НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПАМЕТНИК НА МОРЯКА ВЪВ ВАРНА - ЗАЩО НЕ
Русенци отдавна са го изградили. Както е казал Иван Вазов за папата на националните ни борби Раковски, нямаше нищо, а трябваше всичко и той го достави. Същото можем да кажем за Русе и съвременното българско корабоплаване. В едно време, когато е нямало нищо, тук първо се появяват кораби под българско знаме, обучават се екипажи и майстори, открива се флотски арсенал. Не случайно на своя паметник на моряка русенци са написали, че го посвещават на първопроходците.
У нас не е лесна работа да бъдеш паметник. Още щом се появява паметникът на моряка в Бургас и някой местен какаванин откъртил от него тамам 100 килограма меден къс, ох бабачко! И сега, мине се не мине, някъде по многострадалното съоръжение ще се подпише поредният обладател на спрей и мъдри мисли.
Във Варна сме царе да си местим паметниците, не че не ги мажем с боя или не ги поругаваме. Един от най-старите, този на загиналите във войната от 1885 г., първоначално затваря булевард „Мария Луиза” откъм площад „Съборни”. На запад от него е тръгвала улица „Ташоолу”, след това - „Владислав”, той и булевард „Карл Маркс”, сетне отново „Владислав” (както върви, дали пак няма да стане „Ташоолу”). Та този паметник един ден се оказал чак на спирка „Паметника”, а по-късно бе преместен в пространството непосредствено до партийния дом, опс - до кметството.
По-големите от мен си спомнят, че паметник-костница имаше на „братската могила”, още преди да кацне в Морската градина. В алеята между Пантеона и зоологическата градина има каменен кръст-паметник на руските воини, който е обезглавяван от вандали не знам колко пъти. Тази пасмина няма страх и се катери на невъобразими места, за да изрони последната буква от цветен метал, жалък остатък от паметен надпис.
Паметникът на Петко войвода също е преместван, този на българо-съветската дружба (на същата тази „братска могила”) споделя нейната съдба, а паметните знаци във Варна, посветени на Никола Вапцаров, хем са най-много, хем голям зор виждат да си намерят правилното място.
Ще рече, като сме намислили да градим паметник на моряка във Варна, трябва първо да решим от какво е мотивирано това наше намерение и второ, къде му е мястото. Бургазлии са написали в сайта на общината си, че техният паметник (на стойност 500 хиляди лева през 2007 г.) бил посветен на моряците, които не са се завърнали на спасителния бряг и на тези, които винаги ще се завръщат. Каламбурът е глуповат, май!
Капитан Орлин Станчев е предложил на страниците на е-Морски вестник варненският паметник да бъде посветен на всички загинали моряци („по-подходящо е да имаме паметник на онези, които са загинали в морето”). Звучи трогателно и отговорно, но кой знае защо не ме убеждава, че точно това е нужно днес на варненци. На града Варна - може би, но за мнозина варненци не съм убеден. Скепсисът ми се подхранва от цялата тази история с възникването на идеята, лобирането за „точно такъв” проект, бързината, с която реагира общината на повика на точно определени хора, споровете и съпротивата, която породи първоначалният замисъл.
Паметниците, освен да бъдат издигани, трябва да бъдат и обичани, а у нас вечните огньове горят не повече от 20 години. Да не стане пак, че искахме всичко да е както трябва, а се получи както винаги. Защото не е лесна работа да си паметник във Варна.
ЯНЧО, от онези, които все напират да се завръщат.
Русенци отдавна са го изградили. Както е казал Иван Вазов за папата на националните ни борби Раковски, нямаше нищо, а трябваше всичко и той го достави. Същото можем да кажем за Русе и съвременното българско корабоплаване. В едно време, когато е нямало нищо, тук първо се появяват кораби под българско знаме, обучават се екипажи и майстори, открива се флотски арсенал. Не случайно на своя паметник на моряка русенци са написали, че го посвещават на първопроходците.
У нас не е лесна работа да бъдеш паметник. Още щом се появява паметникът на моряка в Бургас и някой местен какаванин откъртил от него тамам 100 килограма меден къс, ох бабачко! И сега, мине се не мине, някъде по многострадалното съоръжение ще се подпише поредният обладател на спрей и мъдри мисли.
Във Варна сме царе да си местим паметниците, не че не ги мажем с боя или не ги поругаваме. Един от най-старите, този на загиналите във войната от 1885 г., първоначално затваря булевард „Мария Луиза” откъм площад „Съборни”. На запад от него е тръгвала улица „Ташоолу”, след това - „Владислав”, той и булевард „Карл Маркс”, сетне отново „Владислав” (както върви, дали пак няма да стане „Ташоолу”). Та този паметник един ден се оказал чак на спирка „Паметника”, а по-късно бе преместен в пространството непосредствено до партийния дом, опс - до кметството.
По-големите от мен си спомнят, че паметник-костница имаше на „братската могила”, още преди да кацне в Морската градина. В алеята между Пантеона и зоологическата градина има каменен кръст-паметник на руските воини, който е обезглавяван от вандали не знам колко пъти. Тази пасмина няма страх и се катери на невъобразими места, за да изрони последната буква от цветен метал, жалък остатък от паметен надпис.
Паметникът на Петко войвода също е преместван, този на българо-съветската дружба (на същата тази „братска могила”) споделя нейната съдба, а паметните знаци във Варна, посветени на Никола Вапцаров, хем са най-много, хем голям зор виждат да си намерят правилното място.
Ще рече, като сме намислили да градим паметник на моряка във Варна, трябва първо да решим от какво е мотивирано това наше намерение и второ, къде му е мястото. Бургазлии са написали в сайта на общината си, че техният паметник (на стойност 500 хиляди лева през 2007 г.) бил посветен на моряците, които не са се завърнали на спасителния бряг и на тези, които винаги ще се завръщат. Каламбурът е глуповат, май!
Капитан Орлин Станчев е предложил на страниците на е-Морски вестник варненският паметник да бъде посветен на всички загинали моряци („по-подходящо е да имаме паметник на онези, които са загинали в морето”). Звучи трогателно и отговорно, но кой знае защо не ме убеждава, че точно това е нужно днес на варненци. На града Варна - може би, но за мнозина варненци не съм убеден. Скепсисът ми се подхранва от цялата тази история с възникването на идеята, лобирането за „точно такъв” проект, бързината, с която реагира общината на повика на точно определени хора, споровете и съпротивата, която породи първоначалният замисъл.
Паметниците, освен да бъдат издигани, трябва да бъдат и обичани, а у нас вечните огньове горят не повече от 20 години. Да не стане пак, че искахме всичко да е както трябва, а се получи както винаги. Защото не е лесна работа да си паметник във Варна.
ЯНЧО, от онези, които все напират да се завръщат.
ЯНЧО, от онези, които все напират да се завръщат.
