
ФЛОТ ОТ МОРЯЦИ
Адаме, кой ти каза, че си гол?
Битие
Банално знаем, че корабите се държат на вода благодарение на „изтласкващата сила на Архимед” и на хумора. За военния флот съм повече от сигурен, а за Архимед - или добро или нищо. За хумора обаче винаги има още какво да се каже.
Казват, че сатирата била оръжие на слабите срещу по-силния, на онези „горе” не било присъщо да се държат язвително или да иронизират. Несистемните ми наблюдения сочат, че благодарение на свежия хумор „отдолу” се появяват мехурчета жив въздух, с които моряците отдъхват в недоимък и грижи. Твърденията ми за значимо влияние на смехориите върху флотския микроклимат са недоказани, аргументите са фрагментарно-спекулативни. Но безспорно преживяването чрез смеха формира нагласи и светоусещане, паралелни със света на професионалните нагласи за дълг. Нахвърляните по-долу некои съображения са само заявка за хипотеза в този дух.
Немалко моряци от кариерата са заредени с усещане за вица и се „оглеждат”, да видят откъде ще ги налети. Всеки кораб, всяко поделение, дивизион, работилница, ремонтна база, болнично звено непременно си имат изкусни разказвачи на вицове, тамада, бъркач на недоразумения и дежурен отговарящ на критики. Има ги сред старшините, офицерите и матросите. Актьори от натура, сами миксират образите, които представят на подпалубната сцена, а по-старшите в йерархията имат привилегията да показват глумите си пред отбрана публика.
Генератори на смехотворяща пара са не авторите на книги и сатирични издания, които, разбира се, не следва да подценяваме. Писането е друга манджа и не влияе върху бълбукането на мехурчетата така, както зевзеците, имитаторите, пародистите, майтапчиите, кодошите, „кръстниците”, измислящите прякори, самобитните автори на задевки, скечове и гротеска. Медиатори за преодоляване на скуката и еднообразието в ежедневието на една затворена социална общност, неподправени и непоправими, те имат чувство за хумор, подплатено с тшеславие, със стремеж да се покажат. Ценят се не по-малко от добрия професионалист. Талантите им са разнообразни, искат да бъдат чути и сън не ги хваща, да не пропуснат дяволчето като минава. Глумите им се носят от уста, рядко ще ги намерите записани в
Карикатура Петър Петров (1952 - 2013 г.). Карикатурата е от архива на „Морски вестник”.
Морска болест. Илюстрацията е предложена от автора.
Плаваща котва. Илюстрацията е предложена от автора.
Популярният флотски зевзек о.з. капитан І ранг Христо Бориславов Димитров се снима за спомен с мините, изложени в района на Пункта за базиране Варна. Той прави първата си заявка за бъдещата длъжност флагмански миньор на Военноморска база Варна още като курсант, като взривява една от училищните тоалетни, с цел по-бързото й отпушване ...

сборници и алманаси. Душа на веселите компании, казаното от тях безметежно се преразказва и разкрасява. Онези, които „пресоляват” гозбите, биват гонени и укорявани. Нерядко подпалубните актьори измежду матросите пристъпят ръба между добрия тон и издевателствата, което, разбира се, не остава без последици.
Ако ви е замирисало на критичен анализ - съжалявам. Използвам момента, в който „Морски вестник” стопля читателя с порции хумор, за да напомня за устното творчество на знайни и незнайни природени хумористи с характерна роля във флотското ежедневие.
Морската душа (има ли?), види се, има сепаратор, с който отръсква баналното от смешното. Разнообразният репертоар на флотските таланти бъка от закачки, находчивост, остроумия, присмех, ирония, сарказъм, разигравания, драки, тъпотийки и всякакъв род бъзици. Той не се поддава на жанрови класификации, според които „афоризъм” е литературен похват, а „епиграма” - сатирично стихотворение. Флотската публика неканена се нанизва на шпагата на зевзека. Обект на задевки са само онези от висшестоящите, които имат чувство за хумор (малцина). Отбягват да поднасят този, който „не носи” - удоволствието е мижаво. Някои парчета се градят специално за да станат достояние на повече хора и за автора им да се говори. Пример: Замът на подводна лодка Цецо по тъмно разритал подпийналия корабен лекар, да зашие аркадата на другия Цецо, шифровчикът, пострадал при инцидент. Към 3 часа след полунощ го вдига отново.
- Ти снощи оперира ли, пияндурник! Ела да видиш какво си направил, зашил си клепача на шифровчика!
Докторът чак изтрезнял, а на Цецо не му беше безразлично дали ще оценят кодошите му. Всички присъстващи и тези, които се научили, се смяли, споделили с други - аз това съм го чувал поне от трима. Последния път ми го разказа на гробищата шифровчикът Цецо, на погребението на зама Цецо, моя съвипускник.
Помнят се звездни реплики, разменени между флотски драки от ранг.
Командващият, вицеадмирал (тогава) Иван Добрев, повикал на възпитателна беседа на кораба, на който е бил командир, опак матрос с прозвище Адмирала.
- Кой сте Вие, представете се!
- Аз съм Адмирала - изрепчило се момчето.
- Е-е, извинявай - бързо влязъл в тон Странджата - аз пък съм само вицеадмирал.
Хора с „биография” и „особени заслуги” градят класика в жанра. Например, Солю, след като е получил партийно наказание, защото не е предотвратил негов матрос да се въргаля по плажовете с туристка-англичанка, запречил пътя на членовете на партийната комисия.
