НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
И ОТНОВО: ЗА СКРОМНО УЧАСТИЕ - ЩЕДРИ ПОЧЕСТИ, ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ПРИНОС -
ПАК ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ ... (3)
Защо акад. В. Сгурев не вярва на К. Божков, че П. Кузмински
е автор на устава на БТД
„Всеки вижда това, което знае”. Спомних си това заглавие на статия от проф. Александър Фол (сп. „Минало”, 2000, № 3-4, с. 31), когато прегледах новоиздадената академична книга за историята на БТД (по-нататък - СборникБТД) [1]. Една от забележителните историко-технически новости в нея е версията на акад. Васил Сгурев за начина на съставянето на устава на БТД.
В предисторията на създаването на Българското техническо дружество в Русе 1885 г. (БТД) има три основни въпроса, на които историческата наука трябва да отговори:
- кой дава идеята за създаването на техническо дружество в Княжество България по време на учредителното събрание на Каюткомпанията, проведено на 3 януари 1885 г.;
- кой разработва проекта за устав на БТД;
- кога започва редовната дейност на дружеството.
Вече обосновах, че при отговора на втория въпрос акад. В. Сгурев най-напред, без да познава дори бегло мемоарното наследство на К. Божков и оценките за него в морската историография, полага усилие да припише на мемоариста слаба памет [14] и в крайна сметка да обезцени твърдението му като пряк свидетел, че авторът на проектоустава на БТД е П. Кузмински. Второто тактическо средство, насочено към авторството на П. Кузмински, е формулирано от акад. В. Сгурев така: „[...] К. Божков твърди, че уставът на БТД е написан от П. Кузмински на база на Устава на Руското техническо общество (РТО). Възможно е, но тогава възниква въпросът доколко човек, който е само от два месеца в България, е научил толкова добре български език, че е в състояние самостоятелно да разработи и адаптира устава на РТО за нуждите на БТД. По-вероятно е това да е осъществено от някаква група, в която участват и българи. Но засега всички тези предположения си остават твърдения, недоказани чрез съответни архивни документи” [2, с. 10]. Това поредно пропагандно усилие би могло да подведе някой доверчив читател, но за мен на равнище историография на техниката то е просто фриволно размишление. ...
Пълният текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
(Следва част 4 - Защо в книгата „Българското техническо дружество в архивни документи” липсват архивни документи за Симеон Ванков)
ПАК ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ ... (3)
Защо акад. В. Сгурев не вярва на К. Божков, че П. Кузмински
е автор на устава на БТД
„Всеки вижда това, което знае”. Спомних си това заглавие на статия от проф. Александър Фол (сп. „Минало”, 2000, № 3-4, с. 31), когато прегледах новоиздадената академична книга за историята на БТД (по-нататък - СборникБТД) [1]. Една от забележителните историко-технически новости в нея е версията на акад. Васил Сгурев за начина на съставянето на устава на БТД.
В предисторията на създаването на Българското техническо дружество в Русе 1885 г. (БТД) има три основни въпроса, на които историческата наука трябва да отговори:
- кой дава идеята за създаването на техническо дружество в Княжество България по време на учредителното събрание на Каюткомпанията, проведено на 3 януари 1885 г.;
- кой разработва проекта за устав на БТД;
- кога започва редовната дейност на дружеството.
Вече обосновах, че при отговора на втория въпрос акад. В. Сгурев най-напред, без да познава дори бегло мемоарното наследство на К. Божков и оценките за него в морската историография, полага усилие да припише на мемоариста слаба памет [14] и в крайна сметка да обезцени твърдението му като пряк свидетел, че авторът на проектоустава на БТД е П. Кузмински. Второто тактическо средство, насочено към авторството на П. Кузмински, е формулирано от акад. В. Сгурев така: „[...] К. Божков твърди, че уставът на БТД е написан от П. Кузмински на база на Устава на Руското техническо общество (РТО). Възможно е, но тогава възниква въпросът доколко човек, който е само от два месеца в България, е научил толкова добре български език, че е в състояние самостоятелно да разработи и адаптира устава на РТО за нуждите на БТД. По-вероятно е това да е осъществено от някаква група, в която участват и българи. Но засега всички тези предположения си остават твърдения, недоказани чрез съответни архивни документи” [2, с. 10]. Това поредно пропагандно усилие би могло да подведе някой доверчив читател, но за мен на равнище историография на техниката то е просто фриволно размишление. ...
Пълният текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
(Следва част 4 - Защо в книгата „Българското техническо дружество в архивни документи” липсват архивни документи за Симеон Ванков)