НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КИЗИКЕНИ ОТ ЮЖНОТО ЧЕРНОМОРИЕ
През 2003 г. в колекцията на един бургаски колекционер постъпи кизекен, открит сред развалините на античната катойкия на Месамбрия при село Оризаре, Несебърска община. Ето неговото описание:
Л. Дионис, гол е яхнал пантера, скачаща наляво. В лявата ръка държи тирс, а с дясната се докосва до шията на животното. Прическата е събрана на кок. Под пантерата - риба тон, наляво.
О. Вдлъбнат квадрат
Eltron. Статер, 18.5/19 мм. 15. 41 гр. Датира се около 350 г. пр. Хр. (Hurter, Liewland 2002, S. 24, Nr 6).
Кизикенът от Оризаре има точна аналогия в една публикация на Силвия Хуртер и Ханс-Йоахим Ливланд (Hurter, Liewland 2002, 21-39, Nr 6). Те датират този тип в периода 350-320 г. пр. Хр. и въз основа на това новата находка от територията на Месамбрия трябва да се причисли към Група ІV според класификацията на H. von Fritze (Fritze 1912, S. 31).
При датирането на кизикенът от типа „Дионис върху пантера” Хуртер и Ливланд се позовават на Милденберг (Mildenberg 1993-94, 27). Според тях този тип присъства и в голямото съкровище от Принцовите острови (Regling 1931, 106-124). В това съкровище както е добре известно има статери на Филип Македонски (Зограф 1951, с. 106), които са съществени за циркулационната среда на новия екземпляр от месамбрийската катойкия „Оризаре”.
Съкровището от Принцовите острови се състои от 160 кизикена, четири електронови монети на Лампсак, 16 статера на Пантикапей и 26 статера на Филип II Македонски. Най-късните Филипови монети датират в диапазона между 356 - 352 г. пр. Хр. И това се приема за terminus post quem за заравянето на съкровището. Липсата на Александрови статери тласка Зограф към заключението, че terminus ante quem e 333 г. пр. Хр., когато те наводняват пазарите на Източно-средиземноморските и Черноморските области (Зограф 1951, с. 106). Следователно хронологическия отрязък 350 - 320 г. е малко пресилен за датирането на статерите от типа „Дионис върху пантера”. По всичко изглежда, че ако приемем годините около 350 г. за дата на емитиране на този тип, ще бъдем много по-близо до истината. Съществува и по-дребен номинал (1/24) от същия тип (Hurter, Liewland 2002, 24, Nr. 7).
Не може да не ни направи впечатление теглото на новооткрития в месамбрийската катойкия „Оризаре” кизикен. Той тежи 15.41 гр. - т. ест. той е доста по лек от обичайното средно тегло на този номинал в Кизик, което е около 16 00 гр.
Кизикенът от Оризаре ни подтиква да си припомним, че той не е първият и едва ли ще бъде последният от зоната на българското Южно Черноморие. Още през 1942 г. Тодор Герасимов е публикувал два електронови статера на Кизик от района на Бургаския залив. Първият е открит в землището на Русокастро и е от типа „Европа язди бик”, а вторият от недалечния град Камено е „Юноша язди делфин и държи в ръката си риба” (Герасимов 1942, с. 88 № 16 и 15). И двете селища се намират в плодородното Бургаско поле, което от древността до днес е прочуто с голямото си плодородие. От край време тук се е произвеждало много жито и други зърнени храни.
Статерите от Русокастро и Камено се отнасят към втората група по Фритце и следователно се датират през втората половина на VI в. пр. Хр. (Fritze 1912, Nr. 108 und 110). Тази датировка е близка до датата на цяло съкровище от монети на Кизик и на лидийския цар Крез. Това е находката от месамбрийската катойкия „Свети Влас”.
