НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДЕСНИЦА В МОРЕТО
Морето няма памет, но морякът - да. Много събития се гмуркат във водите на времето, други изплуват на гребена на спомените, защото са обвени от хуманизма и моряшката солидарност на българския моряк. Ехото на морския бриз ни нашепва едно събитие, което заема достойно място в героичната ни морска летопис. Нека се заслушаме в ехото на бриза!
Открито море, 24 януари на далечната 1988 г. Кораб „Бургас” бразди водите на Йонийско море с курс към Англия. Тече „кучешката вахта”, а вълната облива с яростните си гребени кораба и му напомня, че плава във водите на Малкия Бискай. „Малък” - да, но не по-милозлив от коварните, яростни вълни на „баткото” в Атлантическия океан. Вятърът яростно пришпорва разгневените вълни и те стремглаво налитат през борда на кораба. Кърмата хлътва в бездните между вълните, а бакът полита към черния небосвод, сякаш иска да тарани ниско стелещите сe облаци. Разгневеното море отдавна е накъсало романтичните одежди на безбрежната морска шир. В здравите ръце на рулевия корабът щурмува вълните с курс към Океана, подвластен на волята на капитана.
На мостика на кораба вахтата дочува откъслечни, тревожни гласове по „укавето”. В морето някой е в беда! Стихията пришпорва все по-крутите вълни, а зовът за помощ се разтапя в грохота на вълната. Опитът на капитан Генов да влезе в контакт с бедстващите по радиото е безуспешен. Все по-ясно се подразбира, че в мразовитото море се разиграва поредна трагедия. Екипажът на „Бургас” е вдигнат по тревога и капитанът отдава своите разпореждания за откриване на бедстващия кораб в развилнялото се море - в морето хранилник, в морето - убиец, в морето - побратим, на което липсва сърце. В такива моменти морето не е благородно, а жестоко. Много дава, но и всичко взема! А съдбата на бедстващ моряк не изглежда много по-различно от осъдените на вечни мъки в дантевия „Ад”. Така изглежда вероятно то, в очите на корабокрушенците.
Кораб „Бургас” ляга на курс за сближение. Бурята се превръща в ураган, морето - в люлка на живот и смърт. С цялото си яростно величие, в морето се развихря една съдбовна нощ, която моряците тачат с боязън, а земният човек - не може да си представи.
От любов ли? От укор ли?, но някога в морето се роди едно мое стихотворение, което, вместо мен, споделя откровено:
Море,
защо да те лаская?!
Знам кой,
кому,
какво дължи.
Злодей ли, чародей ли си - гадая,
но няма обич без сълзи.
Люлеят ме вълни болярско сини
от утрото до късен здрач…
Щом буря ги превърне във лавини,
една от тях е мой палач.
Морето няма памет, но морякът - да. Много събития се гмуркат във водите на времето, други изплуват на гребена на спомените, защото са обвени от хуманизма и моряшката солидарност на българския моряк. Ехото на морския бриз ни нашепва едно събитие, което заема достойно място в героичната ни морска летопис. Нека се заслушаме в ехото на бриза!
Открито море, 24 януари на далечната 1988 г. Кораб „Бургас” бразди водите на Йонийско море с курс към Англия. Тече „кучешката вахта”, а вълната облива с яростните си гребени кораба и му напомня, че плава във водите на Малкия Бискай. „Малък” - да, но не по-милозлив от коварните, яростни вълни на „баткото” в Атлантическия океан. Вятърът яростно пришпорва разгневените вълни и те стремглаво налитат през борда на кораба. Кърмата хлътва в бездните между вълните, а бакът полита към черния небосвод, сякаш иска да тарани ниско стелещите сe облаци. Разгневеното море отдавна е накъсало романтичните одежди на безбрежната морска шир. В здравите ръце на рулевия корабът щурмува вълните с курс към Океана, подвластен на волята на капитана.
На мостика на кораба вахтата дочува откъслечни, тревожни гласове по „укавето”. В морето някой е в беда! Стихията пришпорва все по-крутите вълни, а зовът за помощ се разтапя в грохота на вълната. Опитът на капитан Генов да влезе в контакт с бедстващите по радиото е безуспешен. Все по-ясно се подразбира, че в мразовитото море се разиграва поредна трагедия. Екипажът на „Бургас” е вдигнат по тревога и капитанът отдава своите разпореждания за откриване на бедстващия кораб в развилнялото се море - в морето хранилник, в морето - убиец, в морето - побратим, на което липсва сърце. В такива моменти морето не е благородно, а жестоко. Много дава, но и всичко взема! А съдбата на бедстващ моряк не изглежда много по-различно от осъдените на вечни мъки в дантевия „Ад”. Така изглежда вероятно то, в очите на корабокрушенците.
