НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КЪМ ДОКА НА КРЗ „ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ” ПРЕЗ СТАРИЯ КАНАЛ МОРЕ-ЕЗЕРО
В КРЗ „Флотски арсенал” пристигнахме сутринта. Идвахме за планов доков ремонт. Посочиха ни място за заставане на ремонтния кей, зад един морски тралчик (миночистач). С широк заход се насочихме натам. Минахме почти до борда на новия плаващ док. Докът работеше в завода повече от година, но все още го наричаха нов. Наистина го купили нов. Купили го и след това установили, че е по-широк от канала море-езеро (тогава той бе единствен, преди прокопаването на новия). Да, ама плавателният път към завода е през езерото. Друг път няма. Нямало как, преправили го. Почти невероятно, нали? Все пак докът впечатляваше с размерите си. В него свободно можеха да се разположат, едновременно за ремонт, по два и повече от нашите военни кораби. Сега беше празен. Вероятно го подготвяха за довечера. Тази вечер трябваше да влезем в него, ние с нашият малък десантен кораб и някакъв съветски морски тралчик. Вероятно този, зад чиято кърма се бяхме насочили да застанем ...
Пълният текст на разказа на о.з. капитан І ранг Лъчезар ЛАЗАРОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
В КРЗ „Флотски арсенал” пристигнахме сутринта. Идвахме за планов доков ремонт. Посочиха ни място за заставане на ремонтния кей, зад един морски тралчик (миночистач). С широк заход се насочихме натам. Минахме почти до борда на новия плаващ док. Докът работеше в завода повече от година, но все още го наричаха нов. Наистина го купили нов. Купили го и след това установили, че е по-широк от канала море-езеро (тогава той бе единствен, преди прокопаването на новия). Да, ама плавателният път към завода е през езерото. Друг път няма. Нямало как, преправили го. Почти невероятно, нали? Все пак докът впечатляваше с размерите си. В него свободно можеха да се разположат, едновременно за ремонт, по два и повече от нашите военни кораби. Сега беше празен. Вероятно го подготвяха за довечера. Тази вечер трябваше да влезем в него, ние с нашият малък десантен кораб и някакъв съветски морски тралчик. Вероятно този, зад чиято кърма се бяхме насочили да застанем ...
Пълният текст на разказа на о.з. капитан І ранг Лъчезар ЛАЗАРОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.