НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПИСМО НА ОФИЦЕР ОТ 17-ТИ ДРАГУНСКИ ПОЛК ОТ
ЛАГЕРА ПРИ ДЕВНЯ
По време на Кримската война от лагера на английската армия при Девня (юни - юли 1854 г.) за Варна, и оттам за Англия, тръгват хиляди писма. Част от тях са публикувани в английски вестници и списания, в книги издадени след войната [1]. Едно от тези писма е публикувано (със съкращения) във вестник „The Cardiff and Merthyr Guardian” (Кардиф и Мъртир Гардиън) [2]. Името на автора, офицер от 17-ти драгунски (улански) полк (17th Regiment of (Light) Dragoons), не е посочено [3].
17-ти драгунски полк, с командир подполковник Джон Лоурънсън (Lieutenant Colonel John Lawrenson), 20 офицери и 295 войници, дебаркира при Варна на 4 юни 1854 г. на борда на транспортните ветроходи „Eveline”, „Pride of the Ocean”, „Ganges”, „Blundell” и „Edmundsbury”, зафрахтовани от английското правителство. От 8 юни до 27 юли полкът е на лагер при Девня (край левия бряг на река Девня) [4]. От 1 август до 25 август - на лагер при Ени пазар (дн. Нови пазар). На 2 и 3 септември полкът е натоварен на 4 транспортни ветрохода и на 5 септември отплава за Балчик и от там на 7 септември за Крим [5].
„Лагер Девня, 7 юли.
Това е, мисля, най-славната страна при сътворението, и само искам да е в ръцете на нашия народ; те ще знаят как да се възползват максимално от нея. Но тези мизерни апатици не знаят как да ценят благословиите, които Всемогъщият е струпал върху тях. Знаеш, че Ирландия е най-плодородната страна; но, по мое мнение, тази страна далеч я превъзхожда. Намираме се в голяма долина и хълмовете около нас са величествени и покрити до върха с пищна зеленина, въпреки това със забавен растеж. Все още има много малко заряди за оръжията, за сметка на многото гълъби, които по-малко обичахме да ядем, отколкото да отстрелваме. Дивите котки, змии и прочее са в изобилие, но тъй като те не са за ядене, а и барута и сачмите са оскъдни в следствие на ограничението за багажа ни, не ги застрелваме. Тук сме около три седмици по-рано от британската армия общо взето, и очаквайки нещо да се направи за нашата страна, но бездействахме. Една седмица след като дивизията на сър Джордж Браун се присъедини към нас, ние решихме, че със сигурност трябва да продължим към Силистрия [Силистра]; но не стана така.
Завчера Омер паша дойде от Шумла [Шумен], и бяхме строени за неговия преглед. Събрахме четири полка кавалерия и една батарея конна артилерия. Дадохме му един залп, и то какъвто трябваше. Той плесна с ръце и извика „боно, боно“ (добре, добре), а след това каза, че според него нищо не може да се изправи срещу такава конница. Вчера 5 000 башибозуци се разположиха на стан близо до нашите линии, и никога не бях виждал такива странни и чудати дяволски войници; и аз трябваше да яздя през тях, пренебрегвайки живота си. И при това оръжията им са най-различни - от четиринадесет фута дълги копия, през чукове, вързани на прът [боздугани], много подобни на тези, използвани от един английски сарач; те са на път да бъдат обучени от френски офицери във Варна.
