НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК СЕ ПОЛАГАХА ОСНОВИТЕ НА 10-А БРИГАДА ТОРПЕДНИ КАТЕРИ
На основание Заповед на министъра на народната отбрана 00110/1970 г. и Заповед 0057/21.08.1970 г. на командващия ВМФ от 01.10.1970 г. трябваше да се сформира 10 бригада торпедни катери.
По принцип, за нас механиците, в тези години не се говореше много. Някак си нашата дейност се приемаше като нещо нормално и не дотолкова важно. По-голямо внимание се отделяше на командирите. Лично аз не съм против това, но да не забравяме, че командир без добър механик е като куцият човек без патерици. На мен обаче ми бе провървяло с командир. Още от 9-ти дивизион през далечната 1968 г. съдбата ме бе свързала с лейтенант Милан Жеков Миланов. В по-късните години, моят първи командир, израстна и стана командир на бригадата, а после и заместник-командващ на Флота.
Естествено е, че от нас не започва флота и с нас няма да свърши. Но по стечение на съдбата, ние се оказахме част от него и в определен отрязък от времето сме оставили някаква следа. Годините отлитат и следи в косите вплитат. Ние побеляхме и остаряхме. Някои колеги ги няма вече. Поеха своя път в отвъдното. Не ми се иска да ги забравяме.
През 2005 г. бригадата е закрита. На 12 юли 2012 г. (четвъртък) в 10.00 часа, в пункта за базиране Атия на Военноморска база Бургас, са свалени флаговете и катерите се изведени от състава на Военноморските сили. Ликвидирани бяха леките ударни сили на Българските ВМС.
През юни 1970 г. при чудесно време направихме плаване с малките торпедни катери (ТКА) проект 123 К. Направихме преход от Созопол до Балчик. На връщане сякаш природата реши да ни награди за трудностите, които бяхме преживяли преди това. Позволи ни да се насладим на високата скорост от 50 възела. Още чувам, далече зад кърмата на катера, шумът на двигателите. Тогава още не знаехме, че това ще ни бъде последното плаване с тях. Няколко дни след това командирът на дивизиона, тогава капитан ІІІ ранг Христакиев, ни събра и ни каза да си стегнем личният багаж и без коментари да се подготвим за заминаване.
И така през юли 1970 г. основния команден състав от екипажите на четирите катера на бъдещия 11 дивизион, качени на буксира заминахме за Севастопол. …
Пълният текст на разказа на о.з. капитан І ранг Кунчо Узунов можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
На основание Заповед на министъра на народната отбрана 00110/1970 г. и Заповед 0057/21.08.1970 г. на командващия ВМФ от 01.10.1970 г. трябваше да се сформира 10 бригада торпедни катери.
По принцип, за нас механиците, в тези години не се говореше много. Някак си нашата дейност се приемаше като нещо нормално и не дотолкова важно. По-голямо внимание се отделяше на командирите. Лично аз не съм против това, но да не забравяме, че командир без добър механик е като куцият човек без патерици. На мен обаче ми бе провървяло с командир. Още от 9-ти дивизион през далечната 1968 г. съдбата ме бе свързала с лейтенант Милан Жеков Миланов. В по-късните години, моят първи командир, израстна и стана командир на бригадата, а после и заместник-командващ на Флота.
Естествено е, че от нас не започва флота и с нас няма да свърши. Но по стечение на съдбата, ние се оказахме част от него и в определен отрязък от времето сме оставили някаква следа. Годините отлитат и следи в косите вплитат. Ние побеляхме и остаряхме. Някои колеги ги няма вече. Поеха своя път в отвъдното. Не ми се иска да ги забравяме.
През 2005 г. бригадата е закрита. На 12 юли 2012 г. (четвъртък) в 10.00 часа, в пункта за базиране Атия на Военноморска база Бургас, са свалени флаговете и катерите се изведени от състава на Военноморските сили. Ликвидирани бяха леките ударни сили на Българските ВМС.
През юни 1970 г. при чудесно време направихме плаване с малките торпедни катери (ТКА) проект 123 К. Направихме преход от Созопол до Балчик. На връщане сякаш природата реши да ни награди за трудностите, които бяхме преживяли преди това. Позволи ни да се насладим на високата скорост от 50 възела. Още чувам, далече зад кърмата на катера, шумът на двигателите. Тогава още не знаехме, че това ще ни бъде последното плаване с тях. Няколко дни след това командирът на дивизиона, тогава капитан ІІІ ранг Христакиев, ни събра и ни каза да си стегнем личният багаж и без коментари да се подготвим за заминаване.
И така през юли 1970 г. основния команден състав от екипажите на четирите катера на бъдещия 11 дивизион, качени на буксира заминахме за Севастопол. …
Пълният текст на разказа на о.з. капитан І ранг Кунчо Узунов можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.