НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
11 СЕПТЕМВРИ 2001 Г., ПОРТ ЧИВИТАВЕКИЯ,
ИТАЛИЯ
Ренесанс круизес (Renaissance Cruises) беше просперираща пасажерска компания, притежаваща 10 круизни кораба, посещаващи различни пристанища по света. Движеха се почти винаги пълни, а пасажерите бяха доволни до деня, в който …
Топло септемврийско утро. В 6 часа корабът се „плъзна“ както се казва, тихо на кея. Траповете за слизане на брега бяха подготвени и обезопасени. Автобусите бяха подредени като по конец в очакване на пасажерските екскурзии. Минах набързо да закуся преди да започна с обичайните си задължения. На влизане в салета забелязах, че пред големия телевизор се бяха скупчили 5-6 души от екипажа. В момента, който погледнах, видях самолет, забиващ се в небостъргач. Помислих си - нещастен случай. Докато закусвах, по CNN повтаряха едно и също: как самолети се забиват и след малко сградите рухват. След малко настана лека суматоха. Първо на всички стюарди беше наредено да заемат местата си, като при пожар на борда, а аз бях повикан от STAFF-капитана по УКВ-станцията. Кулите-близнаци в Ню Йорк бяха унищожени. Връчвайки ми списъка със забележките за отстраняване, STAFF-капитана ме предупреди да бъда особено внимателен и при най-малката нередност да уведомявам офицера по безопасността на кораба.
Взех куфара с инструментите и се отправих към пасажерските палуби. Заварих потресаваща гледка. Всички пасажери, повечето на групи, се прегръщаха и ридаеха. По-голяма част от тях бяха от Ню Йорк и всеки един от тях предполагаше, че в рухналите кули има свой близък. Повечето започнаха да си опаковат багажа и се готвеха да напускат кораба. Наложи се капитанът да успокоява всички по транслацията да продължат и довършат круиза, защото вероятно всички летища на САЩ са затворени. Ясно ми стана, че по пасажерските кабини не мога да свърша нищо и се отправих към ресторантите и баровете, които по това време не работеха.
В едно от фоайетата на италианския ресторант се натъкнах на група сервитьори и бармани във видимо весело настроение. Сърби по народност. Единият от групата - Зоран, с когото се познавахме, се отдели от групата и дойде при мен.
- Рожден ден ли празнувате? - попитах.
ИТАЛИЯ
Ренесанс круизес (Renaissance Cruises) беше просперираща пасажерска компания, притежаваща 10 круизни кораба, посещаващи различни пристанища по света. Движеха се почти винаги пълни, а пасажерите бяха доволни до деня, в който …
Топло септемврийско утро. В 6 часа корабът се „плъзна“ както се казва, тихо на кея. Траповете за слизане на брега бяха подготвени и обезопасени. Автобусите бяха подредени като по конец в очакване на пасажерските екскурзии. Минах набързо да закуся преди да започна с обичайните си задължения. На влизане в салета забелязах, че пред големия телевизор се бяха скупчили 5-6 души от екипажа. В момента, който погледнах, видях самолет, забиващ се в небостъргач. Помислих си - нещастен случай. Докато закусвах, по CNN повтаряха едно и също: как самолети се забиват и след малко сградите рухват. След малко настана лека суматоха. Първо на всички стюарди беше наредено да заемат местата си, като при пожар на борда, а аз бях повикан от STAFF-капитана по УКВ-станцията. Кулите-близнаци в Ню Йорк бяха унищожени. Връчвайки ми списъка със забележките за отстраняване, STAFF-капитана ме предупреди да бъда особено внимателен и при най-малката нередност да уведомявам офицера по безопасността на кораба.
Взех куфара с инструментите и се отправих към пасажерските палуби. Заварих потресаваща гледка. Всички пасажери, повечето на групи, се прегръщаха и ридаеха. По-голяма част от тях бяха от Ню Йорк и всеки един от тях предполагаше, че в рухналите кули има свой близък. Повечето започнаха да си опаковат багажа и се готвеха да напускат кораба. Наложи се капитанът да успокоява всички по транслацията да продължат и довършат круиза, защото вероятно всички летища на САЩ са затворени. Ясно ми стана, че по пасажерските кабини не мога да свърша нищо и се отправих към ресторантите и баровете, които по това време не работеха.
В едно от фоайетата на италианския ресторант се натъкнах на група сервитьори и бармани във видимо весело настроение. Сърби по народност. Единият от групата - Зоран, с когото се познавахме, се отдели от групата и дойде при мен.
- Рожден ден ли празнувате? - попитах.
Авторът Валентин Петушев по време на плаване във фиордите на Норвегия. Снимката е направена през м. август 2003 г. и е от неговия личен архив.
Действията в този разказ се развиват на борда на лайнера Renaissance Five, който е построен през 2000 г. в Chantiers de l'Atlantique, Франция. След фалита на своя собственик Renaissance Cruises е препродаван два пъти и днес плава под името NAUTICA.
Източник: https://upload.wikimedia.org
Източник: https://upload.wikimedia.org
- Празнуваме падането на двете кули. Мамицата им американска! Плачат ли сега? И ние плакахме преди два месеца.
Сетих се, че тогава, САЩ извършиха бомбардировки в Сърбия на мостове, електроцентрали, жп линии, при което загинаха и много невинни жители. Дълго време мислих как хора могат да се радват на нещастието на други хора.
