НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КЛУБ „ВОЕННИ МОРЯЦИ” КЪМ СОСЗР-СОФИЯ
ОТБЕЛЯЗА 130 Г. ОТ СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА
ВОЙНА
На 25.XI.2015 г. клубът „Военни моряци” към СОСЗР-София отбеляза 130-тата годишнина от Сръбско-българската война. Събранието бе открито от мен, капитан I ранг о.з. Румен Тотев - председател на клуба. След като обявих темата на събранието разказах как търсихме военен историк да изнесе лекция пред нас за действията на Дунавската флотилия в тази война. За съжаление историците във ВА „Г. С. Раковски” ни отказаха - не са били достатъчно подготвени, за да изнесат лекция на тема, касаеща военноморския флот. Капитан I ранг доц. д-р Асен Кожухаров, преподавател по военноморска история във ВВМУ, ми отговори, че няма да може да дойде в София, а няма и подготвена лекция по въпроса. Също и д-р Мариана Кръстева каза, че не би могла да командирова сътрудник на Военноморския музей до София. Д-р Кръстева ми изпрати материали по темата - част от монографията на о.з. капитан ІІ ранг д-р Ради Боев „Военният флот на България 1879-1900” и материал от сп. „Клуб ОКЕАН”. Но най-добрият материал бе част от историческия труд на контраадмирал Сава Иванов „История на Дунавската флотилия”, получен от проф. Ненчо Мицулов. Въз основа на тези материали в клубния съвет решихме доклада да бъде написан от нас - с това се зае капитан I ранг о.р. Евлоги Попункьов. След това дадох думата на него. Лекцията бе съпроводена с презентация. Основните моменти в нея бяха следните:
Военно - политическите противоречия между България и Сърбия, възникнали още след подписването на Берлинският договор: Тимошката буна в Зайчарски окръг (1883 г.) и Бреговският въпрос (Кралевата ливада от 13.8 дка до устието на р. Тимок). Вследствие на това още през м. май 1984 г. е връчен ултиматум на българското правителство. И след Съединението, което по сръбската пропаганда „разбутва” това „толкова прекрасно“ равновесие на Балканите, създадено от Берлинският конгрес, крал Милан обявява война на България.
Състав на Дунавската флотилия и Морската част (това е точното наименование на създадената в 1879 г. Дунавска флотилия, което често се забравя): параходите „Александър I”, „Голубчик”, „Опыт” и „Взрыв” с водоизместване от 350 до 200 т, 20-тонните миноноски „Черепаха” и „Бычок”, парните катери с водоизместване под 50 т „Бавария”, „Мотала”, „Фардинг”, „Ракета”, „Олафчик”, „Варна” и „Птичка” и шлеповете „Янтра”, „Лом“ и „Искър”. Корабите нямат артилерийско въоръжение. След отзоваването на руските офицери в Русия, командването на Флотилията се предава от капитан-лейтенант Зиновий Рожественски на капитан Симеон Ванков, артилерийски офицер; командири на корабите основно стават руски офицери емигранти, в болшинството народоволци.