Кораб „Бургас” ляга на курс за сближение. Бурята се превръща в ураган, морето - в люлка на живот и смърт. С цялото си яростно величие, в морето се развихря една съдбовна нощ, която моряците тачат с боязън, а земният човек - не може да си представи.
От любов ли? От укор ли?, но някога в морето се роди едно мое стихотворение, което, вместо мен, споделя откровено:
Море,
защо да те лаская?!
Знам кой,
кому,
какво дължи.
Злодей ли, чародей ли си - гадая,
но няма обич без сълзи.
Люлеят ме вълни болярско сини
от утрото до късен здрач…
Щом буря ги превърне във лавини,
една от тях е мой палач.
Моторният кораб „Бургас” като част от контейнерния сервиз „БУЛКОН” на Параходство „Български морски флот”.
Моторният кораб „Бургас” се завръща след плаване в тежки условия в Пристанище Варна-изток.
Авторът на този разказ Васил ДАЧЕВ
К.д.п. Веселин Генов, снимката е направена през 2008 г.
Броени минути са необходими на екипажа на кораб „Бургас”да се подготви за спасителни операции. Съдбата на легите им е в техни ръце. Ръководството на спасителната операция се поема от капитана на кораба Веселин Генов - син на прославения „морски вълк” Любен Генов. Сред хаоса от вълни, бинокълът едва пронизва мрака и вижда мъждукащите светлини на обречения кораб, който като привидение изплува над вълните. Той е наклонен застрашително към зиналата паст на стихията, изгубва се от поглед и изведнъж се стрелва на гребена на вълната - тежък, изтощен, безнадежден … Разнищените от бесния вятър талази прескачат палубата на ранения кораб и с грохот се изнизват отново в морето. Всеки внезапен порив може да бъде последен за сиротния кораб. Всяка вълна може да бъде Девета. Жестока гледка! Няма моряк, който да не гледа със състрадание бедстващ кораб.
В развилнялата се бурна вълна, част от корабокрушенците са потърсили вече спасение в безпомощната, полупотопена лодка. Прогизнали, премръзнали, шест моряци отчаяно размахват ръце от черупката, обладани единствено от инстинкта за спасение. Ледената вълна ту издига лодката на гребена, ту я отнася в ямата, за да изплава за миг върху гребена на друга разюздана вълна. Вълни, които сякаш се надпреварват, коя от тях да катурне немощната черупка. Злопаметните морски богове, от засада дебнат своите жертви…
Трудно може да си представи човек как в пощурялото море нашите моряци успяват да уловят и вдигнат на борда изпадналите в ужас и шок корабокрушенци. На море всичко се случва и българският моряк неведнъж е доказвал, че може да се справи и с капризите на морската стихия. Сега вече става ясно, че бедстващият кораб плава под турски флаг с името „Челиктранс - ІІ”. Някъде в леденото море обаче, в лапите на безпристрастната вълна други пет изнемощели моряци са вкопчили длани в спасителен плот. Турският капитан, верен на традициите, е все още сам на мостика на потъващия кораб, без спасителни средства. В сумрака трудно се откроява фигурата му обърната към спасителите, обрулена от гребените на вълните които прелитат над палубата. Опитът да се приспусне с въже турската лодка до бедстващия кораб, е обречен. Вълните я разбиват на трески.
В ефира вече са изстреляни сигналите за помощ „Мейдей”, с които корабният радист Васил Стоилов отправя зов за помощ на бедстващите, към други кораби, плаващи в близост до корабокрушението. На сигнала S.O.S., подаден от капитан Генов, се отзовава румънският кораб „Лупени”, който, насочен от нашия кораб, открива сала и спасява още четирима турски моряци. Но един моряк все още е в прегръдките на безмилостната съдба. Капитан Генов уведомява районно-спасителния координационен център за издирването му и предприема рисковани стъпки за спасяване на турския капитан.
Виждайки фаталния край на кораба си, превъзмогвайки чувствата си, капитанът на „Челиктранс-ІІ” най-сетне решава да напусне кораба. Изстреляните с линомета въжета на „Бургас” са отнесени от поривистия вятър. Единственото спасение е във вълната-убиец. Минути, пълни с тревожно напрежение и риск. Невъзможно е спускането на лодка от спасителния кораб в кипящите води и страхотния вятър. Това би било самоубийство в яростните и безскрупулни вълни. За турския капитан единственото спасение е да се гмурне в студената вълна и да доплува до спасителния кораб, ако силите му надделеят разярената стихия.
