НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











БАБИНИ ДИВИТИИ
Всеки моряк си има и баби, нали така? Това прозрение иде да ни напомни, че те сигурно са поне две. Ако преброим и пра-бабите, стават внушително повече. А хората от моето поколение, преди епохата на шестващите детски градини и с работещи майки, масово сме расли под зоркото око на бабите си.
Днес е „Бабинден”. На 21-ви януари пак ще го бъде, във вид на ден на родилната помощ. На този ден му отива да се говори за „бабуване”, за онази свята грижа за раждането на нов човешки живот, която в модерното ни време е почти непозната. Затова предлагам да поменем бабите като институция, като грижовно крило за милото дете, като обич и утеха в малките детски неразбории.
Чували сме за „бабините деветини”, онези празни приказки, които стариците си говорят на помените на
деветия ден от смъртта на покойника. Съществува поверие, че душата му още не е напуснала гроба и за да не се уплаши, не е редно да се споменава смърта. Затова там се говори за щяло и за нещяло, колкото да мине времето. Виж, дивитиите са друга работа, те са посилни за „дивиите люде”, онези същества от славянските митове с голяма сила, но и с големи кусури. Имат си само по една ръка и по един крак, трябва да се подпират когато вървят, като палят огнище наоколо се изпълва с дим, а думата им на две не става.
Познахте ли ги, нашите стари баби с бастунките, вечно опряни на нещо като се придвижват из стаята и как нареждат, думи, които няма къде другаде да чуем.
За празника Бабинден съм донесъл девет наричания, чути от устата на баба ми Вълкана:

**
Ако нямаш пари - здраве да е!
Ако нямаш здраве - бог да прости!
**
Ако е снаха - и щерка бива
Ако е щерка - и кучка бива.
**
Децата са късмет
Внучетата - радост
Кремък мъж - берекет.
**
Сит гостенин без хляб те оставя!
**
ТКЗС-то като ни нагази - пръв път седнах да си почина
**
„Майко” може да ти рече всеки, който го заслужава
**
„Свекърва” не е лоша дума, снахите трябва да се обичат!
**
Гладният и без калеска сяда на софрата
**
Залудо се глуми
Залудо не се кланяй!

Като завършек, предлагам на вниманието на читателя думичките, с които винаги завършваше задъханата си приказка престарялата баба Янка, наша съседка.
-Един тъй, другий тъй...

ЯНЧО,  „трам тарарам”