През 1950 г. Тодор Герасимов ни дава сведение за откриването на по-дребни елекронови монети на Кизик недалеч от древната Месамбрия в старопланинско село Свети Влас вероятно в сред останките на намиращата се тук катойкия на дорийската колония (Герасимов 1950, 325). През 1948 г. тук е било намерено съкровище от монети на Кизик и лидийския цар Крез, царувал в средата на VІ в. пр. Хр. Златната монета на Крез и кизикските по-дребни номинали. Герасимов е описал като 1/3
През 2003 г. в колекцията на един бургаски колекционер постъпи кизекен, открит сред развалините на античната катойкия на Месамбрия при село Оризаре, Несебърска община. Ето неговото описание:
Л. Дионис, гол е яхнал пантера, скачаща наляво. В лявата ръка държи тирс, а с дясната се докосва до шията на животното. Прическата е събрана на кок. Под пантерата - риба тон, наляво.
О. Вдлъбнат квадрат
Eltron. Статер, 18.5/19 мм. 15. 41 гр. Датира се около 350 г. пр. Хр. (Hurter, Liewland 2002, S. 24, Nr 6).
Кизикенът от Оризаре има точна аналогия в една публикация на Силвия Хуртер и Ханс-Йоахим Ливланд (Hurter, Liewland 2002, 21-39, Nr 6). Те датират този тип в периода 350-320 г. пр. Хр. и въз основа на това новата находка от територията на Месамбрия трябва да се причисли към Група ІV според класификацията на H. von Fritze (Fritze 1912, S. 31).
При датирането на кизикенът от типа „Дионис върху пантера” Хуртер и Ливланд се позовават на Милденберг (Mildenberg 1993-94, 27). Според тях този тип присъства и в голямото съкровище от Принцовите острови (Regling 1931, 106-124). В това съкровище както е добре известно има статери на Филип Македонски (Зограф 1951, с. 106), които са съществени за циркулационната среда на новия екземпляр от месамбрийската катойкия „Оризаре”.
Съкровището от Принцовите острови се състои от 160 кизикена, четири електронови монети на Лампсак, 16 статера на Пантикапей и 26 статера на Филип II Македонски. Най-късните Филипови монети датират в диапазона между 356 - 352 г. пр. Хр. И това се приема за terminus post quem за заравянето на съкровището. Липсата на Александрови статери тласка Зограф към заключението, че terminus ante quem e 333 г. пр. Хр., когато те наводняват пазарите на Източно-средиземноморските и Черноморските области (Зограф 1951, с. 106). Следователно хронологическия отрязък 350 - 320 г. е малко пресилен за датирането на статерите от типа „Дионис върху пантера”. По всичко изглежда, че ако приемем годините около 350 г. за дата на емитиране на този тип, ще бъдем много по-близо до истината. Съществува и по-дребен номинал (1/24) от същия тип (Hurter, Liewland 2002, 24, Nr. 7).
Не може да не ни направи впечатление теглото на новооткрития в месамбрийската катойкия „Оризаре” кизикен. Той тежи 15.41 гр. - т. ест. той е доста по лек от обичайното средно тегло на този номинал в Кизик, което е около 16 00 гр.
Кизикенът от Оризаре ни подтиква да си припомним, че той не е първият и едва ли ще бъде последният от зоната на българското Южно Черноморие. Още през 1942 г. Тодор Герасимов е публикувал два електронови статера на Кизик от района на Бургаския залив. Първият е открит в землището на Русокастро и е от типа „Европа язди бик”, а вторият от недалечния град Камено е „Юноша язди делфин и държи в ръката си риба” (Герасимов 1942, с. 88 № 16 и 15). И двете селища се намират в плодородното Бургаско поле, което от древността до днес е прочуто с голямото си плодородие. От край време тук се е произвеждало много жито и други зърнени храни.
Статерите от Русокастро и Камено се отнасят към втората група по Фритце и следователно се датират през втората половина на VI в. пр. Хр. (Fritze 1912, Nr. 108 und 110). Тази датировка е близка до датата на цяло съкровище от монети на Кизик и на лидийския цар Крез. Това е находката от месамбрийската катойкия „Свети Влас”.
