НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
WOW! КОМУ Е НУЖНО ВСИЧКО ТОВА?
Или: Пази Боже, сляпо да прогледа!
Този въпрос (от заглавието) си го задават много хора по света и особено онези, които знаят за какво става дума във ветроходството. И едва ли някой ще намери справедлив отговор.
Гледайки тази ... яхта или по-скоро този плавателен съд с три мачти, се сещам за много хора с тежко и отчайващо бедно детство, в което са доминирали насилието, алкохола, побоите в семейството и/или пълното презрение към човешкия живот.
После съвсем изненадващо са дошли големите пари и започват мегаломанските изцепки.
Примерите в това отношение са хиляди, но един от най-фрапиращите е ТОВА, което ще предложа на любезните читатели на „Морски вестник“.
„ТОВА“ - то се води яхта и трябва да го приемем за такава, въпреки всички условности на понятието. Тъй като и аз се чудя как да започна, ще прибягна към един способ на учителките от основното училище: „И сега, мили дечица, закрийте с ръчички дългите около сто (!) метра мачти на снимката и нека да остане само корпусчето на тази яхтичка, която е дълга само 143 метра. И какво виждаме сега, мили дечица? Вижда се само корпусчето, нали? И на какво ни прилича това корпусче? Я, Иванчо, кажи ти, нали татко ти е офицер във ВМС. Правилно, Иванчо, корпусчето прилича на недостроен боен кораб със специално предназначение. А мачтите, милите, са сложени само за камуфлаж, та всички да си мислят, че става дума за ВЕТРОХОДНА яхта.“ …
Пълният текст на кореспонденцията можете да прочетете в авторската рубрика „На остър бейдевинд с Жоро Никлев”.
Или: Пази Боже, сляпо да прогледа!
Този въпрос (от заглавието) си го задават много хора по света и особено онези, които знаят за какво става дума във ветроходството. И едва ли някой ще намери справедлив отговор.
Гледайки тази ... яхта или по-скоро този плавателен съд с три мачти, се сещам за много хора с тежко и отчайващо бедно детство, в което са доминирали насилието, алкохола, побоите в семейството и/или пълното презрение към човешкия живот.
После съвсем изненадващо са дошли големите пари и започват мегаломанските изцепки.
Примерите в това отношение са хиляди, но един от най-фрапиращите е ТОВА, което ще предложа на любезните читатели на „Морски вестник“.
„ТОВА“ - то се води яхта и трябва да го приемем за такава, въпреки всички условности на понятието. Тъй като и аз се чудя как да започна, ще прибягна към един способ на учителките от основното училище: „И сега, мили дечица, закрийте с ръчички дългите около сто (!) метра мачти на снимката и нека да остане само корпусчето на тази яхтичка, която е дълга само 143 метра. И какво виждаме сега, мили дечица? Вижда се само корпусчето, нали? И на какво ни прилича това корпусче? Я, Иванчо, кажи ти, нали татко ти е офицер във ВМС. Правилно, Иванчо, корпусчето прилича на недостроен боен кораб със специално предназначение. А мачтите, милите, са сложени само за камуфлаж, та всички да си мислят, че става дума за ВЕТРОХОДНА яхта.“ …
Пълният текст на кореспонденцията можете да прочетете в авторската рубрика „На остър бейдевинд с Жоро Никлев”.