- Бива ли такова нещо, бе другари! Измежду толкова български мъже се намери един да забие к(.)р на империализма и вие заради това ми разгонихте фамилията!
- С уважение се ползват способните на самоирония, даващи си сметка за кусурите, за които ги обсъждат. Флагманският БЧ-5 капитан 2 ранг Димитров, тежък интроверт, който три дни е бил на проверка и през цялото време не е казал нито дума, на слизане от ракетния катер се обърнал към домакина:
- Механик, каквото сме си говорили - между нас да си остане!
Случват се и спонтанно възникнали разигравания. Механикът на 10-ти дивизион, който по късна доба е помолил трима пишман-ергени да го бутаме да запали с неговата баба „Шкода” (от Дюни до Созопол), на паркинга пред блока каза:
- Никога не ми го еправила този номер, сигурно няма бензин! Хайде, лека...
Флотският дребосък обича да си чеше езика с тъпотийки, една от друга по-красни. Ротният е заръчал на Взводния да отиде при новобранците и да им каже да си подредят шкафчетата, и да си смажат автоматите. Лейтенант П. няма акъл да помни две неща едновременно и при влизането в помещението виква:
- Смазахте ли си, ъ... шкафчетата!
Тръгна, тръгна, никой от новобранците няма да го прескочи! А ако някой вдъхновен оратор изтърси нелепост, присмехулниците я повтарят при всеки повод: „На дисциплината трябва да се гледа под много остър ъгъл!”.
Когато направо върху обувките на Моряка от новостроящия се паметник в Атия кацнала секцията с неговите задни части, зевзеците зашушукали, че комендантът А. преди пенсиониране издига паметник на собствения си задник.
Случват се и сакатлъци. Зоро за назидание е излял в морето внесената нелегално на кораба дамаджана със странджанско вино. Станалото - станало, „Свободни сте” и т. н., прибрал се в командирските покои и на вратата „чук-чук”! Влиза Странджанският герой, „Разрешете да доложа!”, „Доложете!” - и доложило момчето: „Моето вино беше бяло!”. Сакатлък, но повод за смях и закачки.
Между зевзеците бъка от смелчаци. Млад офицер, на разотиване след пеши марш, в присъствието на Големия началник се обръща към колегите си: „Утре, внезапно, в 05 30 ч. - тревога!”.
Мичман Х, имитатор на гласа на комбрига Харо (страхотен мъжкар), разиграва по телефона сума народ и те му се „хващат”, за удоволствие на осведомената публика. При внезапна проверка на готовността на 7-и дивизион комдивът е закъснял и се обажда от периферен телефон до централата за връзка с комбрига, дали няма да му прати медицинския катер, за да настигне корабите си. Оттам го полива студен душ, лично Харо го разнася за закъснението и му се кани, какво има да става като се приберат от море. Никакъв комбриг там няма, както се досетихте, а само мичманът-зевзек, който е готов за единия смях да положи глава на дръвника.
Друг мичман-подводничар, някъде в Севастопол, взел в ръка телефонната слушалка и с гласа на комдива (който отсъствал) дал исканите обяснения на оперативния дежурен във Варна.
Споменават се автори на крилати фрази. Нека е пак Солю, с неговата рецепта за поведение пред проверяващите: „Те те плюят - ти се хвалиш!” А колега от Бургас, по повод атентата срещу Папата беше казал пред младежка аудитория: „Ако бяхме ние - отдавна да сме го опукали!” После го спукаха, без майтап.
Флагманският миньор на Военноморска база Варна, Христо Димитров - Чони, поканил гости за рождения си ден с фотокопие на десетолевка, на която образът на другия Димитров, „вожда”, е заменен с неговия. Голям кеф, ама и каква голяма патаклама се вдигна!
Сред потърпевшите има засегнати и ценители на шегата. Вижте какво пише славният журналист Васил Данов, 30 години след разиграването, на което е бил жертва:
„- Аз... разрешете - почвам да се изпълвам с гняв и изведнъж усещам, че никакъв оперативен не се обажда, ами мръсникът Я. се бъзика с мен.
- Ти-с, ти-с!.. Дръпна ли ти се фъшкията, новобранец! - кикоти се Я. и прекъсва връзката.
Ако беше пред очите ми, бих го гръмнал. Отидох да му изкажа пожеланията си, а той вече разправил на колегите и те се превиват от смях”.
Флот от моряци, модерни кораби може и да нямаме, но с хора-легенди можем да затъмним целия китайски народ. Имаше ги, сигурно ги има и сега, макар че „новите” не ги познавам. Но като погледна от прозореца на дванадесетия етаж към „пункта за базиране”, виждам, че „силите” са на вода - значи ги има.
ЯНЧО, трам тарарам
P.S.
Литературен пример за метафора-сакатлък:
Талантливият, находчив и уважаван хуморист (без майтап!) Т.Р. е публикувал метафорична епиграмка:
МОРСКИ УЧЕН
Нов проект разработва
за непотъваща… котва!
Обаче, гледай сега какво става, научно съобщение: „В Осло са проектирали плаваща котва, за производството на която се използват високоякостни материали. Тя е предназначена за използване и от голямотонажни кораби. Съоръжението е компонент от проекта European Ship Arrestor, но ръководителят на проекта смята, че всеки кораб с опасен товар или с потенциално замърсяващ товар трябва рутинно да е снабден с такава котва”.
Ха засмей се, де!