бележки за нашето мореплаване” (сп. „Морски сговор”, кн. 2, м. февруари 1924 г., с. 3) Тодор Ангелов от Цариград пише: „Първият параход под българско знаме е бил параходът „Съединение”, който обслужвал линията Варна - Бургас, а понякога и Балчик. Той е бил малък параход с дървен корпус, който след малко време е бил ненапълно удобен за тази служба в Черно море”.
Така или иначе параход „Съединение” под българско знаме сме имали. Сега нямаме. Нямаме май и повече информация за първия параход с това име. И въпреки това:
Честит празник, уважаеми читатели на „Морски вестник”!
Атанас ПАНАЙОТОВ