НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ГИБЕЛТА НА „СМЕЛИ” (18 МАЙ 1943 ГОДИНА)
Бележка на редакцията: Със съдействието на проф. Божимир Давидов - читател, приятел и автор на „Морски вестник”, и племенник на капитан далечно плаване Любомир Давидов, получихме факсимиле от спомена на капитана, публикуван във варненския вестник „Полет” преди 1989 г. под заглавието „Гибелта на „Смели”. Капитан Давидов е не само участник в това тъжно събитие, анализът му е актуален и в наши дни, поради което го представяме на нашите читатели 1:1.
На 18 май 1943 година четирите миноносеца и трите торпедни катера, „Люрсен”-ите, излязохме на учение. Тогава бях командир на торпеден катер № 2. Надвечер на другия ден бяхме в канала между Созопол и остров Свети Иван. Сигнал от началството: „Миноносците да следват за Бургас, да бункероват и да чакат второ нареждане. Торпедните катери - след мен в Созопол”.
Още не бяхме се швартовали на кея и изведнъж се разрази страхотна вихрушка. Созопол се забули в облаци от прах. Небето притъмня. Из залива в остър зиб започнаха да се гонят бели зайци. Някаква тревога се почуствува в целия град. Инстинктивно и ние изтичахме към катерите. Там вече всичко стана ясно: пред „Малаците” се обърнал миноносец! По тревога трите катера се отправиха за мястото на аварията.
Надух трите машини и с максимален ход изпреварих другите два катера. Само след дванадесет минути бяхме пред „Малаците”. Какво видяхме - обърнат с кила нагоре миноносец, заврян неизвестно как между „Малаците” и брега. За руля, винта и кронщейна му се държаха десетина моряци. Други моряци, кои със спасителни ризи, кои без, плаваха към брега. Един-единствен моряк плуваше навътре към нас. С трудна маневра подходихме към него и го измъкнахме с въже на палубата. Познахме моряка Емил Жечев. Дадохме му първа помощ и се опитахме да продължим спасителната акция. Уви! Вятърът достигна максималната си мощ. Морето вреше и кипеше. Приливът и грамадните вълни заливаха напълно „Малаците”. Тяхното положение не можеше да се определи. Свечеряваше се.
Последва сигнал от началството, което се намираше на катер № 1: „Строй върволица!” Нервиран, изкрещях на сигналиста Гегето: „Открий станцията и предай, че има още хора, които се нуждаят от помощ! Моля разрешение да направя възможното!” Отговорът беше отново: „Строй върволица!”
Каква беше равносметката от тази авария? Миноносец „Смели” потопен, 19 млади се удавиха на място и двама в последствие починаха в болницата. Удавените са погребани там, на брега, срещу „Малаците”. Там сега стои и малък паметник с имената им. За себе си го наричам паметник на тогавашното ни военноморско невежество.
Няколко дни след аварията се срещнах с командира на „Смели”, мичман Петър Стилиянов. Той беше между спасените. Разправи ми трагедията, която изживял:
- Когато корабът се захлупи, аз, рулевият Паско Маринов и морякът Панчо бяхме в рулевата рубка. Лявата врата на рубката беше отворена. Отворен беше и люкът на кубрика. Силната струя вода, нахлула в рубката, не зная как, натика и трима ни през малкия люк в кубрика. Подът на кубрика за нас стана таван, а таванът - под. Бяхме като плъхове затворени в капан и потопени във вода. Панчо загуби разума си. Горкият, с някакво дърво започна да блъска и чука по борда - искаше вероятно да го пробие. Трябваше да се направи нещо. Вече плавахме в този затворен басейн. Бледа, едва забележима светлина се видя в задната част на кубрика. Разбрах, че люкът е там. Доплувах до него. Кой в момента ми даде разум, сили и кураж - не зная... Далдисах и през люка се намерих в рубката. През отворената врата с подводно плуване се измъкнах от капана и изплувах в морето. Сега за мене, подпомаган от вълните и вятъра, не беше трудно да доплувам до близкия бряг. За моя радост видях до мене и Паско. Последвал ме и минал по същия труден път. Морето ревеше и прибоят заливаше краката ни. Дълго се взирахме и чакахме да се появи отнякъде Панчо. Нямаше го... По-късно разбрахме, че той е останал в „капана” и там е намерил смъртта си.
