ПО ПОВОД СПОМЕНА НА КАПИТАН I РАНГ ЕВГЕНИ
ЦЕНОВ ЗА ПРОТИВОПОЖАРНИЯ КАТЕР № 273 (16 януари 2016 г. Противопожарният катер № 273 на ремонт в КРЗ „Флотски арсенал”)
Аз съм капитан I ранг о.з. Румен Тотев, механик на ППК № 273 в годините 1966-70 г. Разбира се, в посочените години катерът имаше и други бордови номера, но този номер бе първият през 1966, с когото съм го запомнил. Не е това обаче поводът да пиша думите в този спомен.
ППК № 273 наистина е немска постройка, но съвсем нов, заедно с близнака си от Военноморска база Варна идват от корабостроителницата в Рощок, ГДР. Т.е., не са служили и ден във ВМФ на ГДР. Били са поръчани за строеж от МНО и ВМФ на България някъде около 1952 г. и предадени на българския ВМФ някъде в края на 1955 г. И учудващо - капитан Ценов пише като командири на кораба двама офицери, които са командвали ППК, но двата различни кораба - единият - немският ППК № 273 (пр. L26), вторият - руският ППК № 274 (пр. 364) - и този бордови номер е от периода 66-67 г. Лейтенант Нустъров, съвипускник на Ценов, с точно име Иван Нестеров, бе командир на руския кораб ППК № 274, от годината на получаването му от БМФ 1966 до 69 година; капитан III ранг Илия Обретенов бе командир на немския кораб ППК № 273
От дясно на ляво: Противопожарен катер № 274 (проект 364, бивш „Вълчо Пушков” на Нефтохим - Бургас), противопожарен катер № 273 (пр. L26), водолазен катер (проект 501). И трите катера са от състава на Военноморска база Бургас, а снимката е направена във Военноморска база Варна и е от личния архив на о.з. капитан І ранг Румен Тотев.
до 1968 г. И двамата са били командири само на единия кораб, но никога не са били командири на другия ППК.
Но това са дребните грешки. Иван Нестеров е капитанът на кораба от „Океански риболов”, не помня името му, арестуван в Ангола някъде към 1996-99 г. (не помня точно), но избягал и се върна с кораба, целият в ръжда, почти без гориво и други запаси. А механик на руския кораб бе съвипускникът на Ценов от Бургас лейтенант Борислав Чебишев, споменат в преден спомен на Ценов като „БЧ”.
Съществената грешка е, че капитан Ценов навсякъде пише за ремонта на ППК № 273, немския кораб. Но посочените двигатели, оборудване, разположение на материалната част по отсеци - това е описанието на ППК № 274, руският кораб. Главния двигател на ППК № 273 бе Buckau Wolf R8 DV136 (както виждате с немско име), а на ППК № 274 - 6ЧСП23/30 (капитан Ценов пише 6Ч 20/40), но освен него на винт можеха да работят и двата двигателя М50-6 - макар че те бяха основно предназначени за работа към пожарните помпи на кораба (вижте сайта https://russianships.info/spasat/364.htm). Това че бърка точния номер на основния двигател, работещ към винта - не е проблем, такива неща ако не са записани се забравят... Но руски двигател на немския кораб, построен малко след края на войната - не става. Двигателите Buckau Wolf в различна модификация са основни в Германия през времето на войната. Няколко години по-късно на тяхна основа започва производството на серията двигатели SKL, популярни и у нас. Втората разлика е, че на ППК № 273 всичкото машинно оборудване бе в един отсек, в едно помещение; две (или повече - забравил съм, не съм бил механик на руския ППК) - бяха на руския ППК № 274. И описанието на парния котел също съответства на руския кораб... Иначе - напълно възможно е да се е случил такъв ремонт с тези проблеми, но на руския кораб № ППК 274.
Благодаря на редактора на „Морски вестник” - капитан II ранг о.з. Атанас Панайотов, че се е възползвал от предоставените от мен навремето рисунки (почти чертежи) на ППК № 273 и отново ги е пуснал за илюстрация. Но искам да му напомня, че му бях пратил и чертежите на руския кораб ППК № 274. Те не бяха публикувани, не знам по каква причина.
Пиша тази бележка, не за да улича капитан I ранг Евгени Ценов в грешки. Когато се пишат спомени - това е възможно. Пиша ги, за да може тези колеги, които търсят точните сведения за корабите на българския ВМФ, да не допускат и те грешки. Това което съм написал е абсолютно вярно.