Маневрирайки в близост до капитана, българските моряци му хвърлят спасителен пояс, но той все по-трудно се задържа над водата. Капитан Генов осъзнава, че без човек от кораба, който да се пребори с разюзданата вълна, усилията им са напразни. Над 10 минути турският капитан се бори с ледените вълни и силите му го напускат. Доброволец от кораба се обвързва с въже, гмурка се в януарската разпенена вълна, щормовите гребени го изтласкват настрани, но с неколкократни усилия морякът успява да завърже капитана и да го подкрепи до спуснатата зад борда въжена стълба. Турският капитан вече може да отправи своята благодарност към своя Бог.
Време е да споменем името на спасителя - Пламен Стефанов, кърмчия на кораба. В такива моменти инстинктът за живот може да бъде превъзмогнат само от силните духом и с добродетели морски труженици. За Пламен това не е героизъм, а проява на моряшка солидарност.
Един-единствен турски моряк е погълнат от стихията. Без резултат е последвалото претърсване на района. Морето не оставя следи за мародерството си. Поискът на италианските хеликоптери и други кораби, отзовали се на българския сигнал за бедствие, също са безрезултатни. А злочестият кораб се отправя към морското дъно. Упоритата битка между кораб и морска стихия този път е спечелена от безразличното и безсърдечно море.
Спасените моряци, укрепнали и възстановили силите си на борда на „Бургас”, с благодарност напускат кораба в пристанище Аугуста, облечени в дрехите на своите български колеги и спасители. И нещо, което озадачава - турският капитан, не проронва дума за благодарност. В шок ли е бил още, или … не е имал качества за капитан?
При завръщането на кораб „Бургас” в Родината, главният директор на Параходство „Български морски флот” капитан Йонков закача на гърдите на проявилите се моряци най-престижната значка на моряшката солидарност „За проявено себеотрицание и героизъм”.
Бихме могли да приключим с щастливия завършек на това събитие, но отново се връщам на първото си изречение, че морето няма памет, но Морякът - да.
След време благодарната моряшка памет и моряшка солидарност връщат капитан Генов отново към събитието. Италианската морска общественост и престижният Морски институт във Венеция, обсъждайки морските катастрофи, помолва българския капитан да сподели картината на злочестото събитие. Аудиторията избухва от аплодисменти. Достойнството е оценено по достойнство! А вие, драги читатели, ако някога имате възможност да посетите кабината на капитана в неговия офис на брега, на моряшкото му бюро ще видите една масивна бронзова статуетка, с която институтът награждава човеколюбието и моряшката солидарност на капитан Генов. И понеже той счита събитието за свой моряшки дълг, може и да не ви разкаже случката, затова аз, без негово съгласие, искам отново да кажа, че истинските моряци имат памет за тези, които заслужават.
За подвизите няма заключение, има послеслов. Спасените турски моряци никога няма да забравят името на кораба и капитана, върнали ги отново в обятията на техните семейства.
Васил ДАЧЕВ
Бележка на главния редактор на „Морски вестник”: Потъналият турски моторен кораб CELIKTRANS II (ІМО 7364376) е построен през 1974 г. в Celiktrans Deniz, Tuzla, Турция. Максималната дължина на кораба е 62,2 м, широчината - 8,6 м (DWT: 1400). Според специализирания сайт https://www.miramarshipindex.org.nz мястото на гибелта му е 36.30N/16.44E 24.1.88.
В развилнялата се бурна вълна, част от корабокрушенците са потърсили вече спасение в безпомощната, полупотопена лодка. Прогизнали, премръзнали, шест моряци отчаяно размахват ръце от черупката, обладани единствено от инстинкта за спасение. Ледената вълна ту издига лодката на гребена, ту я отнася в ямата, за да изплава за миг върху гребена на друга разюздана вълна. Вълни, които сякаш се надпреварват, коя от тях да катурне немощната черупка. Злопаметните морски богове, от засада дебнат своите жертви…
Трудно може да си представи човек как в пощурялото море нашите моряци успяват да уловят и вдигнат на борда изпадналите в ужас и шок корабокрушенци. На море всичко се случва и българският моряк неведнъж е доказвал, че може да се справи и с капризите на морската стихия. Сега вече става ясно, че бедстващият кораб плава под турски флаг с името „Челиктранс - ІІ”. Някъде в леденото море обаче, в лапите на безпристрастната вълна други пет изнемощели моряци са вкопчили длани в спасителен плот. Турският капитан, верен на традициите, е все още сам на мостика на потъващия кораб, без спасителни средства. В сумрака трудно се откроява фигурата му обърната към спасителите, обрулена от гребените на вълните които прелитат над палубата. Опитът да се приспусне с въже турската лодка до бедстващия кораб, е обречен. Вълните я разбиват на трески.