Дълго съм мислил по тази авария. Търсех причините, които са я предизвикали. Служил съм и на миноносците. Бях две години помощник-командир на „Строги”. Познавам мореходните качества на тези кораби. Поне за себе си правя следните изводи.
Известно е, че през 1905 година от Франция се доставят шест миноносеца. „Дръзки”, „Строги”, „Смели”, „Храбри”, „Шумни” и „Летящи”. За тогава, тези 100-тонни кораби, въоръжени с по три торпедни апарата, две картечници, със своите 2000 конски сили парни машини и високата си скорст, 26 мили, са представлявали нещо. Помните атаката на „Хамидие” през 1912 година?
Бележка на редакцията: Със съдействието на проф. Божимир Давидов - читател, приятел и автор на „Морски вестник”, и племенник на капитан далечно плаване Любомир Давидов, получихме факсимиле от спомена на капитана, публикуван във варненския вестник „Полет” преди 1989 г. под заглавието „Гибелта на „Смели”. Капитан Давидов е не само участник в това тъжно събитие, анализът му е актуален и в наши дни, поради което го представяме на нашите читатели 1:1.
На 18 май 1943 година четирите миноносеца и трите торпедни катера, „Люрсен”-ите, излязохме на учение. Тогава бях командир на торпеден катер № 2. Надвечер на другия ден бяхме в канала между Созопол и остров Свети Иван. Сигнал от началството: „Миноносците да следват за Бургас, да бункероват и да чакат второ нареждане. Торпедните катери - след мен в Созопол”.
Още не бяхме се швартовали на кея и изведнъж се разрази страхотна вихрушка. Созопол се забули в облаци от прах. Небето притъмня. Из залива в остър зиб започнаха да се гонят бели зайци. Някаква тревога се почуствува в целия град. Инстинктивно и ние изтичахме към катерите. Там вече всичко стана ясно: пред „Малаците” се обърнал миноносец! По тревога трите катера се отправиха за мястото на аварията.
Надух трите машини и с максимален ход изпреварих другите два катера. Само след дванадесет минути бяхме пред „Малаците”. Какво видяхме - обърнат с кила нагоре миноносец, заврян неизвестно как между „Малаците” и брега. За руля, винта и кронщейна му се държаха десетина моряци. Други моряци, кои със спасителни ризи, кои без, плаваха към брега. Един-единствен моряк плуваше навътре към нас. С трудна маневра подходихме към него и го измъкнахме с въже на палубата. Познахме моряка Емил Жечев. Дадохме му първа помощ и се опитахме да продължим спасителната акция. Уви! Вятърът достигна максималната си мощ. Морето вреше и кипеше. Приливът и грамадните вълни заливаха напълно „Малаците”. Тяхното положение не можеше да се определи. Свечеряваше се.
Последва сигнал от началството, което се намираше на катер № 1: „Строй върволица!” Нервиран, изкрещях на сигналиста Гегето: „Открий станцията и предай, че има още хора, които се нуждаят от помощ! Моля разрешение да направя възможното!” Отговорът беше отново: „Строй върволица!”
Каква беше равносметката от тази авария? Миноносец „Смели” потопен, 19 млади се удавиха на място и двама в последствие починаха в болницата. Удавените са погребани там, на брега, срещу „Малаците”. Там сега стои и малък паметник с имената им. За себе си го наричам паметник на тогавашното ни военноморско невежество.
Няколко дни след аварията се срещнах с командира на „Смели”, мичман Петър Стилиянов. Той беше между спасените. Разправи ми трагедията, която изживял:
- Когато корабът се захлупи, аз, рулевият Паско Маринов и морякът Панчо бяхме в рулевата рубка. Лявата врата на рубката беше отворена. Отворен беше и люкът на кубрика. Силната струя вода, нахлула в рубката, не зная как, натика и трима ни през малкия люк в кубрика. Подът на кубрика за нас стана таван, а таванът - под. Бяхме като плъхове затворени в капан и потопени във вода. Панчо загуби разума си. Горкият, с някакво дърво започна да блъска и чука по борда - искаше вероятно да го пробие. Трябваше да се направи нещо. Вече плавахме в този затворен басейн. Бледа, едва забележима светлина се видя в задната част на кубрика. Разбрах, че люкът е там. Доплувах до него. Кой в момента ми даде разум, сили и кураж - не зная... Далдисах и през люка се намерих в рубката. През отворената врата с подводно плуване се измъкнах от капана и изплувах в морето. Сега за мене, подпомаган от вълните и вятъра, не беше трудно да доплувам до близкия бряг. За моя радост видях до мене и Паско. Последвал ме и минал по същия труден път. Морето ревеше и прибоят заливаше краката ни. Дълго се взирахме и чакахме да се появи отнякъде Панчо. Нямаше го... По-късно разбрахме, че той е останал в „капана” и там е намерил смъртта си.