През 1950 г. Тодор Герасимов ни дава сведение за откриването на по-дребни елекронови монети на Кизик недалеч от древната Месамбрия в старопланинско село Свети Влас вероятно в сред останките на намиращата се тук катойкия на дорийската колония (Герасимов 1950, 325). През 1948 г. тук е било намерено съкровище от монети на Кизик и лидийския цар Крез, царувал в средата на VІ в. пр. Хр. Златната монета на Крез и кизикските по-дребни номинали. Герасимов е описал като 1/3
Кизикенът от Оризаре, аверс.
Кизикенът от Оризаре, реверс.
Кизикенът от Созопол, аверс.
Кизикенът от Созопол, реверс.
златен статер на лидийския цар Крез и две монети на Кизик - едно хекте - 1/6 с протоме на куче и риба тон под него (2.60 гр.) и едно хемихекте -половин хекте с глава на риба, надясно (1.4 гр.).
Следва да отбележим кизикенът от Созопол, който се съхранява в колекцията на Археологически музей - Бургас (Инв. № 1238). Той е бил откупен през 1961 г. и наскоро след това е публикуван от проф. Михаил Лазаров (Lazarov 1963). Созополския кизикен е от типа „Мъжка глава с лавров венец наляво”.
На 31 март 1998 г. в Археологически музей - Бургас постъпи информация, че в Източна Старопланина планина между Несебър и Поморие е открито ново съкровище от кизикени. Според устни описания на колекционери, които са видели част от находката, се разбира, че съкровището се е състояло от най-малко три типа статери от електрон. Първият е с изображение на лъв, наляво; вторият има Атина с коринтски шлем и третият - бога на морето Посейдон. Всички били с герба на Кизик - рибата тон под лицевото изображение. Върху опакото монетите имали вдлъбнат квадрат. Дали в находката няма други типове кизикени, монетни знаци на други градове и колко на брой са те? Засега това остава неизвестно. През 2001 г. научихме за друга находка от Созопол, но не успяхме да се доберем дори и до частични данни за типологията на тези кизикени.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
Булатович, С. 1970. Клад кизикенов из Орловки. - ВДИ, 2, 1970, 73-86.
Герасимов, Т. 1942. Находки от електронови монети от България, ГНМ, ІV, 1942, 72-88, Табл. I-III
Герасимов, Т. 1950. Колективни находки от монети. - ИАИ, XVII, 1950, с. 316-326.
Герасимов, Т. 1965. Един рядък статер на град Кизик от музея в Хасково. - ВНМ Хасково, 1, 1965, 211-212.
Зограф, А. 1951. Античные монеты, МИА (Материалы и исследования по археологии СССР, № 16), Москва-Ленинград, 263 с., L табл.
Лазаров, М. 1972. Антични амфори (VI-I в. пр. н. е.) от Българското Черноморие. ИНМВ, 9(24), 3-52, Табл. I-XXIV.
Лазаров, М. 1975. Потъналата Флотилия, Книгоиздателство „Георги Бакалов”, Варна, 205 с.
Bulatovic, Sv. 1998. Zur Interpretation einiger Kyzikenstatere aus der Samlung des Archaologischenmuseums von Odessa. - In: Stephanos nomismatikos Edith Schonert-Geiss, Herausgegeben von Ulrike Peter, Berlin, Akademie Verlag, 159-163.
Fritze, H. von, 1912. Die Elektronpragung von Kyzikos. - In: Nomisma. Untersuchungen auf dem Gebiete der antiken Munzkunde, 7, 1912, 1-38, Tafel I-VI.
Hurter, S. Liwland, H-J. 2002. Neue Munztypen der Kyzikener Elektronpragung. - SNR, 2002, 21-24, Tafeln 1-5.
Lazarov, M. 1963. Kyzicky elektronovy stater ze Sozopole. - NL, 2, XVIII, 1963, 1-2.
Mildenberg, L. 1993-94. The Cyzicenes: a Reappraisial. AJN 5-6, 1993-94, p. 1ff.
