НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МЕЧТАТА НА ВЪЗРОЖДЕНЕЦА АТАНАС САХАТЧИЯТА ДА ПОСТРОИ
ПАРАХОД
Неотдавна благодарение на отзивчивостта на пловдивския историк Владимир Балчев научих за опита на възрожденския майстор на часовници Атанас Сахатчията да построи параход. Случаят е публикуван в ръкописния труд за Пловдив през Възраждането на Константин Моравенов, издаден през 1930 и 1984 г., но остава неизвестен за морската историография:
„[...] беше прочут за механическата му природна дарба, що е имал. Той направи сахати самичък, които се не отличаваха от европейски. Той допълни сливненска царска за чоха фабрика с механизмът; той направи пушка с вятър да хвърля четир[и]десет куршума едно по друго. Той се наел самичек параход да направи, за която причина ходи преди 40 годин в Цариград, но не можа да се погоди със сарафите, които предложили му да му платят, колко[то] поиска, но да се не покаже, че той го е направил; и за тая причина заряза и побегна (подч., И.А.). Той изработил желязо, също и без разлика, както го в Хорасан на Персия работят и правя[т] сабли и ками; той направил за опит едно ножче от ония, что ги носеха едно време на пояса. Той направил разни чакръци за предене, машини да печат сами кебап и други; […] Той преди 20 годин, откак се е изобретила фотографическата метода направил бе една машина, та ходехме и на шега ни вадеше портретите на джам, та се смеехме” [1, с. 62-63].
ПАРАХОД
Неотдавна благодарение на отзивчивостта на пловдивския историк Владимир Балчев научих за опита на възрожденския майстор на часовници Атанас Сахатчията да построи параход. Случаят е публикуван в ръкописния труд за Пловдив през Възраждането на Константин Моравенов, издаден през 1930 и 1984 г., но остава неизвестен за морската историография:
„[...] беше прочут за механическата му природна дарба, що е имал. Той направи сахати самичък, които се не отличаваха от европейски. Той допълни сливненска царска за чоха фабрика с механизмът; той направи пушка с вятър да хвърля четир[и]десет куршума едно по друго. Той се наел самичек параход да направи, за която причина ходи преди 40 годин в Цариград, но не можа да се погоди със сарафите, които предложили му да му платят, колко[то] поиска, но да се не покаже, че той го е направил; и за тая причина заряза и побегна (подч., И.А.). Той изработил желязо, също и без разлика, както го в Хорасан на Персия работят и правя[т] сабли и ками; той направил за опит едно ножче от ония, что ги носеха едно време на пояса. Той направил разни чакръци за предене, машини да печат сами кебап и други; […] Той преди 20 годин, откак се е изобретила фотографическата метода направил бе една машина, та ходехме и на шега ни вадеше портретите на джам, та се смеехме” [1, с. 62-63].
Първото и комай единственото известно досега споменаване на името му във възрожденската литература прави Константин Фотинов през 1843 г. : „Достойнопаметний стана този град (Сливен, И.А.) ради рукоделницата сукнена (чохенна), която постави со действием преизкусному Г. Атанасию часоправителю вечнопаметний и прехвалний гражданин негов благоразумний и остроумний Господин Добри Желязков” [2, с. 87]. Това съобщение потвърждава спомена на К. Моравенов за участието на Ат. Сахатчията при изработването на машини за първата българска фабрика (1834 г., текстилната фабрика на Добри Желязков-Фабрикаджията в Сливен). В съвременната историко-техническа литература Ат. Сахатчията е споменаван [3, с. 39], [4, с. 32], [5, с. 64], [6], но, въпреки впечатляващата му техническа дейност, на неговата биография не е посветена нито една публикация. Тук разглеждам изключително случая с опита му да построи параход.
К. Моравенов завършва ръкописа си през 1869 г. и, формално погледнато, Ат. Сахатчията пристига в Цариград през 1829 г. с намерението да построи параход. Според досега известните сведения за ранната история на парахода през Възраждането обаче, това е твърде съмнително. Ако приемем, че К. Моравенов представя кратките биографични сведения за майстора-часовникар в хронологичен ред, събитието би трябвало да се е случило след влизането в действие на фабриката на Д. Желязков през 1834 г. в Сливен и преди началото на фотографските му занимания през 1849 г. [1, с. 63] в Пловдив [6]. Доколко обаче това е вероятно?
За да реши Ат. Сахатчията да строи параход, той би трябвало да има що-годе общи знания за неговата конструкция или поне за парна машина от литература, личен опит или оглед на параход, респ. парна машина. К. Моравенов изтъква „механическата му природна дарба”, но не съобщава нищо за някакво образование, ако и да е било само килийно училище от началото на XIX в. Дори да е можел да чете, първите споменавания на параход във възрожденската литература се появяват едва 40-те години на XIX в., най-ранната известна илюстрация на параход е публикувана през 1846 г. в буквара на хаджи Найден Йоанович (с. 63).
Според академичната историография, за пръв път параход спира на българския бряг на река Дунав през 1836 г. [7, с. 274]. Преди 19 години публикувах обаче доказателства за парното корабоплаване край българските земи още през 1828 г. [8, с. 15-21], а междувременно в интернет има нови сведения за ранната история на парахода в нашия регион. Що се отнася до Цариград, там първият турски параход се появява през май 1828 г., но той служи като султанска яхта и е нелогично да се приеме, че биха разрешили на човек от народа, особено пък българин, да се качи на борда и да разглежда конструкцията на кораба. Ат. Сахатчията участва няколко години по-късно в изработването на оборудване за фабриката на Д. Желязков, но в нея са използвани водна енергия и животинска тяга, а не парна машина.