Дълго съм мислил по тази авария. Търсех причините, които са я предизвикали. Служил съм и на миноносците. Бях две години помощник-командир на „Строги”. Познавам мореходните качества на тези кораби. Поне за себе си правя следните изводи.
Известно е, че през 1905 година от Франция се доставят шест миноносеца. „Дръзки”, „Строги”, „Смели”, „Храбри”, „Шумни” и „Летящи”. За тогава, тези 100-тонни кораби, въоръжени с по три торпедни апарата, две картечници, със своите 2000 конски сили парни машини и високата си скорст, 26 мили, са представлявали нещо. Помните атаката на „Хамидие” през 1912 година?
Миноносецът „Смели” по време на Първата световна война. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
„Смели”, 20 юли 1931 г., ясно се вижда липсата на торпедни апарати, снети съгласно клаузите на Ньойския договор (1919 г.). Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Мичман І ранг Любомир Давидов, 8 юни 1939 г. Снимката е от личния архив на проф. Божимир Давидов.
Капитан далечно плаване Любомир Давидов, 1967 г. Снимката е от дигиталния архив на „Морски вестник”.
Факсимиле от публикацията във в. „Полет”, І част.
Факсимиле от публикацията във в. „Полет”, ІІ част.
Освен това миноносците са били устойчиви и с високи мореходни качества. Впоследствие обаче, всеки началник, в желанието си да модернизира тези вече стари корита, видоизменя и добавя нещо към тях. Най-напред торпедните апарати са били преместени на средата, над машинното отделение, на сравнително тежка и висока кръгла платформа. След това се прибавиха надстройки: за командната рубка, кухнята, радиостанцията и тоалета. Горе, на върха на мачтата, се постави кош за наблюдателя. Както и да е, държаха още тези „газени тенекии”. Но през последната война нещастните корабчета започнаха да пъшкат. Германците, невъзпряни от никого, снеха малките топчета и поставиха на всеки миноносец по две автоматични оръдия на сравнително тежки и високи лафети. На кърмата им бяха наредени по 8 противоподводни бомби. Като прибавим към всичко това, че при споменатото двудневно учение миноносците използваха целия си запас от въглища, вследствие на което центърът на тежестта им се вдигна значително нагоре, не е трудно да се обясни защо се обърна „Смели”.
Всеки созополски рибар знае, че при подобен вятър и вълнение, както беше тогава, ако от Созопол гониш Бургас, най-напред ще държиш Емине, ще сечеш косо вълната и чак когато хванеш завета на буруна, ще свиеш към Бургас, като оставиш вълната по кърмата си. Командирът на отряда миноносци, Рашко Василев, не направи това.
Но за да приключа с тази история, ще прибавя още нещо: кой от нас, пък и от големите началства тогава, се замисляше за една истинска морска подготовка на нашите моряци? Ние даже не ги обучавахме да плуват. Ако не беше така, онези десетина момчета, които видях да се държат за обърнатия „Смели”, спокойно биха могли да доплуват до близкия бряг. Средата на май преваляше - водата не беше непоносимо студена.
Капитан далечно плаване
Любомир ДАВИДОВ
Всеки созополски рибар знае, че при подобен вятър и вълнение, както беше тогава, ако от Созопол гониш Бургас, най-напред ще държиш Емине, ще сечеш косо вълната и чак когато хванеш завета на буруна, ще свиеш към Бургас, като оставиш вълната по кърмата си. Командирът на отряда миноносци, Рашко Василев, не направи това.
Но за да приключа с тази история, ще прибавя още нещо: кой от нас, пък и от големите началства тогава, се замисляше за една истинска морска подготовка на нашите моряци? Ние даже не ги обучавахме да плуват. Ако не беше така, онези десетина момчета, които видях да се държат за обърнатия „Смели”, спокойно биха могли да доплуват до близкия бряг. Средата на май преваляше - водата не беше непоносимо студена.
Капитан далечно плаване
Любомир ДАВИДОВ