Подготовка и план за войната: Българската войска, а също и Дунавската флотилия, нямат мобилизационни планове. Видинската крепост, съгласно Берлинските решения няма гарнизон. След обявяването на Съединението българското военно командване очаква нападение от страна на Отоманската империя и поради това започва прехвърляне на наличните войски в Южна България, включително и от района на крайдунавските гарнизони. Сръбските искания са: признаване на Съединението срещу отстъпване на Видин, Трън и Радомир, за които в Сърбия се твърди, че са населени със сърби. Зачестяват граничните инциденти между Сърбия и България. На 27 септември сръбски войници пресичат границата и са отблъснати при гр. Трън. В края на октомври сръбски войски се съсредоточават по границата с България. На 2 ноември Сърбия обявява война на България. Кралство Сърбия смята да нанесе основен удар в Софийското направление, но има планове и за така наречената Тимошка войска, командвана от генерал Милойко Лешанин. Тя трябва да нанесе удар с направленията Зайчар-Кула-Видин и Кнежевац-Белоградчик. Този втори удар има за цел да лиши възможността българската войска да нанесе удар в тила на сръбската войска, водеща сражение на Софийското направление, но също и при успех при Видин и Белоградчик да нанесе удар от север към София, с което да се реши изхода на войната. Още на 9.IX. в Сърбия започва мобилизация, в България мобилизацията започва също веднага след Съединението. Охраната на северната граница, транспорта на войските и снаряжението е възложено на Дунавската флотилия. Във Видинската крепост започва прехвърляне основно на доброволчески и запасни части. Дунавската флотилия започва транспортирането на войски, оръжие и припаси от Русе към Лом и Видин. Министърът на войната капитан Константин Никифоров заповядва за командир на Видинската крепост да бъде назначен капитан Атанас Узунов. Корабите на флотилията са въоръжени с подходящо артилерийско въоръжение.
Северен театър (Речен театър) на военните действия: След началото на войната сръбската тимошка войска напредва към Видин. Към 9.XI.1885 г. Видинската крепост е окончателно обкръжена. При с. Видбол са заели позиция две сръбски батареи. Съотношението на силите не е равностойно, сърбите наброяват 22000, а всички 15000 български защитници са опълченци, запасни и доброволци, няма нито един редовен войник. Връзката на Видин е възможна само по реката; комуникацията с командването става чрез румънския гр. Калафат, като до там кореспонденцията се пренася от катерите на Флотилията - основно „Мотала”. Действията на Дунавската флотилия са облекчени от отсъствието на военна сръбска речна флотилия. Капитан Узунов създава така наречения „летящ отряд”, който нанася удари към Кула и Белоградчик, с което малко облекчава положението на крепостта. Но основната помощ идва с корабите на Дунавската флотилия, които пренасят войска, оръжие и хранителни припаси. Но с корабите се пренасят товари, пристигащи и от руското пристанище Рени и за цялата армия. Корабите за времето на войната извършват около 150-160 двойни рейса; най-много рейсове прави „Голубчик” (45) с командир мичман Владимир Луцки. Той прибягва многократно към различни военни хитрости - вдига чужди знамена,
ОТБЕЛЯЗА 130 Г. ОТ СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА
ВОЙНА
На 25.XI.2015 г. клубът „Военни моряци” към СОСЗР-София отбеляза 130-тата годишнина от Сръбско-българската война. Събранието бе открито от мен, капитан I ранг о.з. Румен Тотев - председател на клуба. След като обявих темата на събранието разказах как търсихме военен историк да изнесе лекция пред нас за действията на Дунавската флотилия в тази война. За съжаление историците във ВА „Г. С. Раковски” ни отказаха - не са били достатъчно подготвени, за да изнесат лекция на тема, касаеща военноморския флот. Капитан I ранг доц. д-р Асен Кожухаров, преподавател по военноморска история във ВВМУ, ми отговори, че няма да може да дойде в София, а няма и подготвена лекция по въпроса. Също и д-р Мариана Кръстева каза, че не би могла да командирова сътрудник на Военноморския музей до София. Д-р Кръстева ми изпрати материали по темата - част от монографията на о.з. капитан ІІ ранг д-р Ради Боев „Военният флот на България 1879-1900” и материал от сп. „Клуб ОКЕАН”. Но най-добрият материал бе част от историческия труд на контраадмирал Сава Иванов „История на Дунавската флотилия”, получен от проф. Ненчо Мицулов. Въз основа на тези материали в клубния съвет решихме доклада да бъде написан от нас - с това се зае капитан I ранг о.р. Евлоги Попункьов. След това дадох думата на него. Лекцията бе съпроводена с презентация. Основните моменти в нея бяха следните:
Военно - политическите противоречия между България и Сърбия, възникнали още след подписването на Берлинският договор: Тимошката буна в Зайчарски окръг (1883 г.) и Бреговският въпрос (Кралевата ливада от 13.8 дка до устието на р. Тимок). Вследствие на това още през м. май 1984 г. е връчен ултиматум на българското правителство. И след Съединението, което по сръбската пропаганда „разбутва” това „толкова прекрасно“ равновесие на Балканите, създадено от Берлинският конгрес, крал Милан обявява война на България.