В ефира вече са изстреляни сигналите за помощ „Мейдей”, с които корабният радист Васил Стоилов отправя зов за помощ на бедстващите, към други кораби, плаващи в близост до корабокрушението. На сигнала S.O.S., подаден от капитан Генов, се отзовава румънският кораб „Лупени”, който, насочен от нашия кораб, открива сала и спасява още четирима турски моряци. Но един моряк все още е в прегръдките на безмилостната съдба. Капитан Генов уведомява районно-спасителния координационен център за издирването му и предприема рисковани стъпки за спасяване на турския капитан.
Виждайки фаталния край на кораба си, превъзмогвайки чувствата си, капитанът на „Челиктранс-ІІ” най-сетне решава да напусне кораба. Изстреляните с линомета въжета на „Бургас” са отнесени от поривистия вятър. Единственото спасение е във вълната-убиец. Минути, пълни с тревожно напрежение и риск. Невъзможно е спускането на лодка от спасителния кораб в кипящите води и страхотния вятър. Това би било самоубийство в яростните и безскрупулни вълни. За турския капитан единственото спасение е да се гмурне в студената вълна и да доплува до спасителния кораб, ако силите му надделеят разярената стихия.
Маневрирайки в близост до капитана, българските моряци му хвърлят спасителен пояс, но той все по-трудно се задържа над водата. Капитан Генов осъзнава, че без човек от кораба, който да се пребори с разюзданата вълна, усилията им са напразни. Над 10 минути турският капитан се бори с ледените вълни и силите му го напускат. Доброволец от кораба се обвързва с въже, гмурка се в януарската разпенена вълна, щормовите гребени го изтласкват настрани, но с неколкократни усилия морякът успява да завърже капитана и да го подкрепи до спуснатата зад борда въжена стълба. Турският капитан вече може да отправи своята благодарност към своя Бог.
Време е да споменем името на спасителя - Пламен Стефанов, кърмчия на кораба. В такива моменти инстинктът за живот може да бъде превъзмогнат само от силните духом и с добродетели морски труженици. За Пламен това не е героизъм, а проява на моряшка солидарност.
Един-единствен турски моряк е погълнат от стихията. Без резултат е последвалото претърсване на района. Морето не оставя следи за мародерството си. Поискът на италианските хеликоптери и други кораби, отзовали се на българския сигнал за бедствие, също са безрезултатни. А злочестият кораб се отправя към морското дъно. Упоритата битка между кораб и морска стихия този път е спечелена от безразличното и безсърдечно море.
Спасените моряци, укрепнали и възстановили силите си на борда на „Бургас”, с благодарност напускат кораба в пристанище Аугуста, облечени в дрехите на своите български колеги и спасители. И нещо, което озадачава - турският капитан, не проронва дума за благодарност. В шок ли е бил още, или … не е имал качества за капитан?
При завръщането на кораб „Бургас” в Родината, главният директор на Параходство „Български морски флот” капитан Йонков закача на гърдите на проявилите се моряци най-престижната значка на моряшката солидарност „За проявено себеотрицание и героизъм”.
Бихме могли да приключим с щастливия завършек на това събитие, но отново се връщам на първото си изречение, че морето няма памет, но Морякът - да.
След време благодарната моряшка памет и моряшка солидарност връщат капитан Генов отново към събитието. Италианската морска общественост и престижният Морски институт във Венеция, обсъждайки морските катастрофи, помолва българския капитан да сподели картината на злочестото събитие. Аудиторията избухва от аплодисменти. Достойнството е оценено по достойнство! А вие, драги читатели, ако някога имате възможност да посетите кабината на капитана в неговия офис на брега, на моряшкото му бюро ще видите една масивна бронзова статуетка, с която институтът награждава човеколюбието и моряшката солидарност на капитан Генов. И понеже той счита събитието за свой моряшки дълг, може и да не ви разкаже случката, затова аз, без негово съгласие, искам отново да кажа, че истинските моряци имат памет за тези, които заслужават.
За подвизите няма заключение, има послеслов. Спасените турски моряци никога няма да забравят името на кораба и капитана, върнали ги отново в обятията на техните семейства.
Васил ДАЧЕВ
Бележка на главния редактор на „Морски вестник”: Потъналият турски моторен кораб CELIKTRANS II (ІМО 7364376) е построен през 1974 г. в Celiktrans Deniz, Tuzla, Турция. Максималната дължина на кораба е 62,2 м, широчината - 8,6 м (DWT: 1400). Според специализирания сайт https://www.miramarshipindex.org.nz мястото на гибелта му е 36.30N/16.44E 24.1.88.