НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК БЕШЕ, КОГАТО БЕШЕ „ХУБАВО”
Когато беше „хубаво”, тоест - при социализЪма, всички бяхме равни и щастливи. Злите езици твърдят, че е имало и по-равни, но аз не познавам такива. Може и нещастни да е имало, ама смееха ли да се оплачат!
Разказвал съм в е.Морски вестник какво имаше-нямаше, когато бях малък (два вида хляб, кашкавал, бира, ракия и т. н.).
Имаше и първа и втора категория труд в сектор „Сигурност”. „Първа категория” бяха военнослужещите от БНА, всички цивилни длъжности в системата на МНО бяха от трета категория.
Милиционерите бяха „втора категория” и се пенсионираха на 55-годишна възраст. Като дойде Демонкрацията, направиха им мили очи и сега маса „тарикати” (вж Баш Бакан) са се присламчили към тях.
За пенсия на кадровия военнослужещ му искаха 20 години служба, а за всяка година отгоре (но не повече от 6), пенсията му растеше с по 2 процента, докато достигне 67 процента от заплатата.
След като се пенсионира, ако започне работа по трудов договор, новата му заплата заедно с пенсията не можеше да надвишава последната му брутна военна заплата.
Прословутото обезщетение при уволнение беше от 12 заплати, обложени с 9 процента данък общ доход.
Отпускът на лейтенанта и на сержанта без прослужени години беше 30 календарни дни, като за всяка прослужена година се добавяше по 1, но не повече от 20. (Като лейтенант първа година на служба ме пускаха 8 пъти в отпуск за по 20 дни, а ме викаха „по спешност” на служба на втория или на третия ден, голям кеф).
За носене на дежурства нито се плащаше, нито се даваха компенсации, освен за наряд в празничен ден. Въпреки това цивилните ми приятели все ме питаха, „вие като се освободите от дежурство, нали на другия ден почивате?”
Мога да споделя за незнаещите колко беше хубаво да бъдеш „плавсъстав” и да носиш „стража” на кораба, колко бяха големи заплатите (по три шапки пари), колко щастливи и горди бяха офицерите, когато се случеше някое полуграмотно г….о да ги прави на маймуни…
Нека да си го спестим, това последното, обаче беше много хубаво, беден ли си, дядо Попе …
Янчо, рентиер
P.S.
Разпитвах един ден баба ми Вълкана (кръстена на вълчата майка, която баща й уловил в деня, в който се е родила), хубаво ли беше „едно време”. Тя взе да ми разправя за войни, за мор, за глад, за умрели деца, за болести … „Ама всичкото ни беше хубаво - заключи най-накрая - защото бяхме млади!” Ега ти и живота!
Когато беше „хубаво”, тоест - при социализЪма, всички бяхме равни и щастливи. Злите езици твърдят, че е имало и по-равни, но аз не познавам такива. Може и нещастни да е имало, ама смееха ли да се оплачат!
Разказвал съм в е.Морски вестник какво имаше-нямаше, когато бях малък (два вида хляб, кашкавал, бира, ракия и т. н.).
Имаше и първа и втора категория труд в сектор „Сигурност”. „Първа категория” бяха военнослужещите от БНА, всички цивилни длъжности в системата на МНО бяха от трета категория.
Милиционерите бяха „втора категория” и се пенсионираха на 55-годишна възраст. Като дойде Демонкрацията, направиха им мили очи и сега маса „тарикати” (вж Баш Бакан) са се присламчили към тях.
За пенсия на кадровия военнослужещ му искаха 20 години служба, а за всяка година отгоре (но не повече от 6), пенсията му растеше с по 2 процента, докато достигне 67 процента от заплатата.
След като се пенсионира, ако започне работа по трудов договор, новата му заплата заедно с пенсията не можеше да надвишава последната му брутна военна заплата.
Прословутото обезщетение при уволнение беше от 12 заплати, обложени с 9 процента данък общ доход.
Отпускът на лейтенанта и на сержанта без прослужени години беше 30 календарни дни, като за всяка прослужена година се добавяше по 1, но не повече от 20. (Като лейтенант първа година на служба ме пускаха 8 пъти в отпуск за по 20 дни, а ме викаха „по спешност” на служба на втория или на третия ден, голям кеф).
За носене на дежурства нито се плащаше, нито се даваха компенсации, освен за наряд в празничен ден. Въпреки това цивилните ми приятели все ме питаха, „вие като се освободите от дежурство, нали на другия ден почивате?”
Мога да споделя за незнаещите колко беше хубаво да бъдеш „плавсъстав” и да носиш „стража” на кораба, колко бяха големи заплатите (по три шапки пари), колко щастливи и горди бяха офицерите, когато се случеше някое полуграмотно г….о да ги прави на маймуни…
Нека да си го спестим, това последното, обаче беше много хубаво, беден ли си, дядо Попе …
Янчо, рентиер
P.S.
Разпитвах един ден баба ми Вълкана (кръстена на вълчата майка, която баща й уловил в деня, в който се е родила), хубаво ли беше „едно време”. Тя взе да ми разправя за войни, за мор, за глад, за умрели деца, за болести … „Ама всичкото ни беше хубаво - заключи най-накрая - защото бяхме млади!” Ега ти и живота!
Лятото на 1978 година. Част от екипажа на стражеви кораб „Смели”, командван от капитан-лейтенант Георги Испански (най в ляво). Тези мъже се усмихват, а всяка трета вечер оставаха „стража” на кораба, като към тази „екстра” се прибавяха и вечерите, когато корабът им застъпваше в бойно дежурство, когато се обявяваше щормова готовност. Ученията и останалите плавания, в това число и ескадрите в Средиземно море - башка! Но това не им пречеше да се усмихват.
