„ЙО-ХО-ХО” ВТОРА СЕРИЯ
Всъщност това е сериал, нищо, че Валери Петров вече го няма. По неговия сценарий един млад мъж береше душа в болница и около него щъкаха най-различни типове, дори едно дете със счупена ръка. Покойният вече актьор Кирил Варийски водеше малчугана да се къпе във вълните на красива приказка, със злодеи, принцеси, рицари, пишлегари и качегари, разигравана на борда на един преустроен изследователски кораб със знаково име, „Девети септември”. Та на подобен наш кораб и днес продължава да се вихри сагата „Йо-хо-хо”, разчепквана от други сценаристи.
Корабът плава, барабар Петко с мъжете, във водите на Соленото езеро на 600 мили от Дамаск. По описание на едно техническо издание от 80-те години, той бил „моторен ветроход”, качегарите на борда
На снимката - един не много безобиден „Форт”!

влачат здраво гориво и масла, а купувачи не липсват.
Една от принцесите от първата серия вече е щастливо омъжена за наше посолство и оттам ни информира по TV-тата колко хрисими са станали старите разбойници.
Детенцето със счупената ръка е пораснало, но от слушкане и розови приказки в болнична обстановка е развило някои дефицити. То така и не може да се примири със загубата на „добрите”, и все се вре да си намери нови закрилници. Вече е свалило гипса, но акълчето му е останало мъничко и от близкото минало е запомнило само няколко думички: „да се снишим”, „нема пари” и „одобрям”.
То продължава да си мисли, че „форт” означава укрепен лагер, научило го е на уроците по английски. Обаче шегаджите са нарекли така корабния вариант на една тежка ракетна система, която в някоя от следващите серии може да започне да сваля непоканените самолети над Сирия.
Няма да са от нашите, защото „нема пари”, а като сме снишени, може и да не ни забележат. Нищо, че няма да се чува репликата на статиста „Одобрям!” Нищо и че както сме наведени, задниците ни блестят като в розовата приказка, един път да не е нашият ред!
ЯНЧО, заклет клиент на ортопедията
P.S.
Трябва наистина „много спешно да изчакаме” (вж Симеон Борисов Сакс Кобург и Гота), може и нашият ред да дойде!