Този ден екскурзии не се проведоха и малко пасажери излязоха на разходка в града. Останалите 6 дни до края на круиза протекоха вяло. Коментираше се основно за атентатите в Ню Йорк. Естествено само пасажерите. Екипажът нямаше право на мнение и коментар. Във Венеция слязоха всички пасажери, а нови нямаше. След напускането на последния турист отплавахме незабавно. Всички се питахме за къде пътуваме. Информация - никаква.
Един от корабните телевизионни канали показваше курса на кораба (посоката на движение), скорост в морски мили и посока на вятъра, вълна, температура. Забелязах, че корабът пътуваше около 1,5 - 2 часа в една посока и после още толкова време в обратна посока (на 180 градуса). Всички бяха в неведение.
На вечеря обявиха по транслацията, че в 20,00 часа капитанът ще направи брифинг в кабарето (най-голямата зала за представления). Всеки, който иска да получи информация за бъдещето на кораба и екипажа - да заповяда. В 19,45 часа залата се „пукаше“ по шевовете. Точно в 20,05 капитанът влезе с микрофон в ръка.
- С най-голямо съжаление искам да съобщя на всички, че компанията „Ренесанс Круизес“ фалира. Атентатът в Ню Йорк може да не стои в основата на фалита, но при всички случаи ще се получат сътресения в много сфери от живота на Америка. Сега плаваме в извън териториални води и ако е така хубаво времето, може да спираме на дрейф. Законът е такъв, че ако плавателен съд на фалирала компания влезе в пристанище, му се вземат документите и става един вид арестуван. Вода и провизии имаме в изобилие. До няколко дни от офиса ще обявят къде да чакаме корабите. Спрягат се Гибралтар, Пирея, Марсилия. Един от корабите може да отплава за Ню Йорк и да служи като хотел за работещите по разчистване на руините. От екипажа ще останат около 80 човека - основно палуба и машина и малка част обслужващ персонал. И накрая две добри новини: - На тези които продължат ще бъде изплатен бонус от една заплата, а тези които напускат ще си получат заплатите до последния ден - увериха от офиса.
Втората добра новина - обявявам всяка вечер парти за екипажа, което ще се провежда на различни палуби и ресторанти. Бирата и безалкохолното ще бъдат безплатни. Хората, които до вчера забавляваха туристите, музиканти, балет, артисти, фокусници от тази вечер ще правят това за екипажа. Нали получават заплати. Последваха бурни аплодисменти и неодобрителни възгласи от „ентъртейнмънта“.
Следващите няколко дни минаха неусетно. Завързахме корабите за около 2 месеца в Гибралтар, след това в Марсилия, където престояха година и половина. След което бяха продадени един по един на различни компании и сега отново обикалят по моретата и океаните.
10.09.2015 г.
Валентин ПЕТУШЕВ
Сетих се, че тогава, САЩ извършиха бомбардировки в Сърбия на мостове, електроцентрали, жп линии, при което загинаха и много невинни жители. Дълго време мислих как хора могат да се радват на нещастието на други хора.
Този ден екскурзии не се проведоха и малко пасажери излязоха на разходка в града. Останалите 6 дни до края на круиза протекоха вяло. Коментираше се основно за атентатите в Ню Йорк. Естествено само пасажерите. Екипажът нямаше право на мнение и коментар. Във Венеция слязоха всички пасажери, а нови нямаше. След напускането на последния турист отплавахме незабавно. Всички се питахме за къде пътуваме. Информация - никаква.
Един от корабните телевизионни канали показваше курса на кораба (посоката на движение), скорост в морски мили и посока на вятъра, вълна, температура. Забелязах, че корабът пътуваше около 1,5 - 2 часа в една посока и после още толкова време в обратна посока (на 180 градуса). Всички бяха в неведение.
На вечеря обявиха по транслацията, че в 20,00 часа капитанът ще направи брифинг в кабарето (най-голямата зала за представления). Всеки, който иска да получи информация за бъдещето на кораба и екипажа - да заповяда. В 19,45 часа залата се „пукаше“ по шевовете. Точно в 20,05 капитанът влезе с микрофон в ръка.
- С най-голямо съжаление искам да съобщя на всички, че компанията „Ренесанс Круизес“ фалира. Атентатът в Ню Йорк може да не стои в основата на фалита, но при всички случаи ще се получат сътресения в много сфери от живота на Америка. Сега плаваме в извън териториални води и ако е така хубаво времето, може да спираме на дрейф. Законът е такъв, че ако плавателен съд на фалирала компания влезе в пристанище, му се вземат документите и става един вид арестуван. Вода и провизии имаме в изобилие. До няколко дни от офиса ще обявят къде да чакаме корабите. Спрягат се Гибралтар, Пирея, Марсилия. Един от корабите може да отплава за Ню Йорк и да служи като хотел за работещите по разчистване на руините. От екипажа ще останат около 80 човека - основно палуба и машина и малка част обслужващ персонал. И накрая две добри новини: - На тези които продължат ще бъде изплатен бонус от една заплата, а тези които напускат ще си получат заплатите до последния ден - увериха от офиса.
Втората добра новина - обявявам всяка вечер парти за екипажа, което ще се провежда на различни палуби и ресторанти. Бирата и безалкохолното ще бъдат безплатни. Хората, които до вчера забавляваха туристите, музиканти, балет, артисти, фокусници от тази вечер ще правят това за екипажа. Нали получават заплати. Последваха бурни аплодисменти и неодобрителни възгласи от „ентъртейнмънта“.
Следващите няколко дни минаха неусетно. Завързахме корабите за около 2 месеца в Гибралтар, след това в Марсилия, където престояха година и половина. След което бяха продадени един по един на различни компании и сега отново обикалят по моретата и океаните.
10.09.2015 г.
Валентин ПЕТУШЕВ