Regling, K. 1931. Der griechische Gold von Prinkipio, ZfN 41, 1931.
ВДИ. Вестник древней истории, Москва.
ВНМ Хасково. Вести на Народния музей в Хасково.
ГНМ. Годишник Народния археологически музей, София
ИНМВ. Известия на Народния музей във Варна.
NL. Numismaticke Listi, Praga.
SNR. Schweizerische Numismstische Rundschau, Berne.
Следва да отбележим кизикенът от Созопол, който се съхранява в колекцията на Археологически музей - Бургас (Инв. № 1238). Той е бил откупен през 1961 г. и наскоро след това е публикуван от проф. Михаил Лазаров (Lazarov 1963). Созополския кизикен е от типа „Мъжка глава с лавров венец наляво”.
На 31 март 1998 г. в Археологически музей - Бургас постъпи информация, че в Източна Старопланина планина между Несебър и Поморие е открито ново съкровище от кизикени. Според устни описания на колекционери, които са видели част от находката, се разбира, че съкровището се е състояло от най-малко три типа статери от електрон. Първият е с изображение на лъв, наляво; вторият има Атина с коринтски шлем и третият - бога на морето Посейдон. Всички били с герба на Кизик - рибата тон под лицевото изображение. Върху опакото монетите имали вдлъбнат квадрат. Дали в находката няма други типове кизикени, монетни знаци на други градове и колко на брой са те? Засега това остава неизвестно. През 2001 г. научихме за друга находка от Созопол, но не успяхме да се доберем дори и до частични данни за типологията на тези кизикени.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
Булатович, С. 1970. Клад кизикенов из Орловки. - ВДИ, 2, 1970, 73-86.
Герасимов, Т. 1942. Находки от електронови монети от България, ГНМ, ІV, 1942, 72-88, Табл. I-III
Герасимов, Т. 1950. Колективни находки от монети. - ИАИ, XVII, 1950, с. 316-326.
Герасимов, Т. 1965. Един рядък статер на град Кизик от музея в Хасково. - ВНМ Хасково, 1, 1965, 211-212.
Зограф, А. 1951. Античные монеты, МИА (Материалы и исследования по археологии СССР, № 16), Москва-Ленинград, 263 с., L табл.
Лазаров, М. 1972. Антични амфори (VI-I в. пр. н. е.) от Българското Черноморие. ИНМВ, 9(24), 3-52, Табл. I-XXIV.
Лазаров, М. 1975. Потъналата Флотилия, Книгоиздателство „Георги Бакалов”, Варна, 205 с.
Bulatovic, Sv. 1998. Zur Interpretation einiger Kyzikenstatere aus der Samlung des Archaologischenmuseums von Odessa. - In: Stephanos nomismatikos Edith Schonert-Geiss, Herausgegeben von Ulrike Peter, Berlin, Akademie Verlag, 159-163.
Fritze, H. von, 1912. Die Elektronpragung von Kyzikos. - In: Nomisma. Untersuchungen auf dem Gebiete der antiken Munzkunde, 7, 1912, 1-38, Tafel I-VI.
Hurter, S. Liwland, H-J. 2002. Neue Munztypen der Kyzikener Elektronpragung. - SNR, 2002, 21-24, Tafeln 1-5.
Lazarov, M. 1963. Kyzicky elektronovy stater ze Sozopole. - NL, 2, XVIII, 1963, 1-2.
Mildenberg, L. 1993-94. The Cyzicenes: a Reappraisial. AJN 5-6, 1993-94, p. 1ff.
Regling, K. 1931. Der griechische Gold von Prinkipio, ZfN 41, 1931.
ВДИ. Вестник древней истории, Москва.
ВНМ Хасково. Вести на Народния музей в Хасково.
ГНМ. Годишник Народния археологически музей, София
ИНМВ. Известия на Народния музей във Варна.
NL. Numismaticke Listi, Praga.
SNR. Schweizerische Numismstische Rundschau, Berne.