НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДЕСЕТ БРОНЗОВИ ДИХАЛКА НА АПОЛОНИЯ ПОНТИКА
За тетрадрахмите и някои други сребърни номинали и монетни типове на
Аполония Понтика (намираща се на мястото на днешния Созопол) е писано в различни публикации на страниците на „Морски вестник“. Наскоро Евгени Паунов направи коментар и на уникалния аполонийски златен статер. Това, което обаче се споменава по-рядко не само тук, а и в специализираните издания, са бронзовите монети на черноморската колония.
Освен своето златно и сребърно монетосечене, античната Аполония Понтика емитира и нискостойностни бронзови парични знаци. Прието е тези монети да се наричат дихалк или дихалкон.
Според SNG4 емитирането на дихалковете в монетарниците на Аполония
Понтика започва от средата на IV в. и обхваща целия III в. пр. Хр. Аверсът на монетите представя бог Аполон надясно. На реверса е изобразена изправена котва с буква „?“ отляво и рак вдясно. Около котвата е изписан текст на гръцки …
Пълния текст на статията на изследователя Калоян Руменов ДИМОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
За тетрадрахмите и някои други сребърни номинали и монетни типове на
Аполония Понтика (намираща се на мястото на днешния Созопол) е писано в различни публикации на страниците на „Морски вестник“. Наскоро Евгени Паунов направи коментар и на уникалния аполонийски златен статер. Това, което обаче се споменава по-рядко не само тук, а и в специализираните издания, са бронзовите монети на черноморската колония.
Освен своето златно и сребърно монетосечене, античната Аполония Понтика емитира и нискостойностни бронзови парични знаци. Прието е тези монети да се наричат дихалк или дихалкон.
Според SNG4 емитирането на дихалковете в монетарниците на Аполония
Понтика започва от средата на IV в. и обхваща целия III в. пр. Хр. Аверсът на монетите представя бог Аполон надясно. На реверса е изобразена изправена котва с буква „?“ отляво и рак вдясно. Около котвата е изписан текст на гръцки …
Пълния текст на статията на изследователя Калоян Руменов ДИМОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