Омер паша трябва да бъде тук отново утре, за да види цялата конница и пехота отново. Ей богу, иска ми се да продължат напред и да ни оставят да се заловим за работа, защото този нетрудов, безполезен живот става все по-съвършено монотонен; освен това сме почти умрели от глад, нямайки нищо друго, освен дажбите, с които да преживяваме, точно същите, както войниците. Вие, добри хора, четете по вестниците, че сме добре подсигурени, и че всичко, като бира, портър, чай, кафе, ни е подсигурено; но всичко това бе измама, защото не сме виждали или мирисали капка бира от 4-ти юни, когато бяхме във Варна, и тогава можехме само да снабдим две бъчви портър за целия полк. Чай имаше, но сега вече няма, а сега получаваме кафе на зърна, и трябва да го печем и сами да го счукваме. Иска ми се някои от вас, добри хора, да намекнете на вестниците, че страната трябва да ни третира по-добре, отколкото го правят те, особено за пощенските въпроси; защото, въпреки че знам, че има множество вестници и писма, пътуващи към мен, четири писма и три вестника са всичко, което съм получил, откакто напуснах милата стара
ЛАГЕРА ПРИ ДЕВНЯ
По време на Кримската война от лагера на английската армия при Девня (юни - юли 1854 г.) за Варна, и оттам за Англия, тръгват хиляди писма. Част от тях са публикувани в английски вестници и списания, в книги издадени след войната [1]. Едно от тези писма е публикувано (със съкращения) във вестник „The Cardiff and Merthyr Guardian” (Кардиф и Мъртир Гардиън) [2]. Името на автора, офицер от 17-ти драгунски (улански) полк (17th Regiment of (Light) Dragoons), не е посочено [3].
17-ти драгунски полк, с командир подполковник Джон Лоурънсън (Lieutenant Colonel John Lawrenson), 20 офицери и 295 войници, дебаркира при Варна на 4 юни 1854 г. на борда на транспортните ветроходи „Eveline”, „Pride of the Ocean”, „Ganges”, „Blundell” и „Edmundsbury”, зафрахтовани от английското правителство. От 8 юни до 27 юли полкът е на лагер при Девня (край левия бряг на река Девня) [4]. От 1 август до 25 август - на лагер при Ени пазар (дн. Нови пазар). На 2 и 3 септември полкът е натоварен на 4 транспортни ветрохода и на 5 септември отплава за Балчик и от там на 7 септември за Крим [5].
„Лагер Девня, 7 юли.
Това е, мисля, най-славната страна при сътворението, и само искам да е в ръцете на нашия народ; те ще знаят как да се възползват максимално от нея. Но тези мизерни апатици не знаят как да ценят благословиите, които Всемогъщият е струпал върху тях. Знаеш, че Ирландия е най-плодородната страна; но, по мое мнение, тази страна далеч я превъзхожда. Намираме се в голяма долина и хълмовете около нас са величествени и покрити до върха с пищна зеленина, въпреки това със забавен растеж. Все още има много малко заряди за оръжията, за сметка на многото гълъби, които по-малко обичахме да ядем, отколкото да отстрелваме. Дивите котки, змии и прочее са в изобилие, но тъй като те не са за ядене, а и барута и сачмите са оскъдни в следствие на ограничението за багажа ни, не ги застрелваме. Тук сме около три седмици по-рано от британската армия общо взето, и очаквайки нещо да се направи за нашата страна, но бездействахме. Една седмица след като дивизията на сър Джордж Браун се присъедини към нас, ние решихме, че със сигурност трябва да продължим към Силистрия [Силистра]; но не стана така.
Завчера Омер паша дойде от Шумла [Шумен], и бяхме строени за неговия преглед. Събрахме четири полка кавалерия и една батарея конна артилерия. Дадохме му един залп, и то какъвто трябваше. Той плесна с ръце и извика „боно, боно“ (добре, добре), а след това каза, че според него нищо не може да се изправи срещу такава конница. Вчера 5 000 башибозуци се разположиха на стан близо до нашите линии, и никога не бях виждал такива странни и чудати дяволски войници; и аз трябваше да яздя през тях, пренебрегвайки живота си. И при това оръжията им са най-различни - от четиринадесет фута дълги копия, през чукове, вързани на прът [боздугани], много подобни на тези, използвани от един английски сарач; те са на път да бъдат обучени от френски офицери във Варна.