Местоживеенето на Ат. Сахатчията е несигурно. Съществуват сведения, че е врачанец, живее в Сливен и Пловдив. До средата на XIX в. обаче и в трите града няма парна мелница, в която той отблизо да се запознае с устройството и действието поне на стационарна пароенергетична уредба. Изобщо, в спомена на К. Моравенов от 1869 г. единственото сигурно сведение за морската история е само това, че Ат. Сахатчията е възнамерявал да строи параход в Цариград (вероятно между средата на 30-те години и края на 40-те години на XIX в.), но опитът за това строителство дори не е започнат поради липса на средства. Друг е въпросът дали той е имал техническа подготовка, за да осъществи подобно начинание.
Литература
1. Моравенов, Константин. Паметник за Пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869 г. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1984. 316 с.
2. Фотинов, Константин. Общое землеописание вкратце за сичката земля. Смирна, в типографии А. Дамианова, 1843. 236 с.
3. Цонев, Младен. Българи-изобретатели. Из историята на българското-изобретателство. С., Техника, 1973. 364 с.
4. Цонев, Младен. Мъдростта на старите чаркове. С., Техника, 1976. 167 с.
5. Попова, Биляна. За майсторите часовникари и часовникарския занаят. - Народните занаяти. Минало, настояще и бъдеще. Т. VI, 2011, 62-74. - https://etar-fair.org/konferencii/k2010/
6. Балчев, Владимир. Димитър Кавра- фотолетописецът на Пловдив (публикувано 15 авг. 2015 г.)
7. История на България. Т. 5. Българско Възраждане XVIII-средата на XIX век. С., Изд. БАН, 1985. 560 с.
8. Алексиев, Иван. Когато машините бяха рядкост. Варненски приноси в техническото развитие на България 20-те години XIX-40-те години XX в. Варна, ИК „Икар”, 1996. 152 с.
Иван АЛЕКСИЕВ
К. Моравенов завършва ръкописа си през 1869 г. и, формално погледнато, Ат. Сахатчията пристига в Цариград през 1829 г. с намерението да построи параход. Според досега известните сведения за ранната история на парахода през Възраждането обаче, това е твърде съмнително. Ако приемем, че К. Моравенов представя кратките биографични сведения за майстора-часовникар в хронологичен ред, събитието би трябвало да се е случило след влизането в действие на фабриката на Д. Желязков през 1834 г. в Сливен и преди началото на фотографските му занимания през 1849 г. [1, с. 63] в Пловдив [6]. Доколко обаче това е вероятно?
За да реши Ат. Сахатчията да строи параход, той би трябвало да има що-годе общи знания за неговата конструкция или поне за парна машина от литература, личен опит или оглед на параход, респ. парна машина. К. Моравенов изтъква „механическата му природна дарба”, но не съобщава нищо за някакво образование, ако и да е било само килийно училище от началото на XIX в. Дори да е можел да чете, първите споменавания на параход във възрожденската литература се появяват едва 40-те години на XIX в., най-ранната известна илюстрация на параход е публикувана през 1846 г. в буквара на хаджи Найден Йоанович (с. 63).
Според академичната историография, за пръв път параход спира на българския бряг на река Дунав през 1836 г. [7, с. 274]. Преди 19 години публикувах обаче доказателства за парното корабоплаване край българските земи още през 1828 г. [8, с. 15-21], а междувременно в интернет има нови сведения за ранната история на парахода в нашия регион. Що се отнася до Цариград, там първият турски параход се появява през май 1828 г., но той служи като султанска яхта и е нелогично да се приеме, че биха разрешили на човек от народа, особено пък българин, да се качи на борда и да разглежда конструкцията на кораба. Ат. Сахатчията участва няколко години по-късно в изработването на оборудване за фабриката на Д. Желязков, но в нея са използвани водна енергия и животинска тяга, а не парна машина.
Местоживеенето на Ат. Сахатчията е несигурно. Съществуват сведения, че е врачанец, живее в Сливен и Пловдив. До средата на XIX в. обаче и в трите града няма парна мелница, в която той отблизо да се запознае с устройството и действието поне на стационарна пароенергетична уредба. Изобщо, в спомена на К. Моравенов от 1869 г. единственото сигурно сведение за морската история е само това, че Ат. Сахатчията е възнамерявал да строи параход в Цариград (вероятно между средата на 30-те години и края на 40-те години на XIX в.), но опитът за това строителство дори не е започнат поради липса на средства. Друг е въпросът дали той е имал техническа подготовка, за да осъществи подобно начинание.
Литература
1. Моравенов, Константин. Паметник за Пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869 г. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1984. 316 с.
2. Фотинов, Константин. Общое землеописание вкратце за сичката земля. Смирна, в типографии А. Дамианова, 1843. 236 с.
3. Цонев, Младен. Българи-изобретатели. Из историята на българското-изобретателство. С., Техника, 1973. 364 с.
4. Цонев, Младен. Мъдростта на старите чаркове. С., Техника, 1976. 167 с.
5. Попова, Биляна. За майсторите часовникари и часовникарския занаят. - Народните занаяти. Минало, настояще и бъдеще. Т. VI, 2011, 62-74. - https://etar-fair.org/konferencii/k2010/
6. Балчев, Владимир. Димитър Кавра- фотолетописецът на Пловдив (публикувано 15 авг. 2015 г.)
7. История на България. Т. 5. Българско Възраждане XVIII-средата на XIX век. С., Изд. БАН, 1985. 560 с.
8. Алексиев, Иван. Когато машините бяха рядкост. Варненски приноси в техническото развитие на България 20-те години XIX-40-те години XX в. Варна, ИК „Икар”, 1996. 152 с.
Иван АЛЕКСИЕВ