НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРСКИ ЧЕСТОТИ И КАНАЛИ НА УКВ - МАЛЪК РАЗКАЗ ЗА МИНАЛОТО И ДУМИ ЗА БЪДЕЩЕТО
По случай провеждащата се Световна радиокомуникационна конференция WRC 15
В тази статия съвсем накратко е проучен и проследен пътят на развитие на морските УКВ честоти и канали. Статията е част от поредица „16 канал” на автора.
До 1947 г. не е имало специално разпределение на морски УКВ честоти. Разбира се, чисто исторически УКВ (30 MHz - 300 MHz) започват да се използват и развиват още в първите десетилетия на XX век и дори преди това. Знайно е, че в началните години на радиото основно се ползват дълги и средни вълни. Историята на УКВ е интересна с това, че епохалните доказателства на Рудолф Хайнрих Херц за потвърждение на теорията на на Максуел за електромагнитните вълни са извършени именно на УКВ. Случва се в периода 1886 - 1888 г. в университета в Карлсруе.
Но практическото използване в широк мащаб на тези вълни започва реално след 1936 г., когато Ервин Армстронг (изобретателят на суперхетеродинните схеми на радиоприемниците, които и до ден днешен продължават да се използват навсякъде) теоретично доказва ползите и практически реализира и патентова устройствата (предаватели, приемници) с честотна модулация на УКВ. В началото те най-много се ползват в радиоразпръскването и в професионалните връзки (за самолети са с амплитудна модулация, поради ефекта на Доплер). Това продължава и досега - приемниците в нашите коли работят именно с честотна модулация на УКВ.
Използването на УКВ в морските комуникации изисква отделни (допълнителни и специализирани) от общите комуникационни регулации, за да има ред и морските комуникации да са максимално полезни при трудните морски условия и инциденти. …
Пълният текст на статията на инж. Стефан ДИМИТРОВ (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.
По случай провеждащата се Световна радиокомуникационна конференция WRC 15
В тази статия съвсем накратко е проучен и проследен пътят на развитие на морските УКВ честоти и канали. Статията е част от поредица „16 канал” на автора.
До 1947 г. не е имало специално разпределение на морски УКВ честоти. Разбира се, чисто исторически УКВ (30 MHz - 300 MHz) започват да се използват и развиват още в първите десетилетия на XX век и дори преди това. Знайно е, че в началните години на радиото основно се ползват дълги и средни вълни. Историята на УКВ е интересна с това, че епохалните доказателства на Рудолф Хайнрих Херц за потвърждение на теорията на на Максуел за електромагнитните вълни са извършени именно на УКВ. Случва се в периода 1886 - 1888 г. в университета в Карлсруе.
Но практическото използване в широк мащаб на тези вълни започва реално след 1936 г., когато Ервин Армстронг (изобретателят на суперхетеродинните схеми на радиоприемниците, които и до ден днешен продължават да се използват навсякъде) теоретично доказва ползите и практически реализира и патентова устройствата (предаватели, приемници) с честотна модулация на УКВ. В началото те най-много се ползват в радиоразпръскването и в професионалните връзки (за самолети са с амплитудна модулация, поради ефекта на Доплер). Това продължава и досега - приемниците в нашите коли работят именно с честотна модулация на УКВ.
Използването на УКВ в морските комуникации изисква отделни (допълнителни и специализирани) от общите комуникационни регулации, за да има ред и морските комуникации да са максимално полезни при трудните морски условия и инциденти. …
Пълният текст на статията на инж. Стефан ДИМИТРОВ (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.