Омер паша трябва да бъде тук отново утре, за да види цялата конница и пехота отново. Ей богу, иска ми се да продължат напред и да ни оставят да се заловим за работа, защото този нетрудов, безполезен живот става все по-съвършено монотонен; освен това сме почти умрели от глад, нямайки нищо друго, освен дажбите, с които да преживяваме, точно същите, както войниците. Вие, добри хора, четете по вестниците, че сме добре подсигурени, и че всичко, като бира, портър, чай, кафе, ни е подсигурено; но всичко това бе измама, защото не сме виждали или мирисали капка бира от 4-ти юни, когато бяхме във Варна, и тогава можехме само да снабдим две бъчви портър за целия полк. Чай имаше, но сега вече няма, а сега получаваме кафе на зърна, и трябва да го печем и сами да го счукваме. Иска ми се някои от вас, добри хора, да намекнете на вестниците, че страната трябва да ни третира по-добре, отколкото го правят те, особено за пощенските въпроси; защото, въпреки че знам, че има множество вестници и писма, пътуващи към мен, четири писма и три вестника са всичко, което съм получил, откакто напуснах милата стара
Storm'd at with Shot and Shell, 17th Light Dragoons (Lancers), October 25, 1854 at Balaclava (фрагмент) - Chris Collingwood.
Camp Devna - „Rough Sketch of the Country between Varna and Pravadi. In June and July 1854”.
Major-General John Lawrenson, 1860.
Англия. Надявам се, че ще пишете и ще ми кажете всички новини, които имате, тъй като едно писмо от Англия е като страхотен божи дар. Времето е страшно горещо и всички ние сме черни като негри. Близо сме до една красива река, която мисля, че допринася за здравето на войниците. Конете, бедните животни, страдат най-много; загубили сме 30 и се очаква да изгубим и още повече; всички те са вързани да стоят на открито, без ни най-малко да са покрити, и, понякога вали като из ведро, такива капки, каквито никога не съм виждал преди за няколко дни взети заедно, но след няколко часа слънцето се появява и всичко изсъхва, и цялата природа се усмихва отново. Горките ни жени изглежда устояват добре на времето; десет от тях са на път скоро да дадат на мъжете си обещания за обич“.
Бележки:
1. Anthony Dawson. Letters from the Light Brigade: The British Cavalry in the Crimean War. Pen & Sword Military, Barnsley, South Yorkshire, 2014.
2. The Cardiff and Merthyr Guardian, Glamorgan, Monmouth and Brecon Gazette, Vol. 22, No. 1 083, Cardiff, Friday, July 28, 1854; Henry Tyrrel. The History of the War with Russia: Giving Full Details of the Operations of the Allied Armies. Vol. V. London, Printing and Publishing Company, 1855, p. 119, 217-218.
3. По време на войната, от съображения за поверителност, част от английските вестници не отбелязват имената на авторите на писмата (или ги отбелязват с техните инициали).
4. Medical and surgical history of the British Army which served in Turkey and the Crimea during the war against Russia in the years 1854-55-56. In two volumes. Vol. I. London, Printed by Harrison and Sons, 1858, p. 90-91; Op. cit., Vol. II, p. 5-6.
5. Colburn’s United Service Magazine and Naval and Military Journal, 1854, Part III, London, Hurst and Blackett Publishers, p. 252-255; A History of the 17th Lancers (Duke of Cambridge’s Own). By Hon. J. W. Fortescue. London and New York, Macmillan and Co., 1895, p. 128-130.
Анастас АНГЕЛОВ
Бележки:
1. Anthony Dawson. Letters from the Light Brigade: The British Cavalry in the Crimean War. Pen & Sword Military, Barnsley, South Yorkshire, 2014.
2. The Cardiff and Merthyr Guardian, Glamorgan, Monmouth and Brecon Gazette, Vol. 22, No. 1 083, Cardiff, Friday, July 28, 1854; Henry Tyrrel. The History of the War with Russia: Giving Full Details of the Operations of the Allied Armies. Vol. V. London, Printing and Publishing Company, 1855, p. 119, 217-218.
3. По време на войната, от съображения за поверителност, част от английските вестници не отбелязват имената на авторите на писмата (или ги отбелязват с техните инициали).
4. Medical and surgical history of the British Army which served in Turkey and the Crimea during the war against Russia in the years 1854-55-56. In two volumes. Vol. I. London, Printed by Harrison and Sons, 1858, p. 90-91; Op. cit., Vol. II, p. 5-6.
5. Colburn’s United Service Magazine and Naval and Military Journal, 1854, Part III, London, Hurst and Blackett Publishers, p. 252-255; A History of the 17th Lancers (Duke of Cambridge’s Own). By Hon. J. W. Fortescue. London and New York, Macmillan and Co., 1895, p. 128-130.
Анастас АНГЕЛОВ