Състав на Дунавската флотилия и Морската част (това е точното наименование на създадената в 1879 г. Дунавска флотилия, което често се забравя): параходите „Александър I”, „Голубчик”, „Опыт” и „Взрыв” с водоизместване от 350 до 200 т, 20-тонните миноноски „Черепаха” и „Бычок”, парните катери с водоизместване под 50 т „Бавария”, „Мотала”, „Фардинг”, „Ракета”, „Олафчик”, „Варна” и „Птичка” и шлеповете „Янтра”, „Лом“ и „Искър”. Корабите нямат артилерийско въоръжение. След отзоваването на руските офицери в Русия, командването на Флотилията се предава от капитан-лейтенант Зиновий Рожественски на капитан Симеон Ванков, артилерийски офицер; командири на корабите основно стават руски офицери емигранти, в болшинството народоволци.
Подготовка и план за войната: Българската войска, а също и Дунавската флотилия, нямат мобилизационни планове. Видинската крепост, съгласно Берлинските решения няма гарнизон. След обявяването на Съединението българското военно командване очаква нападение от страна на Отоманската империя и поради това започва прехвърляне на наличните войски в Южна България, включително и от района на крайдунавските гарнизони. Сръбските искания са: признаване на Съединението срещу отстъпване на Видин, Трън и Радомир, за които в Сърбия се твърди, че са населени със сърби. Зачестяват граничните инциденти между Сърбия и България. На 27 септември сръбски войници пресичат границата и са отблъснати при гр. Трън. В края на октомври сръбски войски се съсредоточават по границата с България. На 2 ноември Сърбия обявява война на България. Кралство Сърбия смята да нанесе основен удар в Софийското направление, но има планове и за така наречената Тимошка войска, командвана от генерал Милойко Лешанин. Тя трябва да нанесе удар с направленията Зайчар-Кула-Видин и Кнежевац-Белоградчик. Този втори удар има за цел да лиши възможността българската войска да нанесе удар в тила на сръбската войска, водеща сражение на Софийското направление, но също и при успех при Видин и Белоградчик да нанесе удар от север към София, с което да се реши изхода на войната. Още на 9.IX. в Сърбия започва мобилизация, в България мобилизацията започва също веднага след Съединението. Охраната на северната граница, транспорта на войските и снаряжението е възложено на Дунавската флотилия. Във Видинската крепост започва прехвърляне основно на доброволчески и запасни части. Дунавската флотилия започва транспортирането на войски, оръжие и припаси от Русе към Лом и Видин. Министърът на войната капитан Константин Никифоров заповядва за командир на Видинската крепост да бъде назначен капитан Атанас Узунов. Корабите на флотилията са въоръжени с подходящо артилерийско въоръжение.
Северен театър (Речен театър) на военните действия: След началото на войната сръбската тимошка войска напредва към Видин. Към 9.XI.1885 г. Видинската крепост е окончателно обкръжена. При с. Видбол са заели позиция две сръбски батареи. Съотношението на силите не е равностойно, сърбите наброяват 22000, а всички 15000 български защитници са опълченци, запасни и доброволци, няма нито един редовен войник. Връзката на Видин е възможна само по реката; комуникацията с командването става чрез румънския гр. Калафат, като до там кореспонденцията се пренася от катерите на Флотилията - основно „Мотала”. Действията на Дунавската флотилия са облекчени от отсъствието на военна сръбска речна флотилия. Капитан Узунов създава така наречения „летящ отряд”, който нанася удари към Кула и Белоградчик, с което малко облекчава положението на крепостта. Но основната помощ идва с корабите на Дунавската флотилия, които пренасят войска, оръжие и хранителни припаси. Но с корабите се пренасят товари, пристигащи и от руското пристанище Рени и за цялата армия. Корабите за времето на войната извършват около 150-160 двойни рейса; най-много рейсове прави „Голубчик” (45) с командир мичман Владимир Луцки. Той прибягва многократно към различни военни хитрости - вдига чужди знамена,
От ляво на дясно: капитаните І ранг от резерва Емил Стаменов, Евлоги Попункьов и Румен Тотев при откриването на начинанието.
пребоядисва парахода, вдига фалшиви димоходи, облича екипажа в цивилни дрехи, кара ги да говорят на влашки език и други. В резултат кораба преминава успешно край разположената край с. Видбол сръбска батарея. Подобни са действията и на другите кораби. Парният катер „Мотала” с командир корабника Иван Великов пленява сръбски ветроход заедно с целия му екипаж и провизиите, с които е натоварен, а също и един сръбски разузнавателен катер.
Край на войната: Безспорни са заслугите на Дунавската флотилия за успешната отбрана на Северозападна България, за защитата на Видинската крепост. Особен дял за това имат както командирите на кораби, така и командващият Флотилията българският капитан инженер Симеон Ванков. Той е повишен в чин майор и е награден с орден „Св. Александър” III ст., неговият помощник лейтенант Еспер Серебряков Бланк е награден с орден „Св. Александър” IV ст., мичман Вл. Луцки получава орден за храброст IV ст. и става почетен гражданин на Видин, а корабникът И. Великов е награден с войнишки орден за храброст. Според някои данни капитан Узунов в края на войната сваля личния си орден за храброст и го закачва на гърдите на мичман Луцки с думите „Без теб и корабите на Флотилията ние нямаше да удържим Видин”. Капитан Анастас Бендерев пише „Дунава служеше на Северния отряд като настояща комуникационна линия с база в Русе, а Дунавската флотилия беше единственото транспортно средство. Дейността на Дунавската флотилия в тази война доказа крайната й необходимост за армията“.
След лекцията имаше изказвания от присъстващите, че сега са чули много неща, за които преди не са знаели. И изказаха благодарност към капитан I ранг Попункьов и клубния съвет.
Капитан I ранг о.з. Румен ТОТЕВ -
председател на клуба "Военни моряци" към СОСЗР - София
Край на войната: Безспорни са заслугите на Дунавската флотилия за успешната отбрана на Северозападна България, за защитата на Видинската крепост. Особен дял за това имат както командирите на кораби, така и командващият Флотилията българският капитан инженер Симеон Ванков. Той е повишен в чин майор и е награден с орден „Св. Александър” III ст., неговият помощник лейтенант Еспер Серебряков Бланк е награден с орден „Св. Александър” IV ст., мичман Вл. Луцки получава орден за храброст IV ст. и става почетен гражданин на Видин, а корабникът И. Великов е награден с войнишки орден за храброст. Според някои данни капитан Узунов в края на войната сваля личния си орден за храброст и го закачва на гърдите на мичман Луцки с думите „Без теб и корабите на Флотилията ние нямаше да удържим Видин”. Капитан Анастас Бендерев пише „Дунава служеше на Северния отряд като настояща комуникационна линия с база в Русе, а Дунавската флотилия беше единственото транспортно средство. Дейността на Дунавската флотилия в тази война доказа крайната й необходимост за армията“.
След лекцията имаше изказвания от присъстващите, че сега са чули много неща, за които преди не са знаели. И изказаха благодарност към капитан I ранг Попункьов и клубния съвет.
Капитан I ранг о.з. Румен ТОТЕВ -
председател на клуба "Военни моряци" към